Сравниха космическия прах с лошо изпечена черешова торта
Екип астрохимици възпроизведе дълбокия космос в лаборатория и откри, че галактическият прахуляк е по-сложен, в сравнение с мислеха експертите до момента, заяви Би Би Си.
Продължилите 12 години проучвания в университета "Хериот-Уат " доведоха до изводите, че всяко зрънце галактически прахуляк, се държи "като неприятно съединена черешова торта ".
Откритието може да се окаже основно за намирането на живот във Вселената.
Космическият прахуляк основава зрелищни структури, като мъглявината Орел, само че те са освен това от красиви облици. Те управляват процеса, при който се образуват звездите и се образуват органични молекули, от които може да еволюира живот.
В студения космос водородните и кислородни молекули се свързват и образуват молекули на водата на повърхността на прашинките. При температура 250 градуса под тази на замръзването на водата, може да се чака да се образува имобилен лед.
Екипът на проф. Мартин Маккоустра обаче с изненада откри движеща се дифузно вода на повърхността на симулирани зрънца прахуляк при температура 18 градуса Келвин, т.е. 18 градуса над безспорната нула, при която всичко стопира да се движи.
Учените са възпроизвели лабораторно ниските температури и съвсем несъществуващото налягане на междузвездното пространство. Движещите се водни молекули са били "пълна изненада " - за няколко часа те се реалокират с нанометри. Дори и да бъде понижена температурата, водните молекули отново се движат.
Съществуващите теории за леда в космоса вършат прилика с друга храна - пластовете на кромида. Вместо ледът да се натрупва подредено пласт след пласт, опитите демонстрират нещо по-сложно.
"Той се натрупва на бучки - сподели проф. Маккоустра - Така че се получават бучки вода и елементи от чиста повърхнина, по която се натрупват идващите материали ".
"Вместо да наподобяват на кромид, първите няколко пласта са като неприятно съединена черешова торта - изясни проф. Маккоуста. - Водата е като черешките, които потъват на дъното на формата за печене, а останалият материал, насложил се откакто стартира да нараства водата, е като тестото от горната страна ".
Енергията от дифузния развой обезпечават светлината и галактическите лъчи.
Откритието може да насочи към живота във Вселената. В рисковия мраз върху зрънцата прахуляк се отсрочват и други молекули, като въглероден окис. Те могат да се комбинират с водород и да се образуват органични молекули. Ако те станат по-сложни и ги отнесат комети, могат да посеят някъде живот, тъй като относително простите молекули могат да се трансформират в аминокиселини, когато бъдат облъчени.
Според различния модел животът на Земята е зародил, когато светкавици и радиация са обезпечили силата за превръщане на комплицирани молекули в аминокиселини. Двете теории обаче не са взаимно изключващи се.
Изследването е осъществено с английско и европейско финансиране.
Продължилите 12 години проучвания в университета "Хериот-Уат " доведоха до изводите, че всяко зрънце галактически прахуляк, се държи "като неприятно съединена черешова торта ".
Откритието може да се окаже основно за намирането на живот във Вселената.
Космическият прахуляк основава зрелищни структури, като мъглявината Орел, само че те са освен това от красиви облици. Те управляват процеса, при който се образуват звездите и се образуват органични молекули, от които може да еволюира живот.
В студения космос водородните и кислородни молекули се свързват и образуват молекули на водата на повърхността на прашинките. При температура 250 градуса под тази на замръзването на водата, може да се чака да се образува имобилен лед.
Екипът на проф. Мартин Маккоустра обаче с изненада откри движеща се дифузно вода на повърхността на симулирани зрънца прахуляк при температура 18 градуса Келвин, т.е. 18 градуса над безспорната нула, при която всичко стопира да се движи.
Учените са възпроизвели лабораторно ниските температури и съвсем несъществуващото налягане на междузвездното пространство. Движещите се водни молекули са били "пълна изненада " - за няколко часа те се реалокират с нанометри. Дори и да бъде понижена температурата, водните молекули отново се движат.
Съществуващите теории за леда в космоса вършат прилика с друга храна - пластовете на кромида. Вместо ледът да се натрупва подредено пласт след пласт, опитите демонстрират нещо по-сложно.
"Той се натрупва на бучки - сподели проф. Маккоустра - Така че се получават бучки вода и елементи от чиста повърхнина, по която се натрупват идващите материали ".
"Вместо да наподобяват на кромид, първите няколко пласта са като неприятно съединена черешова торта - изясни проф. Маккоуста. - Водата е като черешките, които потъват на дъното на формата за печене, а останалият материал, насложил се откакто стартира да нараства водата, е като тестото от горната страна ".
Енергията от дифузния развой обезпечават светлината и галактическите лъчи.
Откритието може да насочи към живота във Вселената. В рисковия мраз върху зрънцата прахуляк се отсрочват и други молекули, като въглероден окис. Те могат да се комбинират с водород и да се образуват органични молекули. Ако те станат по-сложни и ги отнесат комети, могат да посеят някъде живот, тъй като относително простите молекули могат да се трансформират в аминокиселини, когато бъдат облъчени.
Според различния модел животът на Земята е зародил, когато светкавици и радиация са обезпечили силата за превръщане на комплицирани молекули в аминокиселини. Двете теории обаче не са взаимно изключващи се.
Изследването е осъществено с английско и европейско финансиране.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ