Edna трагична любов, която се превръща във война: Лев Толстой и жената, която живя в сянката му
Едва ли има по-добър метод да стартираме описа за бурния фамилен живот на Лев Толстой от един от най-известните му цитати: „ Всички щастливи фамилии си наподобяват. Всяко нещастно семейство е нещастно посвоему “.
Трудно може да се изясни каква съдбовна мощ е събрала тези две непоколебими персони и ги е задържала в плен един на различен вечно.
Сигурно е обаче, че литературното завещание на Лев Толстой нямаше да бъде същото без София , която слага преди всичко брачна половинка си и се съгласява , въпреки и не покорно, да живее в сянката на неговото великолепие .
34-годишният Лев Толстой е показан на 18-годишната София Андреевна Берс през 1862 година След като ѝ прави предложение, двамата се женят през септември същата година в Москва.
Техният брак продължава съвсем 5 десетилетия и завършва със гибелта на писателя през 1910 година . София заема централно място в живота му освен като брачна половинка, само че и като негов правилен помощник, като даже няколко пъти преписва сама черновите на огромния му разказ „ Война и мир “.
Връзката, почнала като мощна обич, с годините се трансформира в същинска война . Бракът им се оказва безкрайна поредност от върхове и спадове, при които две мощни и буйни натури се сблъскват неведнъж – и с все по-нарастваща гняв, до трагичната развръзка.
Писането е неизменима част от живота на Лев и София . Той освен ѝ предлага брак в писмена форма, само че и първоначално техните дневници стават забавен и сантиментален метод на връзка посред им. Дневниците на София разкриват всички мисли и усеща, които са разкъсвали душата ѝ и унищожавали фамилната естетика.
От самото начало сред двамата съпрузи се появяват проблеми и напрежение, които ще бележат целия им брак .
16-годишната разлика във възрастта не е скандална за времето си, само че житейският им опит е доста друг. Толстой е зрял мъж , известен и обичан публицист. София , израснала в честно семейство, е неопитна, наивна и изпълнена с сантиментални показа за брака .
Фактът, че Лев е имал многочислени връзки преди нея, кара София да се терзае от неустановеност и ревнивост през целия им живот. Освен това животът в отдалеченото имение на Толстой в Ясна поляна я кара да се усеща изолирана.
Силно влюбена и отегчена от всекидневието, тя трансформира Толстой в център на съществуването си и го идеализира . В очите на София величието на Толстой се сблъсква с нейната лична незначимост.
„ Той е щастливец, тъй като е надарен и интелигентен . Аз не съм нито едно от двете. Човек не може да живее единствено с обич, само че аз съм прекомерно глупава, с цел да направя нещо друго, с изключение на да седнал съм и да мисля за него. “, написа София в дневника си.
Така стартира една от огромните драми в фамилията. Между Лев и София се отваря страшна бездна, която разделя гениалния създател и дамата, която няма друга цел в живота, с изключение на брачните и домашните отговорности.
Чувствайки се несигурна, оскъдна и недооценена, София стартира да ревнува от всяко начинание на брачна половинка си.
Към творчеството на писателя младата жена има спорно отношение – наподобява като че ли работата на Толстой по едно и също време ги разделя и сплотява.
Понякога тя приема писането му като следващата опасност за брака ѝ . През 1863 година, София, към този момент майка на първото им дете, става очевидец по какъв начин Толстой работи върху ранна чернова на „ Война и мир “ (1869), и споделя какъв брой онеправдана се усеща: „ Аз би трябвало да удовлетворявам неговото наслаждение и да кърмя детето му, аз съм част от мебелировката. Той не ме обича, не можах да запазя любовта му “, написа горчиво тя.
Wikipedia
Въпреки това ролята на София в основаването на литературните му шедьоври не трябва да се подценява. Тя е негова неуморна секретарка, като неведнъж преписва чернови на творбите , които носят голямо самопризнание на съветския класик.
В тези моменти София се гордее, че е потребна на брачна половинка си , а той стартира от ден на ден да разчита на помощта ѝ и да изпитва огромна обвързаност към нея. Погълната от работата на Лев, тя се радва се на триумфите и се гордее с достиженията му. За миг наподобява, че романът на Толстой ще сплоти фамилията. Но не за дълго .
Непреодолим проблем за двойката се оказва мощната обществена ангажираност на Толстой, изключително във връзка с статута на крепостните селяни. В нея София вижда конкуренция за вниманието и любовта му, които желае напълно за себе си, а по-късно и опасност за благосъстоянието на фамилията.
През 1870-те години Лев Толстой претърпява няколко духовни рецесии , които се ускоряват след публикуването на „ Анна Каренина “ през 1878 година Идеите му стават по-радикални и крайни с напредването на възрастта.
Той става пацифист, опитва с вегетарианството, пази половото непорочие (макар и без триумф в персоналния си живот, както София саркастично отбелязва в дневника си). Превръща се и в непрекъснат критик на съветския имперски режим и на Руската православна черква . Все по-погълнат от проблемите, пред които са изправени селяните, създателят усеща виновност поради личната си обществена привилегия.
Wikipedia
Междувременно София ражда 13 деца, 8 от които оцеляват. Тя се грижи за имението и прехраната на огромното семейство. Радикализмът на брачна половинка ѝ провокира големи кавги сред тях.
Постепенно Толстой притегля и редица предани „ възпитаници “, които се стичат в Ясна поляна, нетърпеливи да опознаят своя кумир. Мнозина го виждат като воин, до момента в който в очите на своята брачна половинка Лев от ден на ден се трансформира във зложелател.
Опиянен от триумфите и благоговението на хората, Толстой стартира да твърди, че желае да подари както положението си, по този начин и приходите от литературните си творби , с цел да живее по-прост живот, в сходство с изповядваните от него радикални правила. Ужасена от мисълта, че децата ѝ може да изгубят наследството си, София мощно се съпротивлява.
Това кара Толстой постоянно да я упреква в нарцисизъм и материализъм . Пропастта сред тях се трансформира в пропаст, а любовта – във война.
По това време София към този момент осъзнава своя интелектуален капацитет, както и жертвите, които прави поради брачна половинка си.
„ Стотици пъти съм усещала интелектуалната си сила да се раздвижва в мен – блян за обучение, обич към музиката и изкуствата... “, написа в дневника си тя. „ И още веднъж и още веднъж съм ги смазвала и задушавала и до края на живота си ще продължа да послужвам на своя талант. “
София разказва тази своя роля като „ огромно злощастие “. Да посветиш целия си живот да не правиш нищо, с изключение на да управляваш семейството и да отглеждаш децата на един значим човек, е, по нейните думи, „ изтезание “.
През последното десетилетие от живота си Толстой е притеснен освен от непрекъснатите конфликти със София, само че и поради здравословното си положение. Цялото семейство се грижи за него, като в дневниците си тя недоволства от това какъв брой непризнателен е брачният партньор ѝ към всички тях.
Измъчван от всичко това, през нощта на 28 октомври Толстой напуща скрито фамилния си дом в Ясна поляна. Намерението му е да откри изолираност и леговище в манастир.
„ Правя това, което старците на моята възраст нормално вършат: напущам светския живот, с цел да прекарам последните дни от живота си в самотност и тишина “, написа в прощалното писмо, което е оставил.
Когато София намира писмото, пробва да се удави в езеро в имението, само че е избавена.
Няколко дни по-късно тя съумява да го открие в къщата на началника на гарата в отдалеченото село Астапово . По време на пътуването си 82-годишният Толстой е болен от пневмония и не може да продължи .
Отказват да пуснат брачната половинка му в къщата, защото присъствието ѝ ще утежни положението му. София прекарва нощите във влака, а дните – гледайки брачна половинка си през прозорците на къщата.
Лев Толстой издъхва на 7 ноември 1910 година , като София съумява да бъде до него едвам в последните му мигове на този свят. Така геният на съветската класическа литература си отива от този свят, бягайки от кошмара, в който се е трансформирала любовта на живота му.
Трудно може да се изясни каква съдбовна мощ е събрала тези две непоколебими персони и ги е задържала в плен един на различен вечно.
Сигурно е обаче, че литературното завещание на Лев Толстой нямаше да бъде същото без София , която слага преди всичко брачна половинка си и се съгласява , въпреки и не покорно, да живее в сянката на неговото великолепие .
34-годишният Лев Толстой е показан на 18-годишната София Андреевна Берс през 1862 година След като ѝ прави предложение, двамата се женят през септември същата година в Москва.
Техният брак продължава съвсем 5 десетилетия и завършва със гибелта на писателя през 1910 година . София заема централно място в живота му освен като брачна половинка, само че и като негов правилен помощник, като даже няколко пъти преписва сама черновите на огромния му разказ „ Война и мир “.
Връзката, почнала като мощна обич, с годините се трансформира в същинска война . Бракът им се оказва безкрайна поредност от върхове и спадове, при които две мощни и буйни натури се сблъскват неведнъж – и с все по-нарастваща гняв, до трагичната развръзка.
Писането е неизменима част от живота на Лев и София . Той освен ѝ предлага брак в писмена форма, само че и първоначално техните дневници стават забавен и сантиментален метод на връзка посред им. Дневниците на София разкриват всички мисли и усеща, които са разкъсвали душата ѝ и унищожавали фамилната естетика.
От самото начало сред двамата съпрузи се появяват проблеми и напрежение, които ще бележат целия им брак .
16-годишната разлика във възрастта не е скандална за времето си, само че житейският им опит е доста друг. Толстой е зрял мъж , известен и обичан публицист. София , израснала в честно семейство, е неопитна, наивна и изпълнена с сантиментални показа за брака .
Фактът, че Лев е имал многочислени връзки преди нея, кара София да се терзае от неустановеност и ревнивост през целия им живот. Освен това животът в отдалеченото имение на Толстой в Ясна поляна я кара да се усеща изолирана.
Силно влюбена и отегчена от всекидневието, тя трансформира Толстой в център на съществуването си и го идеализира . В очите на София величието на Толстой се сблъсква с нейната лична незначимост.
„ Той е щастливец, тъй като е надарен и интелигентен . Аз не съм нито едно от двете. Човек не може да живее единствено с обич, само че аз съм прекомерно глупава, с цел да направя нещо друго, с изключение на да седнал съм и да мисля за него. “, написа София в дневника си.
Така стартира една от огромните драми в фамилията. Между Лев и София се отваря страшна бездна, която разделя гениалния създател и дамата, която няма друга цел в живота, с изключение на брачните и домашните отговорности.
Чувствайки се несигурна, оскъдна и недооценена, София стартира да ревнува от всяко начинание на брачна половинка си.
Към творчеството на писателя младата жена има спорно отношение – наподобява като че ли работата на Толстой по едно и също време ги разделя и сплотява.
Понякога тя приема писането му като следващата опасност за брака ѝ . През 1863 година, София, към този момент майка на първото им дете, става очевидец по какъв начин Толстой работи върху ранна чернова на „ Война и мир “ (1869), и споделя какъв брой онеправдана се усеща: „ Аз би трябвало да удовлетворявам неговото наслаждение и да кърмя детето му, аз съм част от мебелировката. Той не ме обича, не можах да запазя любовта му “, написа горчиво тя.
Wikipedia Въпреки това ролята на София в основаването на литературните му шедьоври не трябва да се подценява. Тя е негова неуморна секретарка, като неведнъж преписва чернови на творбите , които носят голямо самопризнание на съветския класик.
В тези моменти София се гордее, че е потребна на брачна половинка си , а той стартира от ден на ден да разчита на помощта ѝ и да изпитва огромна обвързаност към нея. Погълната от работата на Лев, тя се радва се на триумфите и се гордее с достиженията му. За миг наподобява, че романът на Толстой ще сплоти фамилията. Но не за дълго .
Непреодолим проблем за двойката се оказва мощната обществена ангажираност на Толстой, изключително във връзка с статута на крепостните селяни. В нея София вижда конкуренция за вниманието и любовта му, които желае напълно за себе си, а по-късно и опасност за благосъстоянието на фамилията.
През 1870-те години Лев Толстой претърпява няколко духовни рецесии , които се ускоряват след публикуването на „ Анна Каренина “ през 1878 година Идеите му стават по-радикални и крайни с напредването на възрастта.
Той става пацифист, опитва с вегетарианството, пази половото непорочие (макар и без триумф в персоналния си живот, както София саркастично отбелязва в дневника си). Превръща се и в непрекъснат критик на съветския имперски режим и на Руската православна черква . Все по-погълнат от проблемите, пред които са изправени селяните, създателят усеща виновност поради личната си обществена привилегия.
Wikipedia Междувременно София ражда 13 деца, 8 от които оцеляват. Тя се грижи за имението и прехраната на огромното семейство. Радикализмът на брачна половинка ѝ провокира големи кавги сред тях.
Постепенно Толстой притегля и редица предани „ възпитаници “, които се стичат в Ясна поляна, нетърпеливи да опознаят своя кумир. Мнозина го виждат като воин, до момента в който в очите на своята брачна половинка Лев от ден на ден се трансформира във зложелател.
Опиянен от триумфите и благоговението на хората, Толстой стартира да твърди, че желае да подари както положението си, по този начин и приходите от литературните си творби , с цел да живее по-прост живот, в сходство с изповядваните от него радикални правила. Ужасена от мисълта, че децата ѝ може да изгубят наследството си, София мощно се съпротивлява.
Това кара Толстой постоянно да я упреква в нарцисизъм и материализъм . Пропастта сред тях се трансформира в пропаст, а любовта – във война.
По това време София към този момент осъзнава своя интелектуален капацитет, както и жертвите, които прави поради брачна половинка си.
„ Стотици пъти съм усещала интелектуалната си сила да се раздвижва в мен – блян за обучение, обич към музиката и изкуствата... “, написа в дневника си тя. „ И още веднъж и още веднъж съм ги смазвала и задушавала и до края на живота си ще продължа да послужвам на своя талант. “
София разказва тази своя роля като „ огромно злощастие “. Да посветиш целия си живот да не правиш нищо, с изключение на да управляваш семейството и да отглеждаш децата на един значим човек, е, по нейните думи, „ изтезание “.
През последното десетилетие от живота си Толстой е притеснен освен от непрекъснатите конфликти със София, само че и поради здравословното си положение. Цялото семейство се грижи за него, като в дневниците си тя недоволства от това какъв брой непризнателен е брачният партньор ѝ към всички тях.
Измъчван от всичко това, през нощта на 28 октомври Толстой напуща скрито фамилния си дом в Ясна поляна. Намерението му е да откри изолираност и леговище в манастир.
„ Правя това, което старците на моята възраст нормално вършат: напущам светския живот, с цел да прекарам последните дни от живота си в самотност и тишина “, написа в прощалното писмо, което е оставил.
Когато София намира писмото, пробва да се удави в езеро в имението, само че е избавена.
Няколко дни по-късно тя съумява да го открие в къщата на началника на гарата в отдалеченото село Астапово . По време на пътуването си 82-годишният Толстой е болен от пневмония и не може да продължи .
Отказват да пуснат брачната половинка му в къщата, защото присъствието ѝ ще утежни положението му. София прекарва нощите във влака, а дните – гледайки брачна половинка си през прозорците на къщата.
Лев Толстой издъхва на 7 ноември 1910 година , като София съумява да бъде до него едвам в последните му мигове на този свят. Така геният на съветската класическа литература си отива от този свят, бягайки от кошмара, в който се е трансформирала любовта на живота му.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ