Константин Караджов от bTV: Съхранявайте себе си!
Едва ли би трябвало да укривам, че Константин Караджов е непосредствен мой другар още от далечните студентски години. Освен това е и индивидът, на който дължа попадането си в " Момичетата от града ", тъй като точно той ме окуражи да аплайвам в екипа. Косьо обича приятелите и приятелката си, планината, плажа, положителните коктейли и хубавото кино. Но това, което обича най-вече, е нюзрумът. Ето за какво, когато си мислех за механизмите за асортимент на вести по време на пандемията на ковид, не се сетих за по-подходящ човек от него, на който да задам въпросите си за отговорността на медиите по време на рецесия. Не за друго, а тъй като Косьо е бил публицист във водещи печатни издания, кореспондент, а след това и водещ на утринния блок на bTV в партньорство с Генка Шикерова. А в този момент към този момент е от невидимата страна кадъра – в ролята си на продуцент на bTV " Новините ".
Един месец след оповестяване на пандемията към този момент се намираме в обстановка на " осведомително пренасищане ". Кои вести съгласно теб би трябвало да са с приоритет?
Факт е, че за това време хората минаха през разнообразни настроения – скепсис, въодушевено съблюдаване на ограниченията, отмалялост и неспокойствие, а в този момент вероятно – вторична готовност. В такава обстановка е сериозно значимо хората да имат навременна и вярна информация, а за пренасищане е рано да се приказва. Колкото и да желаеме да гледаме и четем положителни вести – светът е в голямо тестване . И медиите отразяват този факт.
Имате ли по-различна публицистична политика, която да дава отговор на чувствителността на обществото сега?
Редакционната ни политика и отговорността си е все същата – да даваме безпристрастна и достоверна информация. Това е нашата работа – да търсим специалистите, да проверим репутацията им и да им дадем думата. Освен това постоянно сме търсили оптимално многообразие от гледни точки и човешки истории в излъчванията си – като съблюдаваме професионалните правила и етиката.
Публични личности определиха медиите като големите " паникьори " по време на пандемията на ковид. Споделяш ли това мнение?
На обобщенията виждам с една вдигната вежда. Всеки работи с името си. Да, доста може и да са злоупотребили и да са всявали суматоха. И като цяло е обикновено хората да недоволстват против отрицателните вести, а медиаторът сме ние, медиите. Впрочем следенето на осведомителния поток по 24 часа, 7 дни в седмицата не е целесъобразно – даже и за професионално ангажираните с вести.
Много хора станаха жертва на фалшивите вести. Как да се пазим от тях?
В тази обстановка публицистите сме под засилен напън да дадем ясна и безапелационна картина на света. А отговорите при такива рецесии не идват за ден-два: няма нито бърза ваксина, нито едно решение за лекуване, нито цялостно единогласие по какъв начин да се оправи светът с пандемията . По принцип в науката рядко някой има “последната дума ”. Но ние не можем да спрем да осведомяваме хората. Все отново има правила на логиката и е доста по-вероятно верните решения да дойдат от достоверни, професионални и авторитетни източници, в сравнение с от братовчеда на водача на българско такси от Ню Йорк.
И още...
Един месец след оповестяване на пандемията към този момент се намираме в обстановка на " осведомително пренасищане ". Кои вести съгласно теб би трябвало да са с приоритет?
Факт е, че за това време хората минаха през разнообразни настроения – скепсис, въодушевено съблюдаване на ограниченията, отмалялост и неспокойствие, а в този момент вероятно – вторична готовност. В такава обстановка е сериозно значимо хората да имат навременна и вярна информация, а за пренасищане е рано да се приказва. Колкото и да желаеме да гледаме и четем положителни вести – светът е в голямо тестване . И медиите отразяват този факт.
Имате ли по-различна публицистична политика, която да дава отговор на чувствителността на обществото сега?
Редакционната ни политика и отговорността си е все същата – да даваме безпристрастна и достоверна информация. Това е нашата работа – да търсим специалистите, да проверим репутацията им и да им дадем думата. Освен това постоянно сме търсили оптимално многообразие от гледни точки и човешки истории в излъчванията си – като съблюдаваме професионалните правила и етиката.
Публични личности определиха медиите като големите " паникьори " по време на пандемията на ковид. Споделяш ли това мнение?
На обобщенията виждам с една вдигната вежда. Всеки работи с името си. Да, доста може и да са злоупотребили и да са всявали суматоха. И като цяло е обикновено хората да недоволстват против отрицателните вести, а медиаторът сме ние, медиите. Впрочем следенето на осведомителния поток по 24 часа, 7 дни в седмицата не е целесъобразно – даже и за професионално ангажираните с вести.
Много хора станаха жертва на фалшивите вести. Как да се пазим от тях?
В тази обстановка публицистите сме под засилен напън да дадем ясна и безапелационна картина на света. А отговорите при такива рецесии не идват за ден-два: няма нито бърза ваксина, нито едно решение за лекуване, нито цялостно единогласие по какъв начин да се оправи светът с пандемията . По принцип в науката рядко някой има “последната дума ”. Но ние не можем да спрем да осведомяваме хората. Все отново има правила на логиката и е доста по-вероятно верните решения да дойдат от достоверни, професионални и авторитетни източници, в сравнение с от братовчеда на водача на българско такси от Ню Йорк.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ