Едва ли има по-голяма наслада от тази да се връщаме

Едва ли има по-голяма приятност от тази да се връщаме към детските приказки и да се опитваме още веднъж да ги разкажем, само че към този момент през очите на възрастните. Сякаш точно това се пробва да направи огромната звезда на актуалния клесически мъжки танц Иван Василиев в своята трактовка на прелестния балет на Родион Шчедрин „ Конче-Вихрогонче ” с трупата на Башкирския Държавен оперен и балетен спектакъл. Сценографията е дело на художника Иван Складчиков, който основава пъстроцветните декори в жанр арт деко и блестящо стилизирани по приказните характери костюми. Музикален началник и диригент е маестро Артем Макаров.
Василиев подхваща смелия ход да разчупи приказната рамка и да реалокира действието на балета в наше време в огромния гръмък и бяскаво първокласен мегаполис Москва, където младежите са по-скоро самотни, отколко щастливи, само че с помощта на невероятните преживелици, довели и до техните приказни преображения, те ще преоткрият другарството, доверието и най-много любовта.

Сюжетът е учреден на едноименната приказка на Петър Ершов за приключенията на селския глупец Иванушка. Музиката за балета е поръчана от управлението на Болшой спектакъл в края на 50-те години на одеве приключилия комбинация студент Родион Шчедрин. По време на подготовките за постановката той се среща и с музата на своето твърчество - незабравимата Мая Плисецкая, която следвало да извършва функциите на Жар-птица и на Цар Девица.

На премиерата в Башкир Иванушка е самият Иван Василиев - градски уличник, предводител на тайфа, само че и самоотвержен малчуган. Неговата другарка Маша се преобразява в Царица Хубавица (Гюзел Сюлейманова), а най-верният му другар Вася във вълшебното Конче-Вихрогонче (Артьом Доброхвалов). Ефектната приятелка на Маша Света Жарава става неуловимата Жар Птица (Гюлсина Мавлюкасова).

Чуйте критика за спектакъла в звуковия файл.