Екологичната журналистика и кога околната среда се превръща в приоритетна

Екологичната публицистика и по кое време околната среда се трансформира в предпочитана тематика и за кого? Какво би трябвало да знае журналистът, който реши да се занимава с екология? Как оказват помощ на еколозите журналистическите следствия, специализацията и отразяването на другите типове екопротести? Добрата работа изисква запаси и познания – по какъв начин да се помогне на публицистите, които не желаят избора да станат „ зелени “ да бъде маргинализиран? 

Разговор в „ Мрежата “ с Вера Стаевска от в. „ Дневник “, Елена Стоева от „ Зелени Балкани “ и Йорданка Динева от „ Биоразнообразие “.

Ресорният публицист е публицист с експертиза

Вера Стаевска : „ За мен отрасловият публицист е публицист с експертиза по дадена тематика и това е доста значимо, тъй като, когато в общественото пространство има иронични мнения към публицистите, те са поради това, че те или са услужливи към избрана заинтригувана страна, или не схващат от тематиката, за която приказват или пишат. Заради това е доста значимо да има отраслови публицисти, които са имали време да изградят потенциал, може би не напълно експертен, само че въпреки всичко да познават своите тематики. Много са значими проверяващите публицисти по места. Представете си, в случай че в София е мъчно, какъв брой им е мъчно на хора, които работят в дребни общности, където нарушаванията на екологичното законодателство е доста и където следствието не води до положителни последици за публицистите.

Има възходящ цивилен интерес към екотемата и надлежно към публицистиката, отдадена на това, само че е мъчно и доста отговорно. “

Елена Стоева : „ Защитата на природата е един главните въпроси, които са от важен публичен интерес и следва да бъдат обсъждани на всички вероятни конгреси и в медиите, само че тук има един двустранен проблем. От една страна са хората, които имат журналистическо обучение, само че не всеки път имат нужната експертиза, не всеки път познават тематиките, мъчно им е да отсеят кои са значимите природозащитни проблеми от по-посредствените, мъчно им е да се ориентират в множеството гледни точки, с цел да намерят в действителност законовите причини, фактологията и така нататък От другата страна сме ние – природозащитниците, които сме с екологично образование и познаваме добре материята и тематиките, само че не умеем добре да ги споделяме по куп аргументи. И тук в действителност публицистите и медиите се явяват съществени комуникатори, които вършат връзката сред нас, експертите и хората, чийто публичен интерес ние обслужваме и откликваме на него. “

Йорданка Динева : „ Отговорността е доста огромна и сме виждали доста позитивни образци на публицисти, които се посвещават на зелената тематика, познават я и се развиват в годините. Много е значимо журналистът да познава материята, за която работи. Да е отдаден на идеята и това се отнася за всички сфери на публичния ни живот. Разследващата публицистика е доста значима в нашата област и от време на време става по този начин, че точно от проверяващите материали ние разбираме какво се случва по даден проблем или за злоупотреби, за които ние сме получили отвод за достъп до информация. Но дори и да не става дума за следствие, задоволително е репортажът, който приготвя журналистът, да е учебен, осведомителен, да ни се даде думата, да ни бъдат заложени точните въпроси, което ни разрешава да разбираем по-ясно тематиките, с които се занимаваме, да стигнем по-близко до хората и да дадем действителни образци от нашата работа. Чрез медиите нашите действия стават по-познати и доста хора могат да ги припознаят като своя идея. “

Чуйте диалога в звуковия файл.