Некропол край Видинско разкрива минало отпреди хилядолетия
екропол от междинната и късната бронзова ера край видинското село Балей разкрива минало отпреди хилядолетия.
Намерените археологически находки в некропола разкриват отношението към гибелта на антично речно население, живеело към 1600-1000 година преди Христа по поречието на Дунав, споделя гл. ас.д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките /НАИМ към БАН/, представена от Българска телеграфна агенция.
Тя дружно с гл.асистент доктор Георги Иванов от НАИМ, са ръководители на екипа, който към този момент 10 години работи на обекта.Консултат на изследването е доц.д-р Стефан Александров.
Разкопките се финансират от Министерството на културата. Екип от археолози от НАИМ, от Регионалния исторически музей във Видин и студенти са работили на терен близо месец.
Разкритият некропол край село Балей е на населено място съществувало в късната бронзова ера, което е било населявано в продължение над 400 години, споделя доктор Христова.
Селището е добре проучено преди 30-на години, само че дълго време археолозите не можели да открият некропола към него.
Некрополът е открит инцидентно от локални поданици преди десетина години при изкопни действия в двора на къща, споделя археологът доктор Таня Христова.
"Обектът, на който работихме това археологическо лято, е некропол от втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Тази година открихме погребални урни, в които са полагани кремираните костни остатъци на умрелите. Важното за нас е, че разкопаваме некропола на проученото преди 30-ина години населено място и добиваме доста скъпа информация за живота, бита на тази антична просвета, населявала този регион ", споделя доктор Таня Христова.
Некрополът демонстрира отношението на хората, обитавали античното населено място в региона на днешното село Балей, към отвъдния свят.
За това ни приказват откритите погребални съдове, урните, кантароси, разнообразни украшения-висулки, игли, домашен съдове. И всички те богато украсени Ц в стила на тъй наречените инкрустирана керамика по Долен Дунав, присъща за обекти по двата бряга на р. Дунав в територията на България, Сърбия и Румъния.
Учените са безапелационни, че съгласно броя на гробните комплекси и площта, на която се разкриват съпоставени с сходни от този интервал по поречието на Дунав, некрополът при Балей е измежду най-големите.
"Това са били селища с богата просвета и с доста добре развити взаимоотношения и търговски връзки, на първо място по сред им. Като споделям по сред им, се има поради територията, която хората от тези селища са населявали. Това е една територия, обхващаща двата бряга на река Дунав от днешна Северозападна България в посока Сърбия и Румъния. Населението е обитавало двете страни на река Дунав. Поддържани са доста положителни контакти и с останалите антични племена от това време. Със сигурност река Дунав им е била информационна артерия. Открити са в Балей, а и на други обекти от тази просвета, алегорични лодки, направени от глина ", споделя още доктор Таня Христова.
"През този археологически сезон успяхме да приключим сектор, чието изследване бе почнало по-рано, преди години. Работихме и на нов сектор в региона на некропола ", отбелязва тя.
От некропола към този момент са известни три археологически интервала - междинна бронзова ера, късна бронзова ера и преход към ранна желязна ера.
За откривателите е значимо да открият какви хора са живели по това време, какви съдове са употребявали, в какви съдове са се погребвали, на каква територия се е простирал некрополът.
Тази година са били разкрили няколко гробни структури. Някои от тях били разрушени от селскостопанската активност, само че две са цели и непокътнати.
В една от тях имало огромно количество съдове - четири амфоровидни съда и част от двоен съд употребявани за урни с огромни размери, и забавна декорация. Върху урните и към тях са открити и други купи - капаци, също богато украсени.
До урните най-вероятно се е поставял животинска храна, тъй като са открити скотски кости.
Това е част от погребалния им обред, споделят специалистите.
"Другата конструкция е с три урни и още веднъж покрита с купи - капаци. Керамичните съдове и бронзовите висулки, които открихме в нея са сложени като гробен подарък. Съдовете са с извънредно богата декорация - 4 кантароса, един дребен доста богато декориран съд - с глава на птица и опашка, затрупан с капаче, още веднъж богато декориран и други Богатата декорация на урните и купите-капаци, и съществуването на доста погребални блага, приказват, че най-вероятно заровените хора в тези структури не са били инцидентни ", изяснява находките доктор Христова.
Втората конструкция е с две урни и още веднъж покрити с купи капаци.Предстои да проучваме и проучим тези две горбни структури с общо шест урни, добавя тя.
Откритата керамика в некропола ще бъде предадена за реституция, а на горелите човешки кости от погребалните урни ще бъде осъществен антропологичен разбор. Животинските кости ще бъдат изпратени за радио въглеродно датиране, което ще покаже точна датировка.
По огромната част от откритите артефакти през лятото на 2020 година край некропола в село Балей ще бъдат раставрирани от реставратора в РИМ-Видин Екатерина Илиева и по традиция най-представителните ще бъдат показани през февруари в Националната годишна архелогическа галерия в Архелогическия музей в София.
Намерените археологически находки в некропола разкриват отношението към гибелта на антично речно население, живеело към 1600-1000 година преди Христа по поречието на Дунав, споделя гл. ас.д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките /НАИМ към БАН/, представена от Българска телеграфна агенция.
Тя дружно с гл.асистент доктор Георги Иванов от НАИМ, са ръководители на екипа, който към този момент 10 години работи на обекта.Консултат на изследването е доц.д-р Стефан Александров.
Разкопките се финансират от Министерството на културата. Екип от археолози от НАИМ, от Регионалния исторически музей във Видин и студенти са работили на терен близо месец.
Разкритият некропол край село Балей е на населено място съществувало в късната бронзова ера, което е било населявано в продължение над 400 години, споделя доктор Христова.
Селището е добре проучено преди 30-на години, само че дълго време археолозите не можели да открият некропола към него.
Некрополът е открит инцидентно от локални поданици преди десетина години при изкопни действия в двора на къща, споделя археологът доктор Таня Христова.
"Обектът, на който работихме това археологическо лято, е некропол от втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Тази година открихме погребални урни, в които са полагани кремираните костни остатъци на умрелите. Важното за нас е, че разкопаваме некропола на проученото преди 30-ина години населено място и добиваме доста скъпа информация за живота, бита на тази антична просвета, населявала този регион ", споделя доктор Таня Христова.
Некрополът демонстрира отношението на хората, обитавали античното населено място в региона на днешното село Балей, към отвъдния свят.
За това ни приказват откритите погребални съдове, урните, кантароси, разнообразни украшения-висулки, игли, домашен съдове. И всички те богато украсени Ц в стила на тъй наречените инкрустирана керамика по Долен Дунав, присъща за обекти по двата бряга на р. Дунав в територията на България, Сърбия и Румъния.
Учените са безапелационни, че съгласно броя на гробните комплекси и площта, на която се разкриват съпоставени с сходни от този интервал по поречието на Дунав, некрополът при Балей е измежду най-големите.
"Това са били селища с богата просвета и с доста добре развити взаимоотношения и търговски връзки, на първо място по сред им. Като споделям по сред им, се има поради територията, която хората от тези селища са населявали. Това е една територия, обхващаща двата бряга на река Дунав от днешна Северозападна България в посока Сърбия и Румъния. Населението е обитавало двете страни на река Дунав. Поддържани са доста положителни контакти и с останалите антични племена от това време. Със сигурност река Дунав им е била информационна артерия. Открити са в Балей, а и на други обекти от тази просвета, алегорични лодки, направени от глина ", споделя още доктор Таня Христова.
"През този археологически сезон успяхме да приключим сектор, чието изследване бе почнало по-рано, преди години. Работихме и на нов сектор в региона на некропола ", отбелязва тя.
От некропола към този момент са известни три археологически интервала - междинна бронзова ера, късна бронзова ера и преход към ранна желязна ера.
За откривателите е значимо да открият какви хора са живели по това време, какви съдове са употребявали, в какви съдове са се погребвали, на каква територия се е простирал некрополът.
Тази година са били разкрили няколко гробни структури. Някои от тях били разрушени от селскостопанската активност, само че две са цели и непокътнати.
В една от тях имало огромно количество съдове - четири амфоровидни съда и част от двоен съд употребявани за урни с огромни размери, и забавна декорация. Върху урните и към тях са открити и други купи - капаци, също богато украсени.
До урните най-вероятно се е поставял животинска храна, тъй като са открити скотски кости.
Това е част от погребалния им обред, споделят специалистите.
"Другата конструкция е с три урни и още веднъж покрита с купи - капаци. Керамичните съдове и бронзовите висулки, които открихме в нея са сложени като гробен подарък. Съдовете са с извънредно богата декорация - 4 кантароса, един дребен доста богато декориран съд - с глава на птица и опашка, затрупан с капаче, още веднъж богато декориран и други Богатата декорация на урните и купите-капаци, и съществуването на доста погребални блага, приказват, че най-вероятно заровените хора в тези структури не са били инцидентни ", изяснява находките доктор Христова.
Втората конструкция е с две урни и още веднъж покрити с купи капаци.Предстои да проучваме и проучим тези две горбни структури с общо шест урни, добавя тя.
Откритата керамика в некропола ще бъде предадена за реституция, а на горелите човешки кости от погребалните урни ще бъде осъществен антропологичен разбор. Животинските кости ще бъдат изпратени за радио въглеродно датиране, което ще покаже точна датировка.
По огромната част от откритите артефакти през лятото на 2020 година край некропола в село Балей ще бъдат раставрирани от реставратора в РИМ-Видин Екатерина Илиева и по традиция най-представителните ще бъдат показани през февруари в Националната годишна архелогическа галерия в Архелогическия музей в София.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ