И те имат какво да ни разкажат
Едва ли има човек, който да остане апатичен, чувайки за триумф на дете с увреждане. Победи в спортни надпревари, превъзмогване на компликации, пробиви в науката, разтрошаване на бариери – достижения, които будят почитание. Много постоянно обаче тези деца остават невидими и изключени .
С подписването на Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето преди 30 години светът пое исторически ангажимент и даде обещание да направи всичко допустимо за основаването на среда, в която всяко дете има свободата и подкрепата да разгърне цялостния си капацитет . А с приемането на Конвенцията за правата на хората с увреждания през 2006 година се вкарват нови отговорности за страните за премахването на бариерите, които лимитират присъединяване на тези хора във всички сфери на живота. България e утвърдила двете конвенции и подхваща значими стъпки към общественото включване на децата с увреждания . Въпреки това те не престават да са едни от най-изключените и невидими групи в обществото. Около 10 000 от тях не посещават образователни заведения, а по-голямата част от младежите с увреждания на възраст сред 15 – 24 година не вземат участие на пазара на труда.
Затова УНИЦЕФ България желае да стартира публичен разговор , който слага децата и младите в центъра. Диалог, който ясно посочва съществуващите бариери, само че най-много – хвърля мост към едно допустимо дружно. Защото те са част от нашето общество и имат какво да ни опишат и да ни покажат, както и да ни вдъхновят!
Всяка смяна стартира от самите нас. Увреждането не би следвало да бъде одобрявано като определяща черта. Бъдете отворени към хората с увреждания, бъдете любопитни към техните качества, техните фантазии и страхове и ще осъзнаете, че не са по-различни от вашите. Насърчавайте децата си да играят с техни връстници с увреждания. Тъкмо особеното дава цвят на нашия живот , по тази причина не се опасявайте да бъдете цветът в живота на тези, които имат най-голяма потребност от него. Защото няма ние, няма те – всички ние сме едно цяло.
Михаела и " Скритите гении на България "
С подписването на Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето преди 30 години светът пое исторически ангажимент и даде обещание да направи всичко допустимо за основаването на среда, в която всяко дете има свободата и подкрепата да разгърне цялостния си капацитет . А с приемането на Конвенцията за правата на хората с увреждания през 2006 година се вкарват нови отговорности за страните за премахването на бариерите, които лимитират присъединяване на тези хора във всички сфери на живота. България e утвърдила двете конвенции и подхваща значими стъпки към общественото включване на децата с увреждания . Въпреки това те не престават да са едни от най-изключените и невидими групи в обществото. Около 10 000 от тях не посещават образователни заведения, а по-голямата част от младежите с увреждания на възраст сред 15 – 24 година не вземат участие на пазара на труда.
Затова УНИЦЕФ България желае да стартира публичен разговор , който слага децата и младите в центъра. Диалог, който ясно посочва съществуващите бариери, само че най-много – хвърля мост към едно допустимо дружно. Защото те са част от нашето общество и имат какво да ни опишат и да ни покажат, както и да ни вдъхновят!
Всяка смяна стартира от самите нас. Увреждането не би следвало да бъде одобрявано като определяща черта. Бъдете отворени към хората с увреждания, бъдете любопитни към техните качества, техните фантазии и страхове и ще осъзнаете, че не са по-различни от вашите. Насърчавайте децата си да играят с техни връстници с увреждания. Тъкмо особеното дава цвят на нашия живот , по тази причина не се опасявайте да бъдете цветът в живота на тези, които имат най-голяма потребност от него. Защото няма ние, няма те – всички ние сме едно цяло.
Михаела и " Скритите гении на България "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ