България се нуждае от технологичен и индустриален рестарт на икономиката

България се нуждае от софтуерен и промишлен рестарт на стопанската система си. Това декларира в изявление за предприемачът Христо Ковачки. Той още веднъж проучва и новата американска визия за международната стопанска система след встъпването в служба на президента Доналд Тръмп. Встъпването в служба и последвалата лавина от негови светкавични решения в действителност е събитие от световен мащаб. „ Не съм в позиция да разясня всички аспекти на политиката му, само че желанието му в стопанската система да се завърне възприятието на здрав разсъдък е впечатляващо. Впечатляващ е и стремежът му Съединени американски щати да остане промишлен и софтуерен водач в света. Една стопанска система, която желае да бъде устойчива и сполучлива, не може да се крепи само на сферата на услугите. Нужно е индустриално произвеждане, безапелационен бе Ковачки. По думите му този бранш се основава съвсем 70% от Брутният вътрешен продукт. Това да сме „ страна на услугите " може да звучи привлекателно, само че ни води в задънена улица “, счита Ковачки. Още по тематиката 21 яну 2025 „ Кои страни са значими и дефинират световния дневен ред - тези, които развиват могъщи промишлености, нови технологии, или тези, които са известни единствено с това, че оферират само стаи за посетители и мешана скара? Мисля, че отговорът е прочут “, декларира Ковачки. Според него България изобщо не е дребна страна. Въпреки демографската рецесия България и като брой на жителите е една междинна европейска страна. Държава, ситуирана на извънредно стратегическо място, и част от голям политически и стопански колос като Европейски Съюз. На процедура Европа е колос, който би трябвало да се разсъни и излезе от софтуерната заспалост. „ В противоположен случай съществува заплаха да се трансформира в външна страна, а ние в външна страна на периферията. Това, че торбичките ни в огромните супермаркети са биоразградими е хубаво, само че това деяние сигурно няма да трансформира Европейски Съюз в софтуерен водач. Вижте какво прави Илон Мъск, вижте какво вършат Съединени американски щати и Китай. В този смисъл българската стопанска система също се нуждае освен от реиндустриализация, само че и от абстрактен и софтуерен рестарт “, безапелационен бе предприемачът. Ковачки счита още, че страната ни има огромни благосъстояния, които просто не употребява. Един от най-ценните запаси на света са редките метали. Те са в основата на софтуерния прогрес. „ Нали виждате за 30-40 години какво реализира Китай в тази посока? Страната „ държи ключа " към доста от най-редките метали и диктува разпоредбите в целия свят с решенията и политиките си по във връзка износа им. Считам, че България също би имала забележителен стратегически капацитет в тази област “, счита още Христо Ковачки. Според него извънредно скъпи редки метали могат да се извличат и от запас като въглищата. „ Редки метали има и в скално-земните маси, които се получават при откривните работи във въгледобивните рудници и даже във въглищната пепел в сгуроотвалите “. Оказва се, че въглища, които някои определяха като запас на предишното, може да са в действителност суровината, която да даде ресурса на бъдещето. И това не е екзотика или фантазия. България има три огромни въгледобивни района, които могат да се трансфорат в основни центрове за рандеман на редки метали и даже за развиването на научна и развойна активност на високо равнище “, декларира Ковачки. Той даде за образец Съединени американски щати, където значително компании  разработват технологии за добиване на редки метали от въглищата и от остатъчните артикули, получавани при тяхната употреба. „ Нуждаем се от държавна политика и тактика в тази област “, счита още Ковачки. По думите му изпълнителната власт може да предложения сходни компании и да им даде условия да извършат своята проучвателна активност и да основат основите на този на практика нов бранш на територията на нашата страна. Развитието в региона на добива и търговията с редки метали може да сложи България на извънредно значимо място и в международната стопанска система и геополитика, безапелационен бе предприемачът. Той напомни, че развиването на добива на редки метали се предизвиква посредством европейските политики. Европейска комисия е изработила лист от 20 сериозна материала – най-вече метали, които са стратегически значими първични материали, а се внасят само от трети страни. Такъв е антимонът, който през последната година доби изключителна известност, откакто Китай доста ограничи износа му към останалия свят посредством административни ограничения. Лигнитните въглища имат пореста конструкция, с огромно наличие на вода в тяхната конструкция и се намират на повърхността на Земята. Много от тези стратегически детайли са част от структурата на лигнитните въглища, достигайки тяхната кристална решетка. Възможният рандеман на редкоземни детайли се прави посредством модерни способи за обогатяване на лигнитните въглища преди изгаряне. Също по този начин и от пепелта, получена вследствие на изгаряне на въглищата. „ Методите са самостоятелни за всеки химически детайл и за всяка суровина според от структурата и. Интересен факт е, че водещите компании в развиването на тази област са точно американски “, декларира още Ковачки.