Ежедневието. С навиците на града, с ритъма на улицата. С

...
Ежедневието. С навиците на града, с ритъма на улицата. С
Коментари Харесай

Обикновеният живот в кадър – много повече от стрийт фотография

Ежедневието. С навиците на града, с ритъма на улицата. С цветовете, които се губят, с цел да се намерят в очите на някой минувач. С неналичието на обекти, само че със мощното чувство за наличието им в пространството. Това всекидневие, с нищото, което се случва в него, предизвика теб – индивидът, сраснал се с фотоапарата – да поставиш действителността в кадър и да натиснеш спусъка. Загубил надзор над действителността, само че крепко встъпил в случайността, в този миг ти имаш силата да избереш по какъв начин да запомниш света, коя стотна от секундата на времето да запазиш в фотография, която да приказва за духа на живото през днешния ден. И го правиш – заговаряш на образния език на връзката, фотографираш.

Докато създаваш тази своя персонална извадка на действителността, разбираш какво е имал поради Гари Уиногранд и за какво в действителност тайната е в това по какъв начин фотографираш нещата. Осъзнаваш, че към този момент си почнал да отглеждаш образната си еднаквост. Изгонил си рационалното, с цел да дадеш път на сетивността си, на усета си да снимаш нищото на нещата. Вече не се водиш от мястото, ръководиш се от метода си.

Ти си фотограф, който желае да изживее живота посредством фрагментите си. Твоята снимка живее във всяко пространство, населявано от индивида. А и в това, изоставено от него. Спонтанен си и се оставяш чудото на елементарния живот да те изненада. Възкликваш и отговаряш на видяното, като го фотографираш. Снимаш като дете, само че по-късно селектираш отлежалите парченца знамение като професор, който има богата образна просвета. Първо си бдителен, а по-късно и самокритичен и това ти оказва помощ.



Ти си антиинфлуенсър, а това, с което даже и да не искаш влияеш, е фотографията на баналното, на елементарното и на случайността. Фотографията на ежедневеито, както я назовава проф. Румен Георгиев.

Ти си доста повече от стрийт фотограф, който трансформира действителността в изкуство на границата сред обстоятелството и фикцията. Който се оставя на чувството за езика на образното и неговото разчитане.

Ти си Пенко Скумов. Или си Свилен Начев.

Вие сте съидейници, които основават безвремие във фотографията и желаят да приказват за него. В полемики с бъдещи и разрастващи се фотографи, записали се в курс, отдаден на тайната на образното.

В ефира на стратегия „ Христо Ботев “, където думите описват „ Какво се случва “ в света на фотографираното всекидневие.

Точно това можете да чуете в звуковия файл.

Фотографии: Свилен Начев
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР