Защо Германия отказва своите танкове на Украйна?
Егений Кънев
Вероятно най-горещата интернационална вест за Украйна от последната седмица е отводът на Германия - към този момент - да даде свои танкове или позволи на други страни да ги дават на Украйна. Засега - тъй като към този момент в няколко обстановки канцлерът отхвърля да направи нещо, само че под натиск - от вътрешната страна и извън - го прави.
Вероятно най-горещата интернационална вест за Украйна от последната седмица е отводът на Германия - към този момент - да даде свои танкове или позволи на други страни да ги дават на Украйна. Засега - тъй като към този момент в няколко обстановки канцлерът отхвърля да направи нещо, само че под натиск - от вътрешната страна и извън - го прави.
За да имаме ненапълно по-ясна картина, би трябвало да познаваме освен историческия, а също политическия, геополитическия, икономическия и личностния аспект на такова решение в епохата на Zeitenwende - тектонични промени - както ги назовава самият канцлер Шолц.
Ето няколко от най-важните аргументи:
1. История
Германия едвам от предходната година се върна на военната сцена като фактор - тя промени Конституцията си, с цел да дава оръжия на Украйна и стартира масирано превъоръжаване на армията си.
От една страна е обикновено да се одобри, че тъй като Германия носи тежка историческа виновност за експанзията си против Съюз на съветските социалистически републики и десетките милиони жертви, тя не би желала да дава тежки оръжия като танкове, които биха били решителни в украинска атака и по този начин да стане номер 1 фактор в победа на Украйна над Русия. Същевременно, еднообразно правилно е и че историята става доста комфортен заслон за немския канцлер да не предприеме такова решение.
2. Политика
Исторически, (западно)германските леви постоянно са изпитвали благосклонност към Съюз на съветските социалистически републики и Русия и злост до опозиция против Съединени американски щати и ролята на НАТО. Самият канцлер в предишното си е взел участие в такива антизападни манифестации. Нормално е неговата взаимност в границите на НАТО в този момент да има ясни граници и помощта да не стига чак до такава степен да става номер 1 фактор във войната. Затова и последното опрощение на Шолц е, че Германия ще прати танкове, единствено и в случай че Съединени американски щати го направи - макар ясните пояснения на Съединени американски щати за непригодността на техните танкове - като цена, логистика и съответност - за войната в Украйна.
3. Геополитика
Германия постоянно се е възприемала като независима велика мощ и в никакъв случай не се е чувствала комфортно в ролята на втора цигулка в съюзи като НАТО, където Съединени американски щати и Англия преобладават. Исторически, тя е търсела уголемение на своето въздействие на Изток.
Затова е доста внимателна да не би посредством своята помощ да размести значими салда, които да застрашат нейното въздействие освен на Изток, а и в самия Европейски Съюз. От една страна, тя към този момент поддържа самодейност при започване на войната да обезпечи свои танкове на страни като Полша, които пък да дадат своите танкове от руската епоха на Украйна. Иронично, в този момент точно Полша предлага най-рязката рецензия на нерешителността на Германия, като заплашва, че ще даде своите немски танкове без изискваното единодушие на Германия.
Твърде е допустимо немският хайлайф да си дава сметка за последствията от желанията за боен съюз сред Полша и победна Украйна и въздействието на този съюз с население по-голямо от нейното в Европа. И по какъв начин това би се отразило на бъдещите й връзки с Източна Европа, към този момент разграничена от Русия географски от този антируски съюз.
4. Икономика
При всички положения - макар скъсването на зависимостта от съветския газ - Германия си показва сюжет след войната, в която тя отново ще разчита на евтините съветски запаси за своята стопанска система. И по тази причина не желае да къса своите политически с резултат върху икономическите връзки с Русия.
Германия, дружно с Франция са в лагера на Запад, който най-бързо би приветствал всеки мир, без значение на каква цена, даже да е за сметка на Украйна. Русия също е и огромен пазар за немски артикули и вложения и най-краткия въздушен път до един от двата най-големи нейни пазари - Китай.
Самата вероятност да изгуби и Китай, който да бъде замесен в блоково опълчване ужасява Германия. Канцлерът написа подробна публикация за Foreign Affairs по този мотив след негово посещаване в Китай - в опит да се опълчи на преобладаващите към този момент настройки за втора международна студена война, този път сред Съединени американски щати и Китай.
5. Личностни особености
Профилът на немския канцлер е на ляв политик, прочут с антизападна изразителност и в никакъв случай с антируска. През 80-те години Източната Германска комунистическа партия го е идентифицирала като “важен съдружник против Съединени американски щати и НАТО ”, а той е посещавал Източна Германия над 8 пъти със особено позволение на ГКП. Описват го като болшевик. На процедура, той не е доста по-различен от Румен Радев като вътрешни убеждения, не като реторика.
Сега си представете по какъв начин се усеща като съдружник с тези, които е ненавиждал и против някогашните си съдружници. Дори се появи на смешка терминът scholzing - да приказваш непрекъснато по какъв начин нещо би трябвало да се направи, само че да не го правиш.
Вероятно най-горещата интернационална вест за Украйна от последната седмица е отводът на Германия - към този момент - да даде свои танкове или позволи на други страни да ги дават на Украйна. Засега - тъй като към този момент в няколко обстановки канцлерът отхвърля да направи нещо, само че под натиск - от вътрешната страна и извън - го прави.
Вероятно най-горещата интернационална вест за Украйна от последната седмица е отводът на Германия - към този момент - да даде свои танкове или позволи на други страни да ги дават на Украйна. Засега - тъй като към този момент в няколко обстановки канцлерът отхвърля да направи нещо, само че под натиск - от вътрешната страна и извън - го прави.
За да имаме ненапълно по-ясна картина, би трябвало да познаваме освен историческия, а също политическия, геополитическия, икономическия и личностния аспект на такова решение в епохата на Zeitenwende - тектонични промени - както ги назовава самият канцлер Шолц.
Ето няколко от най-важните аргументи:
1. История
Германия едвам от предходната година се върна на военната сцена като фактор - тя промени Конституцията си, с цел да дава оръжия на Украйна и стартира масирано превъоръжаване на армията си.
От една страна е обикновено да се одобри, че тъй като Германия носи тежка историческа виновност за експанзията си против Съюз на съветските социалистически републики и десетките милиони жертви, тя не би желала да дава тежки оръжия като танкове, които биха били решителни в украинска атака и по този начин да стане номер 1 фактор в победа на Украйна над Русия. Същевременно, еднообразно правилно е и че историята става доста комфортен заслон за немския канцлер да не предприеме такова решение.
2. Политика
Исторически, (западно)германските леви постоянно са изпитвали благосклонност към Съюз на съветските социалистически републики и Русия и злост до опозиция против Съединени американски щати и ролята на НАТО. Самият канцлер в предишното си е взел участие в такива антизападни манифестации. Нормално е неговата взаимност в границите на НАТО в този момент да има ясни граници и помощта да не стига чак до такава степен да става номер 1 фактор във войната. Затова и последното опрощение на Шолц е, че Германия ще прати танкове, единствено и в случай че Съединени американски щати го направи - макар ясните пояснения на Съединени американски щати за непригодността на техните танкове - като цена, логистика и съответност - за войната в Украйна.
3. Геополитика
Германия постоянно се е възприемала като независима велика мощ и в никакъв случай не се е чувствала комфортно в ролята на втора цигулка в съюзи като НАТО, където Съединени американски щати и Англия преобладават. Исторически, тя е търсела уголемение на своето въздействие на Изток.
Затова е доста внимателна да не би посредством своята помощ да размести значими салда, които да застрашат нейното въздействие освен на Изток, а и в самия Европейски Съюз. От една страна, тя към този момент поддържа самодейност при започване на войната да обезпечи свои танкове на страни като Полша, които пък да дадат своите танкове от руската епоха на Украйна. Иронично, в този момент точно Полша предлага най-рязката рецензия на нерешителността на Германия, като заплашва, че ще даде своите немски танкове без изискваното единодушие на Германия.
Твърде е допустимо немският хайлайф да си дава сметка за последствията от желанията за боен съюз сред Полша и победна Украйна и въздействието на този съюз с население по-голямо от нейното в Европа. И по какъв начин това би се отразило на бъдещите й връзки с Източна Европа, към този момент разграничена от Русия географски от този антируски съюз.
4. Икономика
При всички положения - макар скъсването на зависимостта от съветския газ - Германия си показва сюжет след войната, в която тя отново ще разчита на евтините съветски запаси за своята стопанска система. И по тази причина не желае да къса своите политически с резултат върху икономическите връзки с Русия.
Германия, дружно с Франция са в лагера на Запад, който най-бързо би приветствал всеки мир, без значение на каква цена, даже да е за сметка на Украйна. Русия също е и огромен пазар за немски артикули и вложения и най-краткия въздушен път до един от двата най-големи нейни пазари - Китай.
Самата вероятност да изгуби и Китай, който да бъде замесен в блоково опълчване ужасява Германия. Канцлерът написа подробна публикация за Foreign Affairs по този мотив след негово посещаване в Китай - в опит да се опълчи на преобладаващите към този момент настройки за втора международна студена война, този път сред Съединени американски щати и Китай.
5. Личностни особености
Профилът на немския канцлер е на ляв политик, прочут с антизападна изразителност и в никакъв случай с антируска. През 80-те години Източната Германска комунистическа партия го е идентифицирала като “важен съдружник против Съединени американски щати и НАТО ”, а той е посещавал Източна Германия над 8 пъти със особено позволение на ГКП. Описват го като болшевик. На процедура, той не е доста по-различен от Румен Радев като вътрешни убеждения, не като реторика.
Сега си представете по какъв начин се усеща като съдружник с тези, които е ненавиждал и против някогашните си съдружници. Дори се появи на смешка терминът scholzing - да приказваш непрекъснато по какъв начин нещо би трябвало да се направи, само че да не го правиш.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ