Екологична бомба заплашва жителите на град Средец. 21 години след

Екологична бомба заплашва жителите на град Средец . 21 години откакто Министерството на защитата закрива четирите военни поделения там – постройките са разграбени, порутени и рискови, а цялата територия от близо 40 декара е превърната в голямо бунище.
Община Средец няма нито нужната техника, нито служащи, с цел да разчисти боклуците, а МО не дава отговор на многочислените изпратени до тях сигнали и писма .

През 2000 година МО освобождава и закрива четирите военни поделения, намиращи се в някогашния град Грудово , а в този момент Средец. Цялата територия остава без защита, а единствено за 5 години сградният фонд е изцяло опустошен и разграбен.

Изоставените безстопанствени здания в този момент наподобяват на нереален квартал , а към тях първо се натрупва строителен боклук.


Величка Пенчева от 2000 година живее в блок, който се намира в непосредствена непосредственост до оформилото се голямо бунище.

„ Положението е покъртително. Няколко пъти сме пускали подписки . Ако може, парцелите да минат към Общината, с цел да си ги стопанисва тя. Сметището пъклен мирише. Няколко пъти кметът отпусна машини, с цел да приберат боклуците, най-малко да не са до блока. Повечето роми вървят да палят гуми, с цел да вадят железа от тях. Тази година имаше голям пожар, не можаха да го загасят с пожарна кола, тъй като тя нямаше от кое място да мине “.

От 2017 година стартира кореспонденцията на Община Средец с Министерството на защитата с апели сметището да бъде почистено. Сега боклуците там са толкоз доста, че с цел да се разчисти регионът, би трябвало да се изпратят не багери, а булдозери , изясни основният еколог на общината Бисер Петков:

„ Проблемите започнаха от момента, в който сградният фонд на поделенията беше разграбен. Останаха огромни количества боклуци. Населението стартира да изхвърля там строителни и битови боклуци. Стотици тонове боклуци има там. Количеството пораства непрекъснато, това са предпоставки за неприятности . При пожари се отделят нездравословни субстанции в атмосферата “.

Трябва ли да се стигне до парадокса екоминистерството да постанова санкции и наказания на Министерството на защитата поради цялостното безхаберие и занемареност върху някогашните военни поделения. А редно ли е Министерството на защитата да се прави на „ умряла лисица “, че не знае в какво положение се намират изоставените от тях големи територии и то в обитаеми места. Ето на тези въпроси следва да потърсим отговор. Проблемът е явен, в този момент би трябвало да се откри и неговото решение.