Безсилието на ГЕРБ прави Караянчева непоклатима
Едва ли останаха доста хора отвън ГЕРБ, които да възприемат съществено ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева. Публикуваният запис на премиера Бойко Борисов, в който се чуха най-гнусни обиди по неин адрес, срина изцяло репутацията й. Не че преди се ползваше с необикновен престиж – въпреки всичко беше издигната да управлява институция с невисок рейтинг, в допълнение компрометирана от политическа партия като ГЕРБ.
И по-късно, като връх на всичко, стана случаят с майките от “Системата ни убива ”., при което гардове от НСО извлякоха протестиращите дами от Народното събрание, а преди този момент не позволиха на момче с увреждания да отиде до тоалетната, дефинитивно показва несъответстващото държание на Караянчева. Какво толкоз й пречеха неколцина демонстриращи в тясното и неугледно антре към един от многото входове на някогашния Партиен дом – по този начин и не се разбра. Публичното им изпъждане със мощ беше непотребна неучтивост, а от политическа позиция – сериозна неточност, за която ГЕРБ би трябвало да отдръпна Караянчева от поста й.
Оставка обаче най-вероятно няма да има.
И не тъй като и изрично отхвърли да се отдръпна. Мнението й няма изключително значение. Опитът ни с ГЕРБ демонстрира, че незаменими хора в партията на Бойко Борисов няма – и тя не прави изключение. Ако босът на ръководещата върхушка сметне, че не му отърва да я държи на поста, Караянчева ще се изниже самичка от него, без несъгласие или опозиция. Само че в този момент в нейна изгода работи спешната политическа обстановка в страната, която диктува на ръководещите, че не могат да отстъпват повече.
А Караянчева оглавява Народното събрание – един от трите най-важни и влиятелни постове в републиката, наред с президентския и министър-председателския. Да подаде оставка под натиска на протестиращите на улицата – по-голяма отстъпка от страна на ГЕРБ мъчно можем да си представим. Това ще се изтълкува като демонстрация на уязвимост, която ще насърчи съперниците на държавното управление да бъдат още по-активни в офанзивите си, като следват логиката, че щом могат да съборят ръководителя на Народното събрание, изцяло допустимо е да сторят същото и с шефа на държавното управление. Днес Караянчева, на следващия ден Борисов, вдругиден – предварителни избори. Така наподобява актуалната обстановка в очите на опозицията – политическа и гражданска.
Трудно е да си представим, че ръководещите биха се решили да подарят такава голяма победа на съперниците си в миг, в който се борят със зъби и нокти, с цел да завършат мандата си. Наистина ситуацията наподобява сходно с развиването от края на 2017 година, когато Българска социалистическа партия и ДПС натиснаха за оставката на тогавашния началник на Народното събрание Димитър Главчев. Той нямаше изключително предпочитание да се отдръпна и съпартийците му в ГЕРБ стояха зад него. Намеси се обаче Борисов – първо порица опозицията, че клати стабилността на страната, но по-късно отстъпи на правилото: “Само мир да има ”. Причината да капитулира толкоз елементарно беше, че тогава занапред започваше мандата си – и освен това единствено година откакто беше претърпял брутално проваляне на президентските избори от 2016 година Борисов искаше да ръководи без разтърсвания до 2021 година и главата на Главчев, поднесена на тепсия на настръхналите социалисти, му изглеждаше като дребна жертва.
Сега в края на 2020 година нещата са разнообразни.
На Борисов му остават броени месеци отпред на страната,
но хватката му към властта единствено се ускорява. Трите министерски оставки от средата на юли изобщо не отслабиха настървението на съперниците му. Оттеглянето на Караянчева също няма да понижи политическото и публично напрежение, тъй като всички съперници на ръководещите са фокусирани върху него – желаят не различен, а той да си тръгне , защото са наясно, че без Борисов къщичката от карти на ГЕРБ ще се срути. Премиерът е наясно с това, както и че в случай че пожертва Караянчева, това няма да му донесе нищо – дори в противен случай, ще подбуди враговете му да бъдат още по-решителни и да усилят пресата върху властта.
От Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са наясно, че най-вероятно няма да получат главата на шефа на Народното събрание. За двете партии обаче това е късмет да влязат в другояче много съмнителната си опозиционна роля. За протестиращите – опция да вдъхнат нов живот на идеята си. А за ръководещите – да стегнат редиците си против своите многочислени съперници. За резултата от идната битка можем да съдим от държанието на самата Караянчева, която ни минимум не се стресна от обществената стихия, в центъра на която се озова, а в противен случай – брани се нападателно и безогледно. Поведението на ръководещите и съперниците им в тази ситуация предвещава следващата бурна политическа битка, в края на която Караянчева най-вероятно ще резервира поста си – най-малко до приключването на мандата, който ГЕРБ е решен да довърши.
И по-късно, като връх на всичко, стана случаят с майките от “Системата ни убива ”., при което гардове от НСО извлякоха протестиращите дами от Народното събрание, а преди този момент не позволиха на момче с увреждания да отиде до тоалетната, дефинитивно показва несъответстващото държание на Караянчева. Какво толкоз й пречеха неколцина демонстриращи в тясното и неугледно антре към един от многото входове на някогашния Партиен дом – по този начин и не се разбра. Публичното им изпъждане със мощ беше непотребна неучтивост, а от политическа позиция – сериозна неточност, за която ГЕРБ би трябвало да отдръпна Караянчева от поста й.
Оставка обаче най-вероятно няма да има.
И не тъй като и изрично отхвърли да се отдръпна. Мнението й няма изключително значение. Опитът ни с ГЕРБ демонстрира, че незаменими хора в партията на Бойко Борисов няма – и тя не прави изключение. Ако босът на ръководещата върхушка сметне, че не му отърва да я държи на поста, Караянчева ще се изниже самичка от него, без несъгласие или опозиция. Само че в този момент в нейна изгода работи спешната политическа обстановка в страната, която диктува на ръководещите, че не могат да отстъпват повече.
А Караянчева оглавява Народното събрание – един от трите най-важни и влиятелни постове в републиката, наред с президентския и министър-председателския. Да подаде оставка под натиска на протестиращите на улицата – по-голяма отстъпка от страна на ГЕРБ мъчно можем да си представим. Това ще се изтълкува като демонстрация на уязвимост, която ще насърчи съперниците на държавното управление да бъдат още по-активни в офанзивите си, като следват логиката, че щом могат да съборят ръководителя на Народното събрание, изцяло допустимо е да сторят същото и с шефа на държавното управление. Днес Караянчева, на следващия ден Борисов, вдругиден – предварителни избори. Така наподобява актуалната обстановка в очите на опозицията – политическа и гражданска.
Трудно е да си представим, че ръководещите биха се решили да подарят такава голяма победа на съперниците си в миг, в който се борят със зъби и нокти, с цел да завършат мандата си. Наистина ситуацията наподобява сходно с развиването от края на 2017 година, когато Българска социалистическа партия и ДПС натиснаха за оставката на тогавашния началник на Народното събрание Димитър Главчев. Той нямаше изключително предпочитание да се отдръпна и съпартийците му в ГЕРБ стояха зад него. Намеси се обаче Борисов – първо порица опозицията, че клати стабилността на страната, но по-късно отстъпи на правилото: “Само мир да има ”. Причината да капитулира толкоз елементарно беше, че тогава занапред започваше мандата си – и освен това единствено година откакто беше претърпял брутално проваляне на президентските избори от 2016 година Борисов искаше да ръководи без разтърсвания до 2021 година и главата на Главчев, поднесена на тепсия на настръхналите социалисти, му изглеждаше като дребна жертва.
Сега в края на 2020 година нещата са разнообразни.
На Борисов му остават броени месеци отпред на страната,
но хватката му към властта единствено се ускорява. Трите министерски оставки от средата на юли изобщо не отслабиха настървението на съперниците му. Оттеглянето на Караянчева също няма да понижи политическото и публично напрежение, тъй като всички съперници на ръководещите са фокусирани върху него – желаят не различен, а той да си тръгне , защото са наясно, че без Борисов къщичката от карти на ГЕРБ ще се срути. Премиерът е наясно с това, както и че в случай че пожертва Караянчева, това няма да му донесе нищо – дори в противен случай, ще подбуди враговете му да бъдат още по-решителни и да усилят пресата върху властта.
От Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са наясно, че най-вероятно няма да получат главата на шефа на Народното събрание. За двете партии обаче това е късмет да влязат в другояче много съмнителната си опозиционна роля. За протестиращите – опция да вдъхнат нов живот на идеята си. А за ръководещите – да стегнат редиците си против своите многочислени съперници. За резултата от идната битка можем да съдим от държанието на самата Караянчева, която ни минимум не се стресна от обществената стихия, в центъра на която се озова, а в противен случай – брани се нападателно и безогледно. Поведението на ръководещите и съперниците им в тази ситуация предвещава следващата бурна политическа битка, в края на която Караянчева най-вероятно ще резервира поста си – най-малко до приключването на мандата, който ГЕРБ е решен да довърши.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ