Наско е просто мем* на културното ни опустошение
Едва ли остана човек у нас, който да не е видял замечтания Атанас Атанасов на прозореца в министерския му кабинет и да няма своя версия " какво прави този там? ". В края на предходната седмица видеоселфито му плъзна със скоростта на изключително инфектиран вирус, подеха го медиите, а културни дейци воглаве с артиста Филип Аврамов (но и бившият общински съветник/музикант Венци Мицов и депутатът от Движение за права и свободи Ерджан Ебатин) го подиграха в спонтанни кавър версии.
Видеото е имиджова издънка, неподобаваща на обществена персона, само че в него няма нищо скандално. Министърът, показал се при първото си тв изявление като " просто Наско " (тази имитация на собствен ред се превърна във фразеологизъм за иронизирането му) би могъл да го показа с приятелския си кръг, вероятно, не с целокупния български народ.
Има обаче
огромна доза цинизъм както в непропорционалната реакция,
която клипчето провокира, по този начин и в самонадеяния отговор на Атанасов два дни по-късно. Хулителите на министъра подеха един изключително противен разказ за това по какъв начин бил дрогиран (по-рядко се среща версията " пийнал " ) без никакви доказателства. Макар че в тази ситуация е малко " с неговите камъни по неговата глава " - също толкоз безпочвено самият Наско оспори състезанието за шеф на Народния спектакъл, тъй като съгласно него един от претендентите - не спечелилият, освен това - бил опиянен.
Докато интернет вреше и кипеше от пристрастеност и ненавист, министърът се появи по малкия екран да разгласи: " Няма да подам оставка " (а и министър председателят, наподобява, не му я иска). С типичната си жизнерадостна непросветеност Атанасов изясни по какъв начин е основал спорното видео като зов за внимание към културната сфера. 32 млн. лева бяха отворени за кандидатстване по Национален фонд " Култура " същия ден, сподели той, само че тази вест е била споделена единствено 12 пъти. Затова пък селфито - хиляди. " Сега всички гледат към бранша Култура ", уверен е Наско.
Но в случай че с гледане ставаха нещата, кучето щеше да е най-хубавият касапин. Случката с културата на министъра - по постоянно живата епиграма на Радой Ралин - е показателна за доста неща, само че най-много демонстрира
мястото на културата в обществото ни
Не, публиката няма да обърне поглед към нея заради петъчната каскада на прозореца - нея я вълнува сеирът, риалитито, евтината комедия, абсурдът, които тази преживелица предлага. Така е от десетилетия и назначението на инцидентен и некомпетентен младеж на този пост - слагаме там да има някой, това ведомство и без туй е маловажно - е чисто и просто признак. Мнозина преди него се постараха културата у нас да се схваща като външна страна, като нещо несъществено, декоративно; не като основа, каквато е.
Ето единствено един образец от последния месец: финансовият ни министър, който е съгражданин и вероятно основна причина за назначението на Наско, счита, че активността на музеите и галериите е " бърсане на прахуляк ". В последна сметка от сърцето на Асен Василев се откъснаха ония пусти 12 милиона за музейните служащи, с които щеше да натежи бюджет 2022, само че казусът е другаде: ако в продължение на целия ти живот и кариера те смятат за бърсач на прахуляк и ти заплащат като за бърсач на прахуляк, ти в последна сметка изпадаш физически и душевно до бърсач на прахуляк, с колкото и възторг, усилия и гений да си тръгнал първоначално.
Съответно стигаме до
колегия, която преглежда страната като банкомат
(вижте още веднъж видеото на Ф. Аврамов на тематика " кой ще ни даде париии " ) и до страна, която преглежда културата като дете с увреждания - досаден придатък, който не генерира Брутният вътрешен продукт, а се нуждае от щедрост. Резултатът от това са цели генерации, които не четат книги и не вървят на кино - и приказвам за най-масовите и налични изкуства, а какво да кажем за по-префинени като симфонична музика или изложби; резултатът е доминация на чалгата в интонационната среда даже на елитните столични гимназии, а какво остава за по-онеправдани квартали, градове, села. Но, несъмнено, това са маловажни неща, значимото е да тече комизъм и хейт във Facebook.
Атанас Атанасов не идва на празно място. Постът му е от дълго време злепоставен от фигури като Вежди Рашидов (неговите запои и побои по този начин и не съумяха да станат вирални, интересно), Боил Банов, Божидар Абрашев и Нина Чилова. Дори считаните за сполучливи министри като Елка Константинова и Стефан Данаилов имаха своите дребни закононарушения от липса на обща просвета - Константинова откри " австрийския език ", Ламбо написа " збогом " в формален документ. (За фризьорката Чилова, дето не разграничава Златю Бояджиев от Панчо Владигеров, надали мнозина си спомнят - между другото, тя бе единствено година по-възрастна от Наско, когато пое поста.)
По-вредни от това са резултатите от техните политики. Всички познаваме печалния резултат върху театралните изкуства от делегираните бюджети, които вкара Рашидов, само че и останалите в редицата имат своя принос през днешния ден освен заплатата, само че и репутацията на режисьора да е по-ниска от тази на водача или фаянсаджията. И тъй като всяка монета си има две страни, създателите сами
одобриха драговолно да абдикират от ролята на духовни водачи
Някои станаха придворни, други се маргинализираха. Но и в двата случая се отхвърлиха да бъдат престиж, ентусиазъм. Войната в Украйна е единствено последният образец за оглушителното безмълвие на болшинството от тях (самият факт, че въртим едни десет-двайсет имена, отличили се с позиция, приказва ясно за останалите хиляди). А нация без просвета и без културни елити бързо се трансформира в пасмина, която се хваща лесно на всевъзможни тайни въдици. Местата на престижите заемат троловете. Така че, Наско, тежко е наследството на министъра на културата у нас, и няма да стане със селфита.
Тук съм длъжна да отбележа, че при непредвиденото си предопределение (до последно за поста бе сочен доц. Тодор Мечкарски) 31-годишният Атанасов получи голям кредит на доверие - някои биха споделили, неразумно доста: поради младостта си, лъчезарната си усмивка, несвързаността с родни корупционни кръгове и умилителната история с възобновеното читалище в Татарево. Този заем обаче бързо се изчерпва, когато блестиш с ярка некомпетентност от първата си обществена изява, през втората, третата, петата... Парадоксът е, че в момента културата получава повече финансиране, в сравнение с когато и да било в последните десетилетия - и по тази причина е толкоз по-важно кой и как организира разпределението и харченето на тези пари; познавайки възможностите те да потънат по веригата, а хората, които фактически излизат пред публиката, още веднъж да са на минимални заплати.
Едно от забавните, само че по-некомпетентни и от самия Атанасов отзиви, които се чуха около абсурда, бе
" за какво ни е Министерство на културата? Еди-къде си нямат "
Въпреки че голямата концентрация на бранша не е плюс (да се промени това е политическа задача), МК извършва редица действия, които няма кой различен да свърши. Негова грижа е недвижимото културно завещание на България, отбраната на авторски права в сферата, държавни са голямата част от културните институти у нас - театри, опери, музеи, библиотеки, кинопроизводство... Реформите в сектора поначало са мудни, сложни, срещат опозиция ту от законодателите в Народното събрание, ту от гилдиите. Дебатът за културата е жизненонеобходим, единствено че той не наподобява по метода, по който си го показва министърът. Цялата жалка история е доказателство само за това, че за следващо ръководство културата не е приоритет и осъзната нужда, а другоземен апендикс към администрирането на страната. И разбира се, всички ние ще продължим да носим последствията от това.
----
*мем - изображение, видео или къс текст, обичайно хумористичен, който се популяризира избухливо измежду интернет потребителите, постоянно с леки вариации. Терминът, въведен за пръв път от Ричард Докинс в книгата му " Себичният ген ", се употребява и в културната антропология, с цел да отбелязя концепция, държание или жанр, излъчени от човек на човек в дадена просвета.
Видеото е имиджова издънка, неподобаваща на обществена персона, само че в него няма нищо скандално. Министърът, показал се при първото си тв изявление като " просто Наско " (тази имитация на собствен ред се превърна във фразеологизъм за иронизирането му) би могъл да го показа с приятелския си кръг, вероятно, не с целокупния български народ.
Има обаче
огромна доза цинизъм както в непропорционалната реакция,
която клипчето провокира, по този начин и в самонадеяния отговор на Атанасов два дни по-късно. Хулителите на министъра подеха един изключително противен разказ за това по какъв начин бил дрогиран (по-рядко се среща версията " пийнал " ) без никакви доказателства. Макар че в тази ситуация е малко " с неговите камъни по неговата глава " - също толкоз безпочвено самият Наско оспори състезанието за шеф на Народния спектакъл, тъй като съгласно него един от претендентите - не спечелилият, освен това - бил опиянен.
Докато интернет вреше и кипеше от пристрастеност и ненавист, министърът се появи по малкия екран да разгласи: " Няма да подам оставка " (а и министър председателят, наподобява, не му я иска). С типичната си жизнерадостна непросветеност Атанасов изясни по какъв начин е основал спорното видео като зов за внимание към културната сфера. 32 млн. лева бяха отворени за кандидатстване по Национален фонд " Култура " същия ден, сподели той, само че тази вест е била споделена единствено 12 пъти. Затова пък селфито - хиляди. " Сега всички гледат към бранша Култура ", уверен е Наско.
Но в случай че с гледане ставаха нещата, кучето щеше да е най-хубавият касапин. Случката с културата на министъра - по постоянно живата епиграма на Радой Ралин - е показателна за доста неща, само че най-много демонстрира
мястото на културата в обществото ни
Не, публиката няма да обърне поглед към нея заради петъчната каскада на прозореца - нея я вълнува сеирът, риалитито, евтината комедия, абсурдът, които тази преживелица предлага. Така е от десетилетия и назначението на инцидентен и некомпетентен младеж на този пост - слагаме там да има някой, това ведомство и без туй е маловажно - е чисто и просто признак. Мнозина преди него се постараха културата у нас да се схваща като външна страна, като нещо несъществено, декоративно; не като основа, каквато е.
Ето единствено един образец от последния месец: финансовият ни министър, който е съгражданин и вероятно основна причина за назначението на Наско, счита, че активността на музеите и галериите е " бърсане на прахуляк ". В последна сметка от сърцето на Асен Василев се откъснаха ония пусти 12 милиона за музейните служащи, с които щеше да натежи бюджет 2022, само че казусът е другаде: ако в продължение на целия ти живот и кариера те смятат за бърсач на прахуляк и ти заплащат като за бърсач на прахуляк, ти в последна сметка изпадаш физически и душевно до бърсач на прахуляк, с колкото и възторг, усилия и гений да си тръгнал първоначално.
Съответно стигаме до
колегия, която преглежда страната като банкомат
(вижте още веднъж видеото на Ф. Аврамов на тематика " кой ще ни даде париии " ) и до страна, която преглежда културата като дете с увреждания - досаден придатък, който не генерира Брутният вътрешен продукт, а се нуждае от щедрост. Резултатът от това са цели генерации, които не четат книги и не вървят на кино - и приказвам за най-масовите и налични изкуства, а какво да кажем за по-префинени като симфонична музика или изложби; резултатът е доминация на чалгата в интонационната среда даже на елитните столични гимназии, а какво остава за по-онеправдани квартали, градове, села. Но, несъмнено, това са маловажни неща, значимото е да тече комизъм и хейт във Facebook.
Атанас Атанасов не идва на празно място. Постът му е от дълго време злепоставен от фигури като Вежди Рашидов (неговите запои и побои по този начин и не съумяха да станат вирални, интересно), Боил Банов, Божидар Абрашев и Нина Чилова. Дори считаните за сполучливи министри като Елка Константинова и Стефан Данаилов имаха своите дребни закононарушения от липса на обща просвета - Константинова откри " австрийския език ", Ламбо написа " збогом " в формален документ. (За фризьорката Чилова, дето не разграничава Златю Бояджиев от Панчо Владигеров, надали мнозина си спомнят - между другото, тя бе единствено година по-възрастна от Наско, когато пое поста.)
По-вредни от това са резултатите от техните политики. Всички познаваме печалния резултат върху театралните изкуства от делегираните бюджети, които вкара Рашидов, само че и останалите в редицата имат своя принос през днешния ден освен заплатата, само че и репутацията на режисьора да е по-ниска от тази на водача или фаянсаджията. И тъй като всяка монета си има две страни, създателите сами
одобриха драговолно да абдикират от ролята на духовни водачи
Някои станаха придворни, други се маргинализираха. Но и в двата случая се отхвърлиха да бъдат престиж, ентусиазъм. Войната в Украйна е единствено последният образец за оглушителното безмълвие на болшинството от тях (самият факт, че въртим едни десет-двайсет имена, отличили се с позиция, приказва ясно за останалите хиляди). А нация без просвета и без културни елити бързо се трансформира в пасмина, която се хваща лесно на всевъзможни тайни въдици. Местата на престижите заемат троловете. Така че, Наско, тежко е наследството на министъра на културата у нас, и няма да стане със селфита.
Тук съм длъжна да отбележа, че при непредвиденото си предопределение (до последно за поста бе сочен доц. Тодор Мечкарски) 31-годишният Атанасов получи голям кредит на доверие - някои биха споделили, неразумно доста: поради младостта си, лъчезарната си усмивка, несвързаността с родни корупционни кръгове и умилителната история с възобновеното читалище в Татарево. Този заем обаче бързо се изчерпва, когато блестиш с ярка некомпетентност от първата си обществена изява, през втората, третата, петата... Парадоксът е, че в момента културата получава повече финансиране, в сравнение с когато и да било в последните десетилетия - и по тази причина е толкоз по-важно кой и как организира разпределението и харченето на тези пари; познавайки възможностите те да потънат по веригата, а хората, които фактически излизат пред публиката, още веднъж да са на минимални заплати.
Едно от забавните, само че по-некомпетентни и от самия Атанасов отзиви, които се чуха около абсурда, бе
" за какво ни е Министерство на културата? Еди-къде си нямат "
Въпреки че голямата концентрация на бранша не е плюс (да се промени това е политическа задача), МК извършва редица действия, които няма кой различен да свърши. Негова грижа е недвижимото културно завещание на България, отбраната на авторски права в сферата, държавни са голямата част от културните институти у нас - театри, опери, музеи, библиотеки, кинопроизводство... Реформите в сектора поначало са мудни, сложни, срещат опозиция ту от законодателите в Народното събрание, ту от гилдиите. Дебатът за културата е жизненонеобходим, единствено че той не наподобява по метода, по който си го показва министърът. Цялата жалка история е доказателство само за това, че за следващо ръководство културата не е приоритет и осъзната нужда, а другоземен апендикс към администрирането на страната. И разбира се, всички ние ще продължим да носим последствията от това.
----
*мем - изображение, видео или къс текст, обичайно хумористичен, който се популяризира избухливо измежду интернет потребителите, постоянно с леки вариации. Терминът, въведен за пръв път от Ричард Докинс в книгата му " Себичният ген ", се употребява и в културната антропология, с цел да отбелязя концепция, държание или жанр, излъчени от човек на човек в дадена просвета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ