Екипът на Покана за пътуване“ ви е разхождал по света

Екипът на „ Покана за пътешестване “ ви е разхождал по света в търсене на най-странните, необикновени и скъпи сладоледи – от такива с усет на агнешки червца до гарнирани с люспички от 22-каратово злато. Китай и Италия към момента спорят кой е измислил ледената наслада. От Поднебесната империя напомнят за замразените във високите китайски планини плодове, поднесени като десерт. В разногласието се намесва и Франция. Там някъде през 18-и век се сещат да прибавят и мляко и се получава сладолед непосредствен до актуалния.

Израел е страна от емигранти и в случай че човек се разноски по сладоледжийниците, може да реши, че е обиколил планетата. Околосветско странствуване направиха и репортери на БНР в Тел Авив Феня и Искра Декало.

Всеки от сладоледените салони претендира, че главните типове в асортимента му „ са тъкмо като в родината “ на притежателите (или на дядовците им). Навсякъде, щом разбираха че сме от България, питаха за сладоледа-дъвка. Семейство Киезо от Яфо са го произвеждали в края на четиридесетте и началото на петдесетте години на предишния век, само че са умряли без да остават рецептата. От тогава израелските сладоледчии я търсят. Наградата, която дават за нея е много висока, само че още не се е явил претендент да я вземе.

Нещо сходно са срещали в Турция, само че не е толкоз вкусно и нежно като яфенския вид. В Израел има вярване, че в случай че започнеш прекомерно постоянно да срещаш инцидентно някого, на третия път би трябвало да го черпиш сладолед. Любимата ни „ глидария “, както се назовават магазините за сладолед, се намира в старинния квартал Неве цедек. Тя е италианска и е част от верига, само че клиентите са французи (мястото е в центъра на френския квартал). Маса се резервира за седмица напред и се знае, че не може да се задържиш повече от половин час.

Вкусовете там са над 30. Прието е да дойдеш по-рано от времето, когато ще се освободи твоя стол и да опитваш от всички сладоледи от витрината. Подават ти ги с дребни сладоледени лъжички. Така може да си избереш нещо по личен усет. Веднъж в година всяка от веригите, а те в Израел са най-малко 40, прави проява на най-новите си изобретения и публицистите са поканени да ги опитат. То е съвсем като стилните дефилета на облекла и обувки.

Черен сладолед, зелен сладолед, сладостен, солен, кисел, леден, топъл. Модите се менят. Дори имаше „ носталгичен интервал “ и поднасяха „ сладоледите на баба “. Черният сладолед се получаваше от разнообразни плодове, само че най-драстичният му вид бе с деен въглен. Точно той бе най-търсен. Особено от манекенки и дами на диета, които разчитаха на абсорбиращия му резултат. А имаше и вярване, че който яде от него му се избелват зъбите. Зелените сладоледи бяха от водорасли и едноклетъчни растения. Вярваше се, че те са една от стъпките към безконечната младост.

Точно при тях започнаха да си пробиват път солените сладоледи. Сега към този момент ги има от всевъзможен тип – едни са с усет на морски блага (които другояче са неразрешени от кашрута – разделното хранене при евреите), при други съставляващ съставен елемент са първокласни сирена. Трети на усет са (а дали единствено усет!) като уиски с ядки или мартини с плод.


В научния институт „ Вайцман “ (израелският вид на БАН) една от атракциите за разпространение на науката е приготвянето на сладолед върху плоча „ подгрявана “ от течен азот. Всеки може самичък да подбере съставките.  Поставят се върху плочата и с шпатула, както се обръщат палачинки, всичко се примесва, изчегъртва и насича на дребно. Такъв бе и сладоледа на приема във френското посолство в Яфо, само че там и самите съставни елементи се приготвяха молекулярно... А израелците обичат да опитват и то освен в храната...

В една от „ глидериите “ предлагаха солен сладолед с авокадо и чесън, на друго място с усет на туршия. Свършваха за броени часове. Сред най-популярните са сладоледите на основа от кисело мляко. Добавките всеки избира самичък всред замразени плодове, шоколад и други Със специфична машина всичко се раздробява и се получава бухнал сладолед с цялата пробиотика в него. Най-популярни и неподвластни на модите си остават сладоледите с ванилия и шоколад, само че те са по-скоро за хора без въображение.

Когато отидеш при диетолог откриваш, че всичко вкусно е или нездравословно, или скъпо или от него се пълнее. Но се оказа, че има диета със сладолед. Обикновено денем отслабващите хрупат плодове и зарзават и щедро ги заливат с минерална вода (в никакъв случай газирана), само че някъде преди лягане озверяват от апетит. И тъкмо за тогава диетоложката предлага да се изяде една топка сметанов сладолед подготвен с същинска захар, не с подсладители. Тя може да бъде и „ мезе “ за дребна чаша корав алкохол. Така човек се засища и не става през нощта „ да наобиколи хладилника “.

Обикновено мъчно се примиряваш, че сладоледената топка е единствено една, само че с повече воля е постижимо, приключват Феня и Искра Декало.