Това невероятно изображение разкрива ефирната красота на космическия прах
Ефимерни конфигурации от прахуляк и газ в близка вселена сияят на това ново изображение, направено от галактическия телескоп " Джеймс Уеб " (JWST).
Обектът, прочут като NGC 6822 (или Галактиката на Барднард) се намира на цели 1,6 млн. светлинни години от нас. Това е най-близката до Млечния път вселена, която не е един от неговите „ спътници “. NGC 6822 е дребна вселена джудже - с диаметър единствено 7000 светлинни години - и е с доста ниско наличие на тежки детайли, само че множеството от звездите ѝ са родени през последните 5 милиарда години.
Това явно противоречие на свойствата трансформира Галактиката на Барнард в отлична лаборатория за проучване на еволюцията на галактиките в ранната Вселена, когато към момента не е имало доста метали.
Това е по този начин, тъй като всички детайли във Вселената, по-тежки от водорода и хелия, са били основани от звезди. Тези великански огнени кълба разрушават атоми в ядрата си, с цел да образуват по-тежки детайли (чак до желязо); а когато експлодират в края на живота си или се сблъскат, рисковото принуждение основава още по-тежки детайли.
Галактиката на Барнард е прекарала по-голямата част от живота си в относителна изолираност, без да взаимодейства с други обекти. Това би могло да бъде една от аргументите за ниската ѝ металичност: претърпяла е относително малко гравитационни разстройства, които биха могли да компресират праха и газа в нея и да провокират образуването на звезди. Въпреки това, преди към 3-4 милиарда години, учените считат, че се е доближила до Млечния път дотам, че да разреши на гравитацията на нашата по-голяма вселена да раздвижи нещата.
Само по себе си това е чудесна вест за нас. Вече разполагаме с непосредствен обект с ниска металичност, който образува звезди, което ни дава опция да разберем по какъв начин са изглеждали галактиките в ранната Вселена.
Данните само от инструмента MIRI. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, M. Meixner
А JWST е отлична обсерватория за тази задача. MIRI - неговият инструмент за междинна инфрачервена област - може да види тънкостите на инфрачервената светлина, предавана от газ; а инструментът за близка инфрачервена област NIRCam прави праха и газа съвсем невидими, което пък разрешава на звездите да се откроят.
Данните от NIRCam. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, M. Meixner
Новото изображение на JWST съчетава изгледите на двата инструмента. Зелено-жълтите вихри са газ и прах; яркочервените и съставляват области на звездообразуване; оранжевите петна са по-отдалечени галактики; а плътното поле от блестящи звезди пронизва всичко това.
Наблюденията от MIRI и NIRCam на Галактиката на Барнард, съчетани в едно изображение. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, M. Meixner
Проучването на тази очарователна вселена към момента продължава, само че се надяваме, че резултатите ще оказват помощ на астрономите да схванат малко повече за това по какъв начин е почнало всичко във Вселената.
Междувременно можете да изтеглите новото изображение от уеб страницата на ESA Webb и да си го сложите като тапет на своя десктоп.
Източник: Science Alert
