Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при зареждането да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде един или различен артикул. Предпочитанията към храните се демонстрират още от самото раждане, само че в действителност се образуват доста преди този момент. Трябва ли да постановяваме своите възгледи за храната (хитрост или принуда) или по-добре да почитаме усетът на дребния човек?
Вкусовата сензитивност на плода в утробата се образува още в 13-15 седмица на бременността. Благодарение на към този момент съществуващите рецептори на езика, той усеща усета на храната посредством амниотичната течност, в която плава и по едно и също време гълтам. Но не с идентична активност. Ако мама е похапнала нещо горчиво, бебето освен стопира да пие, само че и демонстрира недоволството си с мръщене. Сладкишите обаче са нещо напълно друго и то споделя лакомството с очевидно наслаждение.
Положението не се трансформира и след появяването на бял свят. Новороденото може да откаже да суче от гърдата на мама, в случай че тя е яла кисели, мощно подправени или остри на усет артикули. Затова по време на кърменето дамите се постанова да си постановат по-строги ограничавания за храната, в сравнение с през самата бременност – освен, поради вероятните алергични реакции, само че и с цел да се храни мъничето с вкус.
Но каприз ли са единствено тези желания? Всъщност детето следва своите инстинкти за оцеляване. Защото в природата най-често киселите артикули (обикновено плодове) са недозрели, а горчивите отровни, т.е. евентуално рискови. Силният аромат и усет пък значи, че може би тази храна е развалена. Затова за дребните най-привлекателно е сладкото. Инстинктът им приказва, че този артикул е задоволително зрял, калоричен и ще им даде бързо сила – тъкмо това, от което имат потребност в интервала на напредък.
Така че, да откажете дребното дете от сладкото за сметка на странни на усет, само че потребни храни е еднакво на усилието да накарате лъв да прояде зеленчук. Възможно е да постигнете някакъв триумф, само че той ще е краткотраен, тъй като опонира на естествената природа на нещата. Достатъчно е детето да опита единствено един път сладолед или шоколад и злото към този момент е сторено – ще желае и ще се тръшка, с цел да ги хапва по няколко пъти дневно.
Но това никога не трябва да ви отчайва. Докато при възрастният човек вкусовите желания са константа, то при децата непрекъснато се трансформират и доскоро най-омразните храни след време могат да се трансфорат в обичани. Стига да не си служите с насила и опасност, когато ги оферирате. В този случай детето вечно развива отрицателно отношение към този артикул и това е най-погрешният метод.Продължава:
Храненето и детето - II
Вкусовата сензитивност на плода в утробата се образува още в 13-15 седмица на бременността. Благодарение на към този момент съществуващите рецептори на езика, той усеща усета на храната посредством амниотичната течност, в която плава и по едно и също време гълтам. Но не с идентична активност. Ако мама е похапнала нещо горчиво, бебето освен стопира да пие, само че и демонстрира недоволството си с мръщене. Сладкишите обаче са нещо напълно друго и то споделя лакомството с очевидно наслаждение.
Положението не се трансформира и след появяването на бял свят. Новороденото може да откаже да суче от гърдата на мама, в случай че тя е яла кисели, мощно подправени или остри на усет артикули. Затова по време на кърменето дамите се постанова да си постановат по-строги ограничавания за храната, в сравнение с през самата бременност – освен, поради вероятните алергични реакции, само че и с цел да се храни мъничето с вкус.
Но каприз ли са единствено тези желания? Всъщност детето следва своите инстинкти за оцеляване. Защото в природата най-често киселите артикули (обикновено плодове) са недозрели, а горчивите отровни, т.е. евентуално рискови. Силният аромат и усет пък значи, че може би тази храна е развалена. Затова за дребните най-привлекателно е сладкото. Инстинктът им приказва, че този артикул е задоволително зрял, калоричен и ще им даде бързо сила – тъкмо това, от което имат потребност в интервала на напредък.
Така че, да откажете дребното дете от сладкото за сметка на странни на усет, само че потребни храни е еднакво на усилието да накарате лъв да прояде зеленчук. Възможно е да постигнете някакъв триумф, само че той ще е краткотраен, тъй като опонира на естествената природа на нещата. Достатъчно е детето да опита единствено един път сладолед или шоколад и злото към този момент е сторено – ще желае и ще се тръшка, с цел да ги хапва по няколко пъти дневно.
Но това никога не трябва да ви отчайва. Докато при възрастният човек вкусовите желания са константа, то при децата непрекъснато се трансформират и доскоро най-омразните храни след време могат да се трансфорат в обичани. Стига да не си служите с насила и опасност, когато ги оферирате. В този случай детето вечно развива отрицателно отношение към този артикул и това е най-погрешният метод.Продължава:
Храненето и детето - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ