България на първо място в ЕС по страх от обедняване
България заема първо място в Европейския съюз по боязън от обедняване и паника за повишаване, съгласно есенното проучване „ Евробарометър 2025 “ на Европейския парламент. 34% от българите имат вяра, че ще настъпи утежняване, което е най-високият резултат в Европейски Съюз и слага страната ни преди всичко по боязън от обедняване. За съпоставяне, приблизително за Европейски Съюз този дял е едвам 26%. Високият % в България демонстрира, че забележителна част от популацията се усеща финансово несигурна, с риск от спад на покупателната дарба и ограничение на виталното ниво.
Тревогата от растящите цени и инфлацията също е забележителна. 45% от българите показват инфлацията, увеличението на разноските за живот и растящите цени като главен приоритет, по който Европейският парламент би трябвало да работи, до момента в който приблизително за Европейски Съюз този индикатор е 40%. Това слага страната измежду водачите в Съюза по паника за повишаването и финансовата неустановеност, което се усеща във всички пластове на обществото и въздейства върху потребителските настройки и капиталовите решения на семействата.
Средно за Европейски Съюз 57% от жителите са оптимистично настроени за бъдещето на Европейски Съюз, до момента в който 39% са песимисти. В България картината е друга - 45% гледат оптимистично, а 46% са песимисти. Това значи, че съвсем всеки втори българин се отнася с съмнение и неустановеност към бъдещето на европейската интеграция, което слага страната на едно от последните места в Съюза по този индикатор.
Освен икономическите паники, българите показват мощна угриженост и по редица обществени въпроси и свързани със сигурността. 79% от интервюираните се тормозят от войни и спорове, 75% - от тероризъм, 76% - от хакерски атаки, а 71% - от неконтролирана миграция. Средно за Европейски Съюз тези индикатори са надлежно 72%, 66%, 68% и 65%, което демонстрира, че българите се усещат по-уязвими по отношение на външни закани спрямо жителите на други страни членки.
Тревогата от дезинформация, подправено наличие и закани за персоналните данни също е висока. 77% от българите са мощно обезпокоени от дезинформация, 65% - от тирада на омразата, 69% - от наличие, генерирано от изкуствен интелект, и 74% - от отбраната на персоналните данни. Данните за Европейски Съюз сочат надлежно 68%, 60%, 63% и 66%, което демонстрира, че страната ни се откроява с най-голяма тревога по тези модерни цифрови опасности.
Относно отношението към Европейския парламент в България единствено 24% от интервюираните имат позитивен облик на институцията, до момента в който за 52% тя е неутрална, а за 23% - негативна. Средно за Европейски Съюз позитивният облик е 37%, неутралният 48%, а негативният едвам 14%, което демонстрира, че доверието в европейските институции у нас е доста по-ниско.
Що се отнася до усещането за ролята на Европейския парламент, 45% от българите считат, че той би трябвало да има по-важна роля, 26% - че би трябвало да бъде по-малко значим, а 22% - че ролята му би трябвало да остане същата. Този резултат демонстрира предпочитание за по-силно присъединяване на институцията в живота на жителите и по-активно въздействие върху решенията, които директно засягат страната.
Тревогата от растящите цени и инфлацията също е забележителна. 45% от българите показват инфлацията, увеличението на разноските за живот и растящите цени като главен приоритет, по който Европейският парламент би трябвало да работи, до момента в който приблизително за Европейски Съюз този индикатор е 40%. Това слага страната измежду водачите в Съюза по паника за повишаването и финансовата неустановеност, което се усеща във всички пластове на обществото и въздейства върху потребителските настройки и капиталовите решения на семействата.
Средно за Европейски Съюз 57% от жителите са оптимистично настроени за бъдещето на Европейски Съюз, до момента в който 39% са песимисти. В България картината е друга - 45% гледат оптимистично, а 46% са песимисти. Това значи, че съвсем всеки втори българин се отнася с съмнение и неустановеност към бъдещето на европейската интеграция, което слага страната на едно от последните места в Съюза по този индикатор.
Освен икономическите паники, българите показват мощна угриженост и по редица обществени въпроси и свързани със сигурността. 79% от интервюираните се тормозят от войни и спорове, 75% - от тероризъм, 76% - от хакерски атаки, а 71% - от неконтролирана миграция. Средно за Европейски Съюз тези индикатори са надлежно 72%, 66%, 68% и 65%, което демонстрира, че българите се усещат по-уязвими по отношение на външни закани спрямо жителите на други страни членки.
Тревогата от дезинформация, подправено наличие и закани за персоналните данни също е висока. 77% от българите са мощно обезпокоени от дезинформация, 65% - от тирада на омразата, 69% - от наличие, генерирано от изкуствен интелект, и 74% - от отбраната на персоналните данни. Данните за Европейски Съюз сочат надлежно 68%, 60%, 63% и 66%, което демонстрира, че страната ни се откроява с най-голяма тревога по тези модерни цифрови опасности.
Относно отношението към Европейския парламент в България единствено 24% от интервюираните имат позитивен облик на институцията, до момента в който за 52% тя е неутрална, а за 23% - негативна. Средно за Европейски Съюз позитивният облик е 37%, неутралният 48%, а негативният едвам 14%, което демонстрира, че доверието в европейските институции у нас е доста по-ниско.
Що се отнася до усещането за ролята на Европейския парламент, 45% от българите считат, че той би трябвало да има по-важна роля, 26% - че би трябвало да бъде по-малко значим, а 22% - че ролята му би трябвало да остане същата. Този резултат демонстрира предпочитание за по-силно присъединяване на институцията в живота на жителите и по-активно въздействие върху решенията, които директно засягат страната.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ