Наистина ли е лошо да бъдеш егоист?
Егоист в всекидневието ни звучи като обидна дума. Доста постоянно го използваме като нарицателно за някого, който мисли единствено за себе си. В работата си непрестанно срещам хора, за които егоизмът е нещо неприятно. Хора, които слагат всички условия и стремежи на колегата, роднините, приятелите пред своите лични и нормално се усещат длъжни да постъпват по този начин. Някой ще каже, че това е всекидневно, в случай че искаш да имаш хармонични връзки с близките. Така ли е в действителност или има и други гледни точки за егоизма?
Всеки от нас може би си спомня думите на майка си от първите детски години: Хайде, не бъди лакомец, дай на сестра си късче шоколад, тя също е дете…. После същото се получава и с децата на детската площадка – би трябвало да им даваш играчките си, тъй като другояче те няма да играят с теб, да поканиш и това невъзпитано момче на рождения си ден, с цел да не се усеща изолирано и т.н и така нататък Вече като младеж в рейса наложително би трябвало да отстъпиш мястото си на онази не толкоз стара дама и незабавно по-късно идва момента, в който ти се съобразяваш с целите на колегата си вместо да направиш това, което на теб ти се иска….
В основата на пренебрегването на личните стремежи за да угодиш на другите към теб стои метода на образование – по този начин са ни учили още от деца. Да постъпваш по друг метод и да поставяш преди всичко личните си стремежи е егоистично, себично и недопустимо в съ-жителството с други хора. Къде е обаче невидимата граница сред това просто да се съобразяваш с останалите към себе си и това да живееш живота си по техните правила и стремежи?
Обикновено хората се разделят на два вида – хора, които са извънредно съобразителни и хора, които въобще не познават съобразителността. За първите е неприемливо да не се преценяват с останалите и в случай че ги попитате за какво, незабавно ще ви изброят ред аргументи, които оправдават тяхното сервилно държание. Така е ненапълно, само че в реалност това е една сладка и публично призната илюзия. В основата на това да си предвидлив в действителност стои желанието да получиш утвърждението на другите. Веднага след утвърждението стои любовта и най-после се крие страха да не бъдеш зарязан и не-обичан. Това са аргументи, които на пръв взор бихте отрекли като погрешни и неуместни. Вие не се страхувате, вие просто сте предвидлив, тъй като по този начин би трябвало! Така е признато, не можете да живеете единствено по личните си стремежи! И заради всичките ваши доводи в поддръжка на съобразяването от време на време се оказва, че животът ви е напълно зависещ на желанията на другите към вас.
Хората, които се преценяват до такава степен са подвластни на това да угодят на околните си, че постоянно подценяват личните си стремежи и желания. Склонни са да пропуснат почивката си на море, тъй като сътрудникът им е алергичен към слънцето; да спрат да си похапват пица, тъй като индивидът до тях я намира за нездравословна и да стартират да работят в по-малка компания, защото сътрудникът им страда от несъразмерна ревнивост. Най-често при интимните връзки се получава партньорство сред човек, който е мощно подвластен от съобразяването с другия и човек, който е с по-властна натура и търси някой, който да се преценява с неговите стремежи. По-често склонността да се преценяват се среща у дамите и по-рядко при мъжете. Мъжете със податливост към вземане предвид нормално избират по-силни и властни дами и противоположното.
Какъв е смисълът обаче да се съобразяваме непрестанно и във всичко? И какво печелят тези от нас, които не го вършат? Печелят това да живеят личния си живот и да вършат това, което на тях им се желае. Да отидат на кино, щом желаят да гледат тъкмо този филм, да прекарват почивката си където те пожелаят и да се развиват професионално точно както те виждат кариерата си. С други думи вършат това, което желаят, любуват му се и избират сами всичко, което касае техния живот.
Ако всичко това толкоз ви плаши, замислете се какво печелите вие, съобразявайки се непрестанно? Партньорът обича ли ви повече, тъй като постоянно му отстъпвате? Сигурни ли сте, че ви обича тъкмо поради това? А не допускате ли, че от време на време се нервира от вашето ласкателство, мисли си, че вие нямате никакво лично мнение и мечтае за някой различен, който най-малко един път ще каже ясно и изрично думата „ желая ”? Майка ви ще спре ли да приказва с вас, в случай че й кажете, че този уикенд желаете да си починете и ще пропуснете неделния обяд със фамилията? Приятелката ви ще се обиди ли, в случай че й кажете, че вие сте пристигнали на кино, с цел да гледате тъкмо този филм и не желаете да гледате нищо друго? А допустимо ли е в един миг тя да стартира да злоупотребява с вас, тъй като знае, че вие постоянно се съгласявате с нея? Някой от всички изброени хора ще спре ли да ви бъде другар, да ви приказва или ще спре ли да ви обича единствено тъй като държите на личните си стремежи? И в случай че вие не изпълнявате вашите лични стремежи, то от кой очаквате да ги извърши?
Аладин и вълшебната лампа са измислени персонажи, които в действителност се крият вътре във всеки от нас. Искате ли да бъдете Аладин за всичките си другари и родственици, и да живеете с упованието някой от тях да погали най-малко един път вълшебната си лампа поради вас? Ако вие самите не решите по какъв начин и по кое време да си почивате, кой знае по-добре от вас най-хубавия метод? Кой е индивидът, който толкоз добре познава желанията ви, че да ги извърши по-добре от вас самия? Кой е индивидът, който знае какво ви се прави, къде ви се излиза и по какъв начин желаете да прекарате живота си? Кой е Аладин за вас? И нужно ли е да го чакате цялостен живот, когато можете да извадите вашата вълшебна лампа, да я погалите и да извършите личните си стремежи?
Инфо: http://psiholozi.com
