Едва започнал нормална работа след извънредното положение парламентът ни предложи

Едва започнал нормална работа след извънредното положение парламентът ни предложи ...

Мнозинството в парламента скрои поредния номер на БСП.



Едва започнал нормална работа след извънредното положение парламентът ни предложи поредният цирк. БСП поиска да се създаде временна парламентарна комисия, която да наблюдава, проучва и контролира публичните средства, свързани с преодоляването на последствията от пандемията. Логично, социалистите настояха тя да бъде оглавена от опозицията. Но управляващите, заедно с патерицата „Воля” и задкулисните партньори им скроиха номер.

 

Комисията бе създадена с готовност, само че я дадоха в ръцете на афиширащото се като опозиция Движение за права и свободи. Оглави я заместник-председателят на парламентарната му група Йордан Цонев – човек с нееднозначна биография и като политик, и като бизнесмен. Като аргумент беше изтъкнато, че ако БСП застане начело, комисията „ще бъде използвана за чисто политически цели и то по този повърхностен и заядлив начин, по който вие разбирате опозицията в държавата" (Валери Симеонов).

Това обаче е официалната част от цялото представление. А иначе целта е очевидна - хем да се покаже пред публиката, че няма нищо скрито-покрито и че властта няма какво да крие, хем нищо нередно да не излезе на яве и

„героят” от борбата с коронавируса

да остане чист като сълза.

В интерес на истината острият тон, с който беше поискано създаването на контролния орган и предварителната увереност, че правителството ще натвори много далавери, усвоявайки пари за преодоляването на последствията от кризата, предопределиха решението той да не бъде даде на БСП. Обвиненията на Корнелия Нинова, че ГЕРБ харчат парите на българските данъкоплатци непрозрачно, със субективни решения и партийни пристрастия може и да са основателни, но при сегашното развитие на нещата те съвсем няма да бъдат доказани.

А съмнения, разбира се, не липсват. Никак не е безразлично например чии фирми ще бъдат облагодетелствани от някоя от схемите, по които уж държавата подпомага най-пострадалите заради извънредното положение.

Позамаяната публика се пита

и дали чрез щедри дарения не се купуват индулгенции и не се перат пари от някакви не съвсем законни дейности? Както и дали определените 173 млн. лева, които ще се раздават като еднократната помощ от 3000 до 10 000 лева за малки и средни компании, не са предимно вид спонсориране на структурите и фирмите на ГЕРБ във връзка с приближаващите парламентарни избори следващата година?

Безспорно е, че в криза трябва да се подкрепят важните за икономиката сектори, да се помага на бизнеса. Само че къде са очертани очакваните ефекти? Защо, както обикновено, критериите при раздаването на финансовите помощи у нас са размити и позволяват творчески подход при тълкуването им? Няма яснота и кой и как ще оценява резултатите от раздаването на споменатите 173 млн. лева, за какво конкретно са изразходвани парите. Много въпросителни има и около схемата 60:40....

Е, официален отговор на тези въпроси няма да получим. Тази временна парламентарна комисия и нейният председател, който отгоре на всичко е без заместници, сякаш бяха избрани не да следят за някаква отчетност и прозрачност при изразходването на средствата, а по-скоро за да спуснат димна завеса над тях.

Но пък от ДПС не скриха, че са

готови да управляват с ГЕРБ.

Само ден, след като беше избран да оглави комисията, Йордан Цонев каза на всеослушание: „Не виждам проблем да влезем в коалиция с ГЕРБ, предвид общата ни идеология – по отношение на евроатлантизма, данъчни и икономически политики, като това не значи, че нямаме и различия”.Това обаче можело да стане в следващ парламент.

Цонев разясни, че е възможно около една програма ДПС да влезе във властта с други партии, но не и с националисти. „Акцентът е, че България има нужда от ясна програма за ускорено догонващо икономическо развитие”, посочи той. В края на 2018-а същото каза Ахмед Доган. За такава програма заговори още преди няколко години и бившият председател на БАН академик Стефан Воденичаров и хора около него..

Всъщност и в това Народно събрание ДПС дава своята подкрепа на кабинета. Движението винаги е било един от

резервните ходове на сегашното управление

- ако нещо се случи с коалиционните партньори или има временни неразбирателства в управляващата коалиция - да се довърши парламентарният мандат. И тъй като Бойко Борисов ще има проблем в четвъртия си мандат (ако спечели такъв) с бъдещите си коалиционни партньори, възможността ДПС легално да влезе в управлението не е нереална. Особено при очакванията патриотичните формации да не се представят особено добре на парламентарния вот.

Единият вариант за Борисов е БСП, но с друг лидер, различен от Корнелия Нинова. Засега обаче се очертава тя да задържи председателския пост на предстоящите преки избори в партията. В такъв случай другият вариант е ДПС, колкото и да не му се иска на Бойко Борисов. Досега той стриктно се пазеше някой да не го свърже явно с партията на Доган, защото много добре знае какви политически дивиденти носят прегръдките и целувките с нея. Пък и при сегашното партньорство с Патриотите това би било съвсем неприлично. Но ако бъде принуден да избира дали да остане на върха и да запази всички властови и финансови лостове в ръцете си или да изпадне в опозиция, не е изключено да се реши и на такъв рисков ход. Още повече, че за Борисов винаги е било по-важно личното му оцеляване във властта, а не толкова съдбата на партия ГЕРБ.

.

Източник: banker.bg