![[EIT] Защо Европа няма свой Google или Amazon? Каква е](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4013917.jpg)
Европейските компании трябва да поемат повече рискове
[EIT] Защо Европа няма собствен Гугъл или Amazon? Каква е повода на Стария континент да липсват софтуерни колоси – такива, каквито се раждат в Съединени американски щати и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в миг, в който софтуерните компании от двете най-големи международни стопански системи към този момент имат власт и запаси, сходни с тези на държавните управления?
В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане напълно сама – това поражда освен любознание за пазарните и софтуерните процеси по света, само че и кошмари за значително европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. " Капитал " организира диалози с сполучливи бизнесмени, специалисти, европейски представители и хора вътре в системата, с цел да разбере мнението им, основано на опита им.Вилем Йонкер е изпълнителен шеф на цифровото звено на Европейския институт за нововъведения и технологии (EIT), който е част от Европейския съюз. Целта на EIT е да сътвори работеща връзка сред просветителната система, развития бизнес и младите бизнесмени в съюза. Насоката на Йонкер е съответно към цифровите компании на континента и тяхното развиване до равнище " кентаври " (пазарна оценка 100 млн. евро), " еднорози " (пазарна оценка 1 милиарда евро) и нагоре.
Каква е повода Европа да няма софтуерен колос?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Това не е изцяло правилно. Използвате ли да вземем за пример Booking.com? Това е холандска компания (компанията е учредена в Холандия, само че сега е американска благосъстоятелност – бел. ред.). Тоест явно можем да вършим огромни компании, ориентирани към потребителите. Правим ли задоволително такива компании? Определено не. Пространството за сходни платформи е доминирано от американски компании – Гугъл, Amazon, Фейсбук, Apple, както и азиатски – Alibaba, Tencent. Ако погледнем и към сферата на произвеждане на полупроводници, там също наподобява като че ли няма изключително европейско наличие, само че в действителност разработките се случват тук. Имаме компании като AMSL, където се вършат устройствата за произвеждане на чипове.
Големият ни проблем е, че когато приказваме за фирмите колоси, ние приказваме за потребителски ориентирани услуги. Светът се господства от приложения за Android и iOS – две неевропейски платформи. Преди това ситуацията ни беше по-добре, тъй като имахме Nokia. Можем ли обаче да променим това? Да, и до някаква степен го вършим, във връзка с финансови приложения – такива стартъпи еднорози има в Европа. Имаме потребност от повече такива компании.
Какво ни липсва?
- Липсва ни вярна тактика във връзка с мащабируемост. Особено във връзка с технологии, които са платформи, доста от тези компании разчитат на това да продават реклами или разбор на данни, които имат смисъл единствено в случай че са в големи размери. Тези компании се отличават с бърз напредък на доходи. В Европа това е мъчно – пазарът е фрагментиран, парите за вложения не всеки път са тук. Ако гледаме не еднорозите, а " кентаврите " (компании с оценка 100 млн. евро – бел. ред.), картинката при стартъпите е друга. Там има доста повече компании, които постоянно се получават, тъй като европейската промишленост най-малко съгласно мен продължава да бъде консервативна във връзка с оценката на компании, захранващи се от данни. И в случай че не ги оценяваш високо като вложител, надлежно не би написал огромен чек. Това значи, че даже на това равнище огромна част от тези компании се насочват към американски или азиатски вложители, вместо да останат в Европа. Skype е ранен образец за такава технология, само че това се случва даже и в този момент. Компании като Гугъл, Apple, Amazon непрекъснато " сканират " за такива компании из целия свят и ги купуват на цени, които европейски компании или не са съгласни, или в действителност не могат да платят.
Това е самосбъдващо се знамение, тъй като в случай че не си огромен състезател, нямаш пари да правиш сходни покупки. Парите водят до още пари и това значи за нас, че би трябвало да използваме други механизми – политики като GDPR, с цел да сме сигурни, че няма да се случи състояние, при което " спечелилият взима всичко ". Трябва да работим върху фрагментирания пазар, да осигурим леки условия за увеличение на мащабите на фирмите, би трябвало да активизираме доста повече капитал, което значи както да демонстрираме цената на европейските компании, по този начин и да употребяваме повече финансови принадлежности. Фокусът би трябвало да бъде върху увеличение на мащаба на европейските компании и върху това те да поемат повече опасности посредством придобивания.
Европейският съюз се пробва да контролира огромните софтуерни компании, които са най-вече американски и китайски. Не наранява ли по този метод и европейските компании, които желаят да порастват?
- Винаги ще имаш тези, които създават, и тези, които му дават форма. " Правещите " са софтуерните компании, които желаят да наложат продуктите си в обществото, а " моделиращите " са държавните управления и политиците, които желаят да са сигурни, че обществото печели от тези технологии и всички имат късмет. Разбира се, когато се опитваш да изравниш полето, имаш регулации като GDPR, чиято цел е да спре раждането на монополи, само че въпреки това правиш ситуацията за по-малките компании по-трудно, тъй като те не могат да порастват. Въпреки това всяка мярка, която се пробва да изравни игралното поле, дава плодове в бъдеще за по-малките играчи. В ранните стадии огромните играчи се оправят по-добре, тъй като имат повече запас, само че и взимат доста повече време за промени поради регулации. Това са неща, при които най-малко съгласно мен дребните компании се оправят по-добре. GDPR работи и като сигнал, тъй като е ясно, че ще има спомагателни регулации във връзка с данни. Множество дребни компании нямат този радар за бъдещето, до момента в който огромните компании могат да гледат по-далеч в бъдещето и даже да въздействат на регулаторите.
Контрааргументът тук е, че огромните компании като GAFA имат парите да заплащат разноските, които произлизат от регулации като GDPR, в това число и бюджети за санкции – до момента в който дребните компании, които желаят да порастват, не могат.
- Така е, това е мотив. В същото време, в случай че погледнем какъв брой програмен продукт има Гугъл – от операционните системи, картите, търсачката и така нататък - е извънредно мъчно те да бъдат вкарани в една огромна регулация като GDPR. Така че, да, те имат доста пари, само че е и доста скъпо и мъчно да вкараш цяла компания като Гугъл под такава регулация.
Ако имаш компания, която стартира работа през днешния ден, първата ти работа ще бъде да си сигурен, че всичко, което правиш, се покрива от GDPR. При това бих споделил освен GDPR, а GDPR++, тъй като можем да се обзаложим, че в случай че GDPR е тук две-три години, ще има добавки към нея. Това е единствено началото, а не краят на историята. И в случай че успееш да покриеш тези критерии още първоначално, няма да имаш разноските, които имат колосите. Не можеш да предвидиш бъдещето, само че можеш да предположиш какви са сюжетите за бъдещето. Това е нещо, което софтуерните компании могат да заемат като мислене от медицинските компании. Компаниите, които се базират върху данни, би трябвало да мислят по този метод, тъй като ние виждаме данните като горивото на нашата стопанска система.
Преди месеци излезе вест, че Европейски Съюз обмисля основаването на голям фонд за 100 милиарда евро, който да подсигури раждането на европейски софтуерен колос. Смятате ли, че един подобен проект може да проработи?
- Много зависи от това по какъв начин ще бъде изпълнен. Да, ние имаме потребност от повече пари, само че въпреки това зависи от това какви са условията. Фактът, че Европа знае, че има потребност от повече капитал в софтуерния бранш, е положителен знак. Важното е този капитал да се употребява като гориво за напредък и да не идва с прекомерно доста обвързаности, които в последна сметка вършат фирмите по-малко атрактивни за частни вложители.
Може ли да се сътвори компания с сходни размери посредством държавна намеса, какъвто е на процедура проектът?
- Правителствата би трябвало да бъдат доста деликатни къде да се намесват. Това е по-скоро политическото ми мнение. Има политически партии, които са в поддръжка на държавната намеса в доста сфери на живота, има партии, които споделят, че би трябвало да е тъкмо противоположното, и в последна сметка това е по-скоро въпрос на политически отзиви. Мисля, че държавните управления би трябвало да имат роля. Един напълно свободен пазар не би бил нещо положително и държавното управление, което " образува ", би трябвало да бъде там. Но самодейността постоянно ще остава в " правещите ".
В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане напълно сама – това поражда освен любознание за пазарните и софтуерните процеси по света, само че и кошмари за значително европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. " Капитал " организира диалози с сполучливи бизнесмени, специалисти, европейски представители и хора вътре в системата, с цел да разбере мнението им, основано на опита им.Вилем Йонкер е изпълнителен шеф на цифровото звено на Европейския институт за нововъведения и технологии (EIT), който е част от Европейския съюз. Целта на EIT е да сътвори работеща връзка сред просветителната система, развития бизнес и младите бизнесмени в съюза. Насоката на Йонкер е съответно към цифровите компании на континента и тяхното развиване до равнище " кентаври " (пазарна оценка 100 млн. евро), " еднорози " (пазарна оценка 1 милиарда евро) и нагоре.
Каква е повода Европа да няма софтуерен колос?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Това не е изцяло правилно. Използвате ли да вземем за пример Booking.com? Това е холандска компания (компанията е учредена в Холандия, само че сега е американска благосъстоятелност – бел. ред.). Тоест явно можем да вършим огромни компании, ориентирани към потребителите. Правим ли задоволително такива компании? Определено не. Пространството за сходни платформи е доминирано от американски компании – Гугъл, Amazon, Фейсбук, Apple, както и азиатски – Alibaba, Tencent. Ако погледнем и към сферата на произвеждане на полупроводници, там също наподобява като че ли няма изключително европейско наличие, само че в действителност разработките се случват тук. Имаме компании като AMSL, където се вършат устройствата за произвеждане на чипове.
Големият ни проблем е, че когато приказваме за фирмите колоси, ние приказваме за потребителски ориентирани услуги. Светът се господства от приложения за Android и iOS – две неевропейски платформи. Преди това ситуацията ни беше по-добре, тъй като имахме Nokia. Можем ли обаче да променим това? Да, и до някаква степен го вършим, във връзка с финансови приложения – такива стартъпи еднорози има в Европа. Имаме потребност от повече такива компании.
Какво ни липсва?
- Липсва ни вярна тактика във връзка с мащабируемост. Особено във връзка с технологии, които са платформи, доста от тези компании разчитат на това да продават реклами или разбор на данни, които имат смисъл единствено в случай че са в големи размери. Тези компании се отличават с бърз напредък на доходи. В Европа това е мъчно – пазарът е фрагментиран, парите за вложения не всеки път са тук. Ако гледаме не еднорозите, а " кентаврите " (компании с оценка 100 млн. евро – бел. ред.), картинката при стартъпите е друга. Там има доста повече компании, които постоянно се получават, тъй като европейската промишленост най-малко съгласно мен продължава да бъде консервативна във връзка с оценката на компании, захранващи се от данни. И в случай че не ги оценяваш високо като вложител, надлежно не би написал огромен чек. Това значи, че даже на това равнище огромна част от тези компании се насочват към американски или азиатски вложители, вместо да останат в Европа. Skype е ранен образец за такава технология, само че това се случва даже и в този момент. Компании като Гугъл, Apple, Amazon непрекъснато " сканират " за такива компании из целия свят и ги купуват на цени, които европейски компании или не са съгласни, или в действителност не могат да платят.
Това е самосбъдващо се знамение, тъй като в случай че не си огромен състезател, нямаш пари да правиш сходни покупки. Парите водят до още пари и това значи за нас, че би трябвало да използваме други механизми – политики като GDPR, с цел да сме сигурни, че няма да се случи състояние, при което " спечелилият взима всичко ". Трябва да работим върху фрагментирания пазар, да осигурим леки условия за увеличение на мащабите на фирмите, би трябвало да активизираме доста повече капитал, което значи както да демонстрираме цената на европейските компании, по този начин и да употребяваме повече финансови принадлежности. Фокусът би трябвало да бъде върху увеличение на мащаба на европейските компании и върху това те да поемат повече опасности посредством придобивания.
Европейският съюз се пробва да контролира огромните софтуерни компании, които са най-вече американски и китайски. Не наранява ли по този метод и европейските компании, които желаят да порастват?
- Винаги ще имаш тези, които създават, и тези, които му дават форма. " Правещите " са софтуерните компании, които желаят да наложат продуктите си в обществото, а " моделиращите " са държавните управления и политиците, които желаят да са сигурни, че обществото печели от тези технологии и всички имат късмет. Разбира се, когато се опитваш да изравниш полето, имаш регулации като GDPR, чиято цел е да спре раждането на монополи, само че въпреки това правиш ситуацията за по-малките компании по-трудно, тъй като те не могат да порастват. Въпреки това всяка мярка, която се пробва да изравни игралното поле, дава плодове в бъдеще за по-малките играчи. В ранните стадии огромните играчи се оправят по-добре, тъй като имат повече запас, само че и взимат доста повече време за промени поради регулации. Това са неща, при които най-малко съгласно мен дребните компании се оправят по-добре. GDPR работи и като сигнал, тъй като е ясно, че ще има спомагателни регулации във връзка с данни. Множество дребни компании нямат този радар за бъдещето, до момента в който огромните компании могат да гледат по-далеч в бъдещето и даже да въздействат на регулаторите.
Контрааргументът тук е, че огромните компании като GAFA имат парите да заплащат разноските, които произлизат от регулации като GDPR, в това число и бюджети за санкции – до момента в който дребните компании, които желаят да порастват, не могат.
- Така е, това е мотив. В същото време, в случай че погледнем какъв брой програмен продукт има Гугъл – от операционните системи, картите, търсачката и така нататък - е извънредно мъчно те да бъдат вкарани в една огромна регулация като GDPR. Така че, да, те имат доста пари, само че е и доста скъпо и мъчно да вкараш цяла компания като Гугъл под такава регулация.
Ако имаш компания, която стартира работа през днешния ден, първата ти работа ще бъде да си сигурен, че всичко, което правиш, се покрива от GDPR. При това бих споделил освен GDPR, а GDPR++, тъй като можем да се обзаложим, че в случай че GDPR е тук две-три години, ще има добавки към нея. Това е единствено началото, а не краят на историята. И в случай че успееш да покриеш тези критерии още първоначално, няма да имаш разноските, които имат колосите. Не можеш да предвидиш бъдещето, само че можеш да предположиш какви са сюжетите за бъдещето. Това е нещо, което софтуерните компании могат да заемат като мислене от медицинските компании. Компаниите, които се базират върху данни, би трябвало да мислят по този метод, тъй като ние виждаме данните като горивото на нашата стопанска система.
Преди месеци излезе вест, че Европейски Съюз обмисля основаването на голям фонд за 100 милиарда евро, който да подсигури раждането на европейски софтуерен колос. Смятате ли, че един подобен проект може да проработи?
- Много зависи от това по какъв начин ще бъде изпълнен. Да, ние имаме потребност от повече пари, само че въпреки това зависи от това какви са условията. Фактът, че Европа знае, че има потребност от повече капитал в софтуерния бранш, е положителен знак. Важното е този капитал да се употребява като гориво за напредък и да не идва с прекомерно доста обвързаности, които в последна сметка вършат фирмите по-малко атрактивни за частни вложители.
Може ли да се сътвори компания с сходни размери посредством държавна намеса, какъвто е на процедура проектът?
- Правителствата би трябвало да бъдат доста деликатни къде да се намесват. Това е по-скоро политическото ми мнение. Има политически партии, които са в поддръжка на държавната намеса в доста сфери на живота, има партии, които споделят, че би трябвало да е тъкмо противоположното, и в последна сметка това е по-скоро въпрос на политически отзиви. Мисля, че държавните управления би трябвало да имат роля. Един напълно свободен пазар не би бил нещо положително и държавното управление, което " образува ", би трябвало да бъде там. Но самодейността постоянно ще остава в " правещите ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ