Вземете се в ръце – нужна е коалиция срещу политическата бесовщина!
Едвин Сугарев
Българският парламент би трябвало да бъде вписан в книгата на Гинес. Той сложи безспорен връх – по разпъване на времето: съумя да разтегне първия ден от своята активност в границите на към този момент 10 дни. На мястото на „ Съединението прави силата “ би трябвало да бъде подложен спрения парламентарен часовник, а изпод може да бъде написано:
„ Разединението прави безвремието “
Защото това, с което се занимаваха избраниците национални в границите на 10 пропилени дни, беше точно правенето на безвремие. Занимаваха се с извъртане, преиначаване, надхитряне, с прекачване на топката и с прекачване на виновността, че и този парламент ще се окаже безплоден – единствено не с това, поради което бяха определени от дребното българи, благоволили да отидат до изборните урни. А задачата беше – съгласно всеобщите обещания и съгласно социологическите анкети, регистриращи волята на „ народа “, да се скалъпи въпреки всичко някакво държавно управление.
Може би ще попитате за какво слагам думата „ народ “ в кавички. Защото няма такова нещо.
Има народ, когато има и национална концепция,
визия за общо бъдеще, която служи като обществено лепило сред обитаващите дадена територия – и която им оказва помощ да живеят дружно, проявявайки приемливост и взаимност един към различен. На територията България такова лепило липсва. Има групи от хора с разнообразни ползи, които не могат да се търпят п омежду си, а вместо приемливост и взаимност има едно стародавно българско качество: българите обичат да се ненавиждат – и да се предават един различен. Може да звучи доста непатриотично, само че това е ситуацията – и това е едно от характерните, утежняващи българската обстановка условия.
Как подходиха към авансово заложената и обещана цел българските политици? Ами ето по какъв начин: първата политическа мощ, която ни проглуши ушите със себе-хвалебствия за това каква огромна победа била постигнала и по какъв начин имала два пъти повече гласове от идната такава, към този момент седмици наред тупа топката и си заравя главата в пясъка. Да, тя би управлявала, само че единствено в случай че Бойко Борисов бъде министър председател и единствено в случай че Рая Назарян бъде определена за ръководител на Народно събрание. И още едно единствено в случай че: единствено в случай че никой не я натиска да взе участие в санитарния кордон към Пеевски. Нищо, че последният се намърда през задния вход в Народното събрание, като имаше доверието на към 2 % от българските гласоподаватели, само че получи гласовете на впрочем от 11,5 % от тях. Как впрочем стана това? Целият български народ го знае – с благоговейното пасуване на Министерство на вътрешните работи, което – в случай че въобще е направило нещо по отношение на търговията с гласове, то това е било против съперниците на „ Ново начало “. Не го знае само… Бойко Борисов: нямало доказателства, споделя той. Камерите в Гърмен да вземем за пример евентуално са снимали сънища.
Да се правиш на вманиачен по отношение на нуждата да се направи държавно управление, макар че си първата политическа мощ – и даже да не потърсиш контакт с втората такава, откакто серията от кухи парламенти изхабява и последните останки от доверие на българите в политическото, е не просто неприлично – то е
изменничество по отношение на нашето бъдеще
Смисълът на това упражнение е да се запази статуквото, в което България беше подмолно ръководена близо десетилетие – от Пеевски и Борисов в комбина. И в случай че през днешния ден този селски шмекер си разрешава да шикалкави, то това се дължи на обстоятелството, че това статукво продължава и през днешния ден – с помощта на несменените регулатори и органи на правосъдната система, с помощта на неработещите специфични служби, с помощта на сякаш краткотрайния, само че в действителност към този момент съвсем непрекъснат основен прокурор – като на всичкото от горната страна Висш съдебен съвет се пробва да го пробута и публично като подобен.
Можете да се питате да вземем за пример чие е държавното управление, което и през днешния ден, при неналичието на воля да бъде определено постоянно такова, ръководи България. Вижте единствено по какъв начин три български организации бяха изхвърлени на улицата, с цел да се даде постройка на партията на Пеевски – освен това с презумпцията, че се давала на Движение за права и свободи. Което сред прочее повдига и въпроса – а тогава постройката на Стамболийски на кого е – или може би държавното управление се кани да изгони Доган и оттова? Вижте също милионите, отделени с държавно решение таман за общините, в които Пеевски обра солидна доза гласове – и си отговорете сами с какви пари се заплаща този платен избор – ами с вашите, несъмнено.
За страдание
огромният позор,
обвързван с каскадата напразни предварителни избори, не се изчерпва единствено с Бойко Борисов и неговият съдружник. Пита се също по този начин какво вършат тези, които божем са действителното евроатлантическо малцинство в тази страна. Да, малцинство, тъй като са точно това – няма по какъв начин да причислим към тази категория ГЕРБ, с помощта на чийто „ Южен поток “ Русия можа да заобиколи Украйна и да стартира войната без световни загуби, и посредством отново на който тя и до през днешния ден продава газ в Европа – да вземем за пример в Сърбия и Унгария, на инат на всички наказания, и подхранва с парите от този газ изтреблението на украинците. Няма по какъв начин да причислим там нито Доган с остатъците от неговата власт, нито Пеевски с „ Ново начало “ – между другото, таман Пеевски трябваше да бъде централна фигура в консорциума, който трябваше да строи предходното, първо издание на „ Южен поток “, единствено че Цветан Василев отхвърли КТБ да заплати гаранциите за този план, в резултат на което Пеевски гътна банката и удари нейните активи. Да не приказваме за останалите партии, които и на думи са искрено пропутинистки.
Да се разчита в тази обстановка, че не е допустимо образуването на болшинство, което да заплаши геополитическите цели на страната ни, е – меко казано – наивно. Бойко Борисов от дълго време е потвърдил, че би могъл да работи с всеки, стига да има интерес от това – както да вземем за пример се оказа в коалиция с Патриотичния блок, включващ партия като „ Атака “, която беше също толкоз проруски насочена, колкото през днешния ден е „ Възраждане “. Да се подценява неговата политическа всеядност и поврътливост би било наивно, в случай че не и безконтролно, само че освен в това е казусът. Днешната геополитическа обстановка просто изисква България да има постоянно държавно управление и работещ парламент, разполагащи с нужните пълномощия, с цел да може да се обезпечи нужната реакция в изключителните обстановки, които може би – и даже доста евентуално предстоят. Вместо това малцинството от демократични партии също избира да употребява всички вероятни политически трикове, с цел да блокира нуждата от взаимна работа с неприятните си сътрудници, опасявайки се от провокативни обстановки и нови електорални загуби при идващите избори.
Този път ще го кажа напълно непосредствено: в случай че не осъзнават, тласкайки по този метод страната към нови избори, че по този начин единствено ще влошат обстановката и в вероятност може би ще провокират непредвидими последствия, които включват от една страна диктаторски режим, а от друга – промяна на самата конструкция на ръководство и подмяната й с президентска република, те
просто не стават за политици
и би трябвало да си потърсят друго занятие. Пита се: обикновено ли е таман в този миг, в който Народното събрание е блокиран и освен че не може да бъде определено държавно управление, само че даже и не могат законно да бъдат оповестени нови предварителни избори, таман демократичните сили да показват разединение и да гласоподават по разнопосочен метод – и то разединение, което ГЕРБ от няколко Народното събрание насам се мъчи да провокира?
Нека въпреки всичко се съсредоточат върху това какъв е моментът, в който се случва всичко това – в това число следващата и последна неспособност да се сформира постоянно държавно управление. Това е моментът, в който беше сторена най-голямата изборна пакост в историята – като за президент на най-мощната страна в демократичния свят беше определена непредвидима и значително налудна фигура. Моментът, в който се водят две войни – в сърцето на Европа и в Близкия изток, като и двете допускат ескалация и непредвидимо разгръщане. Моментът, в който след дълго и неуместно отсрочване Украйна най-накрая получи позволение да употребява дадените й ракети на съветска територия, само че пък в отговор Русия промени нуклеарната си теория, като с измененията тя
разрешава нуклеарна офанзива
във всеки един миг оттук насетне – и напълно не инцидентно след първа ракета, изстреляна от Украйна на съветска територия, посолството на Съединени американски щати в Киев затвори офисите си, а същото направиха и още няколко европейски посолства. На някой това да му приказва нещо? На някой да му се коства, че е знак за нещо, което следва?
Би било тъпо, в случай че отговорът е негативен. Това би означавало, че
политическият хайлайф на България е безнадеждно изтъркан,
и че единственият излаз е да се разчита на появяването на нови политически субекти – каквито, уви, или няма от кое място да се появят, или в случай че се появят, ще бъдат още по-зловредни от актуалните. Затова моят зов е: господа, вземете се в ръце! Време е не за коалиция сред този и оня, а за коалиция на нормалността против политическата бесовщина! И е време не да опазваме партийните си ползи, а да опазим възможностите си за заслужен живот – за нас и за нашите синове и внуци! Живеем в тъмни времена – а в тях България не може да се люшка като транспортен съд, чийто кормчия е паднал зад борда или безнадеждно се е запил!
Българският парламент би трябвало да бъде вписан в книгата на Гинес. Той сложи безспорен връх – по разпъване на времето: съумя да разтегне първия ден от своята активност в границите на към този момент 10 дни. На мястото на „ Съединението прави силата “ би трябвало да бъде подложен спрения парламентарен часовник, а изпод може да бъде написано:
„ Разединението прави безвремието “
Защото това, с което се занимаваха избраниците национални в границите на 10 пропилени дни, беше точно правенето на безвремие. Занимаваха се с извъртане, преиначаване, надхитряне, с прекачване на топката и с прекачване на виновността, че и този парламент ще се окаже безплоден – единствено не с това, поради което бяха определени от дребното българи, благоволили да отидат до изборните урни. А задачата беше – съгласно всеобщите обещания и съгласно социологическите анкети, регистриращи волята на „ народа “, да се скалъпи въпреки всичко някакво държавно управление.
Може би ще попитате за какво слагам думата „ народ “ в кавички. Защото няма такова нещо.
Има народ, когато има и национална концепция,
визия за общо бъдеще, която служи като обществено лепило сред обитаващите дадена територия – и която им оказва помощ да живеят дружно, проявявайки приемливост и взаимност един към различен. На територията България такова лепило липсва. Има групи от хора с разнообразни ползи, които не могат да се търпят п омежду си, а вместо приемливост и взаимност има едно стародавно българско качество: българите обичат да се ненавиждат – и да се предават един различен. Може да звучи доста непатриотично, само че това е ситуацията – и това е едно от характерните, утежняващи българската обстановка условия.
Как подходиха към авансово заложената и обещана цел българските политици? Ами ето по какъв начин: първата политическа мощ, която ни проглуши ушите със себе-хвалебствия за това каква огромна победа била постигнала и по какъв начин имала два пъти повече гласове от идната такава, към този момент седмици наред тупа топката и си заравя главата в пясъка. Да, тя би управлявала, само че единствено в случай че Бойко Борисов бъде министър председател и единствено в случай че Рая Назарян бъде определена за ръководител на Народно събрание. И още едно единствено в случай че: единствено в случай че никой не я натиска да взе участие в санитарния кордон към Пеевски. Нищо, че последният се намърда през задния вход в Народното събрание, като имаше доверието на към 2 % от българските гласоподаватели, само че получи гласовете на впрочем от 11,5 % от тях. Как впрочем стана това? Целият български народ го знае – с благоговейното пасуване на Министерство на вътрешните работи, което – в случай че въобще е направило нещо по отношение на търговията с гласове, то това е било против съперниците на „ Ново начало “. Не го знае само… Бойко Борисов: нямало доказателства, споделя той. Камерите в Гърмен да вземем за пример евентуално са снимали сънища.
Да се правиш на вманиачен по отношение на нуждата да се направи държавно управление, макар че си първата политическа мощ – и даже да не потърсиш контакт с втората такава, откакто серията от кухи парламенти изхабява и последните останки от доверие на българите в политическото, е не просто неприлично – то е
изменничество по отношение на нашето бъдеще
Смисълът на това упражнение е да се запази статуквото, в което България беше подмолно ръководена близо десетилетие – от Пеевски и Борисов в комбина. И в случай че през днешния ден този селски шмекер си разрешава да шикалкави, то това се дължи на обстоятелството, че това статукво продължава и през днешния ден – с помощта на несменените регулатори и органи на правосъдната система, с помощта на неработещите специфични служби, с помощта на сякаш краткотрайния, само че в действителност към този момент съвсем непрекъснат основен прокурор – като на всичкото от горната страна Висш съдебен съвет се пробва да го пробута и публично като подобен.
Можете да се питате да вземем за пример чие е държавното управление, което и през днешния ден, при неналичието на воля да бъде определено постоянно такова, ръководи България. Вижте единствено по какъв начин три български организации бяха изхвърлени на улицата, с цел да се даде постройка на партията на Пеевски – освен това с презумпцията, че се давала на Движение за права и свободи. Което сред прочее повдига и въпроса – а тогава постройката на Стамболийски на кого е – или може би държавното управление се кани да изгони Доган и оттова? Вижте също милионите, отделени с държавно решение таман за общините, в които Пеевски обра солидна доза гласове – и си отговорете сами с какви пари се заплаща този платен избор – ами с вашите, несъмнено.
За страдание
огромният позор,
обвързван с каскадата напразни предварителни избори, не се изчерпва единствено с Бойко Борисов и неговият съдружник. Пита се също по този начин какво вършат тези, които божем са действителното евроатлантическо малцинство в тази страна. Да, малцинство, тъй като са точно това – няма по какъв начин да причислим към тази категория ГЕРБ, с помощта на чийто „ Южен поток “ Русия можа да заобиколи Украйна и да стартира войната без световни загуби, и посредством отново на който тя и до през днешния ден продава газ в Европа – да вземем за пример в Сърбия и Унгария, на инат на всички наказания, и подхранва с парите от този газ изтреблението на украинците. Няма по какъв начин да причислим там нито Доган с остатъците от неговата власт, нито Пеевски с „ Ново начало “ – между другото, таман Пеевски трябваше да бъде централна фигура в консорциума, който трябваше да строи предходното, първо издание на „ Южен поток “, единствено че Цветан Василев отхвърли КТБ да заплати гаранциите за този план, в резултат на което Пеевски гътна банката и удари нейните активи. Да не приказваме за останалите партии, които и на думи са искрено пропутинистки.
Да се разчита в тази обстановка, че не е допустимо образуването на болшинство, което да заплаши геополитическите цели на страната ни, е – меко казано – наивно. Бойко Борисов от дълго време е потвърдил, че би могъл да работи с всеки, стига да има интерес от това – както да вземем за пример се оказа в коалиция с Патриотичния блок, включващ партия като „ Атака “, която беше също толкоз проруски насочена, колкото през днешния ден е „ Възраждане “. Да се подценява неговата политическа всеядност и поврътливост би било наивно, в случай че не и безконтролно, само че освен в това е казусът. Днешната геополитическа обстановка просто изисква България да има постоянно държавно управление и работещ парламент, разполагащи с нужните пълномощия, с цел да може да се обезпечи нужната реакция в изключителните обстановки, които може би – и даже доста евентуално предстоят. Вместо това малцинството от демократични партии също избира да употребява всички вероятни политически трикове, с цел да блокира нуждата от взаимна работа с неприятните си сътрудници, опасявайки се от провокативни обстановки и нови електорални загуби при идващите избори.
Този път ще го кажа напълно непосредствено: в случай че не осъзнават, тласкайки по този метод страната към нови избори, че по този начин единствено ще влошат обстановката и в вероятност може би ще провокират непредвидими последствия, които включват от една страна диктаторски режим, а от друга – промяна на самата конструкция на ръководство и подмяната й с президентска република, те
просто не стават за политици
и би трябвало да си потърсят друго занятие. Пита се: обикновено ли е таман в този миг, в който Народното събрание е блокиран и освен че не може да бъде определено държавно управление, само че даже и не могат законно да бъдат оповестени нови предварителни избори, таман демократичните сили да показват разединение и да гласоподават по разнопосочен метод – и то разединение, което ГЕРБ от няколко Народното събрание насам се мъчи да провокира?
Нека въпреки всичко се съсредоточат върху това какъв е моментът, в който се случва всичко това – в това число следващата и последна неспособност да се сформира постоянно държавно управление. Това е моментът, в който беше сторена най-голямата изборна пакост в историята – като за президент на най-мощната страна в демократичния свят беше определена непредвидима и значително налудна фигура. Моментът, в който се водят две войни – в сърцето на Европа и в Близкия изток, като и двете допускат ескалация и непредвидимо разгръщане. Моментът, в който след дълго и неуместно отсрочване Украйна най-накрая получи позволение да употребява дадените й ракети на съветска територия, само че пък в отговор Русия промени нуклеарната си теория, като с измененията тя
разрешава нуклеарна офанзива
във всеки един миг оттук насетне – и напълно не инцидентно след първа ракета, изстреляна от Украйна на съветска територия, посолството на Съединени американски щати в Киев затвори офисите си, а същото направиха и още няколко европейски посолства. На някой това да му приказва нещо? На някой да му се коства, че е знак за нещо, което следва?
Би било тъпо, в случай че отговорът е негативен. Това би означавало, че
политическият хайлайф на България е безнадеждно изтъркан,
и че единственият излаз е да се разчита на появяването на нови политически субекти – каквито, уви, или няма от кое място да се появят, или в случай че се появят, ще бъдат още по-зловредни от актуалните. Затова моят зов е: господа, вземете се в ръце! Време е не за коалиция сред този и оня, а за коалиция на нормалността против политическата бесовщина! И е време не да опазваме партийните си ползи, а да опазим възможностите си за заслужен живот – за нас и за нашите синове и внуци! Живеем в тъмни времена – а в тях България не може да се люшка като транспортен съд, чийто кормчия е паднал зад борда или безнадеждно се е запил!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ