Едва ли има човек, който да не е чувал легенди

Едва ли има човек, който да не е чувал митове за Колю Фичето. Възрожденският строител и проектант може да се похвали с невероятни триумфи и добро име във всяко едно отношение. Реномето му е безупречно, освен това във всяко едно отношение и можем да видим, че в креативния си интервал, Фичето познава доста добре турски, гръцки и румънски език, освен това при започване на XIX век. Интересен факт е, че родът на този изтъкнат българин, прочут още като Никола Иванов Фичев, може да се похвали с тъкмо толкоз съществено добро име. Ще обърнем внимание на един от внуците – Иван Фичев.

Той се ражда на 15 април 1860 година в Търново. Баща му Иван е един от заможните поданици на града и може да се похвали като добър родител, изключително откакто синът в най-ранна възраст получава опция да се образова при известния даскал Георги, а по-късно и други не престават с развиването на младия Иван. Бащата заплаща образованието и изпраща сина си в Априловската гимназия в Габрово, а след две години самият Фичев ще замине за Цариград, където ще бъде ориентиран към Робърт лицей.

За страдание е заставен да се върне, животът за него стартира след гибелта на татко му през 1877 година Привлечен е в новите дружини на българското опълчение и на 17-годишна възраст се записва като доброволец. Поради високият си разсъдък, Иван Фичев е изтеглен и назначен за преводач на габровския областен шеф, както и преводач на тървоския губернатор и секретар на търновския областен шеф. Можем умерено да заявим, че като човек на тази възраст, Иван е бил един от доста скъпите фрагменти в армията, а точно това увлечение по-късно ще продължи. Само 3 години по-късно младежът към този момент ще е на прага на Военното на Негово Княжество Височество учебно заведение в София.

Първият чин е юнкер. След две години е девети по триумф от 62-ма души и създаден в чин подпоручик. На 2 октомври следва още едно покачване като младши офицер в 3-та рота. Много скоро ще влезе още веднъж в пердах, този път с началото на Сръбско-българската война от 1885 година Иван Фичев служи в Северния отряд, където командва 2-ра и 5-а рота. Същата година сред 12-16 ноември ще взе участие в отбраната на Видинската цитадела. След края на войната е върнат на предходната си работа като търновски воински шеф, само че скоро още веднъж е назначен за пълководец в Девети пехотен пловдивски полк. Същата година издава и първия български боен вестник „ Народна отбрана “.

След преврата на княз Александър Батенбер е негов адютант и го съпровожда от Русе до София. На 1 април 1887 година е създаден в чин капитан. През 1888 година е командирован в София за ревизиране на преведените съветски устави, а по-късно работи по монографията си „ Материали по Сръбско-българската война през 1885 година. “. През 1889 година Фичев е изпратен за в допълнение образование във висшата италианска военна школа. През 1892 година е създаден в чин майор, а година по-късно преподава тактичност в дивизионната образователна команда на Първа пехотна софийска дивизия.

Снимка: By Scuala di Guerra – Scientific Archive Department at Bulgarian Academy of Sciences, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68807485

Следващата година е шеф на особено основаното образователно бюро в Министерството на войната, където доста други български офицери ще получат своята основа в изкуството на войната. Към това се прибавят и редакция на списание „ Военен вестник “, а самият той основава и „ Войнишка колекция “. Като дружинен пълководец на Седемнадесети пехотен доростолски полк може да се похвали с още един указател за практическа работа в полеви условия на офицерите. Влечението към науката е проучването на военните дейности ни демонстрира и още една забавна наклонност. През 1908 година идва и идващият пост в армията – генерал-майор.

Две години по-късно е шеф на генералния щаб на Българската войска, а през 1912 година е към този момент началник-щаб на Действащата войска и ще ръководи армията по време на двете войни. Сред дилемите е разработка на действен проект за война с Османската империя. Ето за какво на него се пада и тежката задача да ръководи армията в Тракия. В хода на Балканската война е задоволително съответен, с цел да заповяда на военачалник Димитриев да довърши османската войска по десния фланг и бързо да обезврежда Лозенградската цитадела. През октомври се водят кървави борби при Гечкенли, Селиолу, Ексиполос и Петра, малко по-късно идва ред и на крепостта.

Въпреки сполучливите военни маневри, Фичев е неудовлетворен от бавното идване на информация, което не дава задоволително времме за бърза реакция и по-нататъчно образуване на армията. Благодарение на неговите тактики за първи път две армии се сплотяват, пречупвайки фланговете на съперника. На 20 октомври Османската империя публично предлага помирение, военачалник Фичев обаче въпреки всичко продължава да приготвя армията за нахлуване в Чаталджа, принуждавайки съперника да бъде доста по-съобразителен при положение, че военните маневри се трансформират доста. Впрочем, настъплението в Чаталджа е заповед, която не се дава от Фичев, а от военачалник М. Савов.

Според мнението на Фичев, борбата ще се води в доста тежки условия и е доста по-добре да се изчака настъплението. След един ден в сражения, Фичев е свикан от царя, с цел да дава пояснения, въпреки и той самият в никакъв случай да не е упорствал за провеждането на сходни маневри. Нещо повече, Фичев продължава да счита, че прекратяването на военни дейности и изчистването на различията по кротичък път. Генерал Савов остава на поста си и продължава да води военните дейности, които към този момент не са толкоз величествени, а костват единствено нови и нови жертви.

Снимка: By Unkonown – Partial reproduction from an vintage photo (prior 1912), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64675340

На 14 юли 1913 година в Букурещ отпътува делегация, в която е включен Фичев, задачата е воденето на договаряния за преустановяване на военните дейности. Докладът на Фичев по отношение на положението на армията притегля вниманието на Фердинанд и вместо да бъде освободен от армията, както той самият желае. На 1 януари е създаден в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на 3-та военноинспекционна област. В навечерието на Първата Световна война прави още един отчет, в който декларира, че Германия и нейните съдружници по никакъв метод не могат да завоюват огромния боен спор. Отказва да поведе армията в още една война и непринудено напуща.

Преминава запаса и приключва 33-годишната си кариера в театъра на войната. За страдание ще види идната национална злополука и страда искрено за тежките жертви и жестоките репарации, които предстоят. През 1921 година е назначен за пълномощен министър в Букурещ при държавното управление на Александър Стамболийски. Прекарва две години и по-късно се отхвърля от политическата кариера. До края на живота си, внукът на Кольо Фичето продължава да написа и твори, макар влошеното си здраве и отслабващото зрение. През 1931 година военноначалникът умира, само че оставя след себе си задоволително материали, които по волята на брачната половинка му са дарени в Българска академия на науките.

Заглавна фотография: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30012418