Иван Тимофеев: Едва ли може да се очаква пробив на срещата в Женева
" Едва ли може да се чака някакъв пробив. Не съм прекален оптимист ". Това очакване от диалога очи в очи сред Джо Байдън и Владимир Путин в Женева изрече в предаването " Събота 150 " Иван Тимофеев - програмен шеф на дискусионния клуб “Валдай ” и специалист от Руския съвет по интернационалните въпроси.
По време на интернационалния конгрес „ Примаковски четения “ тази седмица съветският министър на външните работи Сергей Лавров съобщи, че Москва няма повишени упования от срещата сред Владимир Путин и Джо Байдън в Швейцария. В същото време той акцентира, че разговорът сред водачите на двете най-големи нуклеарни страни е справедлива нужда. Наскоро Вие публикувахте публикация по тематиката, в която пишете, че прекомерният оптимизъм преди договарянията в Женева е неудобен. На какво се дължи тази въздържаност?
" Тази въздържаност е присъща на професионалната общественост, която познава както историята на руско-американските връзки, по този начин и настоящото им положение. Ако погледнем историята на срещите на високо ниво, постоянно има упования за някакви пробиви, достижения и така нататък Медиите също обичат да раздухват тези повишени упования, само че историята демонстрира, че даже срещите да протичат градивно, това не подсигурява нищо. Даже и в случай че сред президентите има положителни персонални връзки. Помним, че персоналните връзки сред Владимир Путин и Джордж Буш младши бяха положителни, имаше избран прогрес в двустранните връзки, само че по-късно те започнаха да се утежняват.
Сега обстановката е по-лоша, тъй като са се натрупали доста несъгласия, които мъчно могат да бъдат преодолени. Това са взаимните обиди, недоверието, глобите, дипломатическата война. Имам поради съкращаването на дипломатическия щат и утежняването на изискванията на работа на дипломатите. Всичко това основава сложен декор на договарянията. Едва ли може да се чака някакъв пробив. Не съм прекален оптимист ".
В публикацията си, която загатнах отбелязвате, че срещата в Женева има всички шансове да стане по-успешна от договарянията на Владимир Путин с Доналд Тръмп през 2018г. в Хелзинки. Защо?
" Защото Тръмп беше подложен на доста сериозен напън в самите Съединени щати. Първо, американският истаблишмънт и по този начин наречената дълбока страна не го одобриха. Оказа се под напън и поради абсурда с по този начин наречената съветска интервенция в американските избори. Някои напряко го упрекваха, че надали не е сътрудник на Кремъл. Ясно е, че договореностите сред Путин и Тръмп се натъкваха на доста сериозна опозиция в самите Съединени щати и за нищо градивно не можеше да става дума.
Сега Байдън има по-широко поле за маневриране. Като цяло той се употребява с поддръжката на истаблишмънта и в случай че реализира някакви минимални договорености с Путин, ще може да ги осъществя. Путин и Тръмп можеха да имат реторични триумфи по време на срещата си. Но реализирането на тази изразителност на процедура беше невероятно. Разговорът сред Путин и Байдън може да е сложен, само че в случай че Байдън поеме някакви задължения, има опция да ги извърши на процедура. Нашият президент също разполага с такива благоприятни условия ".
По кои въпроси е вероятен разговор сред Русия и Съединените щати и по кои позициите на двете страни са прекомерно разнообразни, с цел да могат да водят ефикасни договаряния?
" Диалогът е вероятен на първо място по тематиката за стратегическата непоклатимост и контрола на въоръженията. Още повече, към този момент има добър резултат като продължаването с пет години на Договора за стратегическите настъпателни оръжия, прочут като СТАРТ 3. Сега може да бъде даден сигнал към отрасловите ведомства за продължение на разговора по режима за надзор на въоръженията. Не би трябвало да чакаме бърз пробив, само че евентуалната опция за съглашение е налице. Има разговор и по тематиката Афганистан предвид на окончателното евакуиране на американските войски. Не изключвам и разговор за Сирия. От друга страна имаме доста съществени различия по въпроса за Украйна и евроатлантическата сигурност. По тематиката Сирия също има проблеми. Въпреки това диалогът по районните проблеми е изцяло вероятен ".
През седмицата президентът Путин даде телевизионно изявление, в което отбелязя възможното участие на Украйна в НАТО като „ алена линия “ за Кремъл. Можем ли да кажем, че това в действителност е предизвестие на Путин към Байдън преди срещата в Женева?
" Владимир Путин повтори гледната точка, която съветската дипломация пази през последните 10 години. Той просто още един път акцентира, че това е алена линия, което значи, че съветската позиция не се е трансформирала ".
Беларус също ли е „ алена линия “ за Русия? Възможни ли са някакви сделки в Женева за бъдещето на беларуския водач Александър Лукашенко да вземем за пример, както допуснаха някои анализатори?
" Въпросът е какво Съединените щати и Русия могат да договорят за Беларус. Не съществува предмет за някакви сделки. Беларус е суверенна страна, съдружник на Русия в Организацията на Договора за групова защита и сътрудник в евразийската икономическа интеграция. Американците могат да кажат, че не са удовлетворени от това, което става в Беларус, че ще вкарват нови наказания, само че не мисля, че Беларус ще бъде основна тематика на договарянията в Женева ".
Как наподобява „ съветската опасност “ от позиция на Вашингтон и надлежно „ американската опасност “ от позиция на Москва?
" Мисля, че тези усещания си наподобяват. Във Вашингтон възприемат Москва първо като политически противник и второ като страна, която не приема американските полезности и американската политическа линия, може да противодейства на тази линия, а от време на време може да заплашва и вътрешната непоклатимост в Съединените щати. Имам поради познатите изказвания за по този начин наречената интервенция в американските избори.
Възприятията в Русия са сходни. Съединените щати са считани за свръхсила и военна опасност за Русия. В Русия са уверени, че една от външнополитическите цели на Съединените щати е дестабилизацията на съветската политическа система. Целта е Съединените щати да реализират избрани външнополитически отстъпки вследствие на вътрешнополитически промени в Русия ".
Как съгласно вас ще отговори администрацията на президента Байдън за засилващото се руско-китайско стратегическо партньорство? Ще води политика на двойно въздържане или ще се опита да вбие чеп сред Москва и Пекин?
" Американците към този момент водят политика на двойно въздържане и към този момент нищо друго не им остава. Ако допреди няколко години във Вашингтон се отнасяха много скептично към доближаването сред Москва и Пекин, в този момент към този момент го възприемат като опасност. Като цяло обаче те няма какво да предложат на Русия в подмяна на някакво оттегляне от Пекин. За Москва такова доближаване има смисъл не под формата на съюзнически връзки, а на тясно партньорство, тъй като ще й е мъчно сама да възпира Съединените щати. Пекин също е подложен на невиждан напън от страна на Америка. Затова имаме общи ползи в региона на сигурността ".
Интервюто на Ангел Григоров беседва с Иван Тимофеев в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
По време на интернационалния конгрес „ Примаковски четения “ тази седмица съветският министър на външните работи Сергей Лавров съобщи, че Москва няма повишени упования от срещата сред Владимир Путин и Джо Байдън в Швейцария. В същото време той акцентира, че разговорът сред водачите на двете най-големи нуклеарни страни е справедлива нужда. Наскоро Вие публикувахте публикация по тематиката, в която пишете, че прекомерният оптимизъм преди договарянията в Женева е неудобен. На какво се дължи тази въздържаност?
" Тази въздържаност е присъща на професионалната общественост, която познава както историята на руско-американските връзки, по този начин и настоящото им положение. Ако погледнем историята на срещите на високо ниво, постоянно има упования за някакви пробиви, достижения и така нататък Медиите също обичат да раздухват тези повишени упования, само че историята демонстрира, че даже срещите да протичат градивно, това не подсигурява нищо. Даже и в случай че сред президентите има положителни персонални връзки. Помним, че персоналните връзки сред Владимир Путин и Джордж Буш младши бяха положителни, имаше избран прогрес в двустранните връзки, само че по-късно те започнаха да се утежняват.
Сега обстановката е по-лоша, тъй като са се натрупали доста несъгласия, които мъчно могат да бъдат преодолени. Това са взаимните обиди, недоверието, глобите, дипломатическата война. Имам поради съкращаването на дипломатическия щат и утежняването на изискванията на работа на дипломатите. Всичко това основава сложен декор на договарянията. Едва ли може да се чака някакъв пробив. Не съм прекален оптимист ".
В публикацията си, която загатнах отбелязвате, че срещата в Женева има всички шансове да стане по-успешна от договарянията на Владимир Путин с Доналд Тръмп през 2018г. в Хелзинки. Защо?
" Защото Тръмп беше подложен на доста сериозен напън в самите Съединени щати. Първо, американският истаблишмънт и по този начин наречената дълбока страна не го одобриха. Оказа се под напън и поради абсурда с по този начин наречената съветска интервенция в американските избори. Някои напряко го упрекваха, че надали не е сътрудник на Кремъл. Ясно е, че договореностите сред Путин и Тръмп се натъкваха на доста сериозна опозиция в самите Съединени щати и за нищо градивно не можеше да става дума.
Сега Байдън има по-широко поле за маневриране. Като цяло той се употребява с поддръжката на истаблишмънта и в случай че реализира някакви минимални договорености с Путин, ще може да ги осъществя. Путин и Тръмп можеха да имат реторични триумфи по време на срещата си. Но реализирането на тази изразителност на процедура беше невероятно. Разговорът сред Путин и Байдън може да е сложен, само че в случай че Байдън поеме някакви задължения, има опция да ги извърши на процедура. Нашият президент също разполага с такива благоприятни условия ".
По кои въпроси е вероятен разговор сред Русия и Съединените щати и по кои позициите на двете страни са прекомерно разнообразни, с цел да могат да водят ефикасни договаряния?
" Диалогът е вероятен на първо място по тематиката за стратегическата непоклатимост и контрола на въоръженията. Още повече, към този момент има добър резултат като продължаването с пет години на Договора за стратегическите настъпателни оръжия, прочут като СТАРТ 3. Сега може да бъде даден сигнал към отрасловите ведомства за продължение на разговора по режима за надзор на въоръженията. Не би трябвало да чакаме бърз пробив, само че евентуалната опция за съглашение е налице. Има разговор и по тематиката Афганистан предвид на окончателното евакуиране на американските войски. Не изключвам и разговор за Сирия. От друга страна имаме доста съществени различия по въпроса за Украйна и евроатлантическата сигурност. По тематиката Сирия също има проблеми. Въпреки това диалогът по районните проблеми е изцяло вероятен ".
През седмицата президентът Путин даде телевизионно изявление, в което отбелязя възможното участие на Украйна в НАТО като „ алена линия “ за Кремъл. Можем ли да кажем, че това в действителност е предизвестие на Путин към Байдън преди срещата в Женева?
" Владимир Путин повтори гледната точка, която съветската дипломация пази през последните 10 години. Той просто още един път акцентира, че това е алена линия, което значи, че съветската позиция не се е трансформирала ".
Беларус също ли е „ алена линия “ за Русия? Възможни ли са някакви сделки в Женева за бъдещето на беларуския водач Александър Лукашенко да вземем за пример, както допуснаха някои анализатори?
" Въпросът е какво Съединените щати и Русия могат да договорят за Беларус. Не съществува предмет за някакви сделки. Беларус е суверенна страна, съдружник на Русия в Организацията на Договора за групова защита и сътрудник в евразийската икономическа интеграция. Американците могат да кажат, че не са удовлетворени от това, което става в Беларус, че ще вкарват нови наказания, само че не мисля, че Беларус ще бъде основна тематика на договарянията в Женева ".
Как наподобява „ съветската опасност “ от позиция на Вашингтон и надлежно „ американската опасност “ от позиция на Москва?
" Мисля, че тези усещания си наподобяват. Във Вашингтон възприемат Москва първо като политически противник и второ като страна, която не приема американските полезности и американската политическа линия, може да противодейства на тази линия, а от време на време може да заплашва и вътрешната непоклатимост в Съединените щати. Имам поради познатите изказвания за по този начин наречената интервенция в американските избори.
Възприятията в Русия са сходни. Съединените щати са считани за свръхсила и военна опасност за Русия. В Русия са уверени, че една от външнополитическите цели на Съединените щати е дестабилизацията на съветската политическа система. Целта е Съединените щати да реализират избрани външнополитически отстъпки вследствие на вътрешнополитически промени в Русия ".
Как съгласно вас ще отговори администрацията на президента Байдън за засилващото се руско-китайско стратегическо партньорство? Ще води политика на двойно въздържане или ще се опита да вбие чеп сред Москва и Пекин?
" Американците към този момент водят политика на двойно въздържане и към този момент нищо друго не им остава. Ако допреди няколко години във Вашингтон се отнасяха много скептично към доближаването сред Москва и Пекин, в този момент към този момент го възприемат като опасност. Като цяло обаче те няма какво да предложат на Русия в подмяна на някакво оттегляне от Пекин. За Москва такова доближаване има смисъл не под формата на съюзнически връзки, а на тясно партньорство, тъй като ще й е мъчно сама да възпира Съединените щати. Пекин също е подложен на невиждан напън от страна на Америка. Затова имаме общи ползи в региона на сигурността ".
Интервюто на Ангел Григоров беседва с Иван Тимофеев в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ