Знаете ли откъде идва изразът „Оплачи се на арменския поп“?
Едва ли има българин, който да не е чувал израза „ Оплачи се на арменския поп “. А и да го е употребявал. Какво обаче тъкмо значи? Как се е родил? Бърза инспекция в интернет вади една съшита с бели конци история. А точно по какъв начин някакъв анонимен арменски архиепископ (на който по този начин и не се загатва името най-малко веднъж) бил доста непосредствен до султана (също по този начин не е ясно до кой султан) и един път, а съгласно други източници повече от един път, се застъпил за българи заточени в Диарбекир и наказани на гибел. Тези българи веднъж са четирима, веднъж са десетина, а от време на време и много повече.
Но тази история издиша. Първо – по какъв начин пък по този начин никой не помни точно на този арменски духовник, та най-малко един път да го спомене, ей по този начин от признателност. Второ – от кое място накъде ще ги водят тези българи да ги бесят чак на другия завършек на империята в Диарбекир, вместо напряко да им метнат въжето. Диарбекир също така е било място за изгнание, не за осъществяване на смъртни присъди. Естествено, тази история е на висока респект в арменската общественост в България, като там цитират и един исторически факт, който обаче не е привързан изрично със самата история за избавените българи. А той е, че Христо Ботев на страниците на вестник „ Знаме “ обществено е благодарил на арменския епископ от Диарбекир за „ положителните му християнски каузи “.
Но тези приказки са просто едно фолклорно мърморене
Ето от кое място обаче идва в действителност израза „ Оплачи се на арменския поп “. Арменците имат лична патриаршия в Цариград от 1461 година по категорично гледище на султан Мехмед ІІ. Преди това гръцкото духовенство не е разрешавало на арменците да имат лична патриаршия, тъй като двете църкви взаимно се упрекват в разкол. След рухването на Константинопол султанът разрешава Гръцката патриаршия, т.е. Цариградската патриаршия да си остане в града, само че дава позволение да се сътвори и арменска, поради системата на милета. Това са законово приетите религиозни общества на другите етноси в границите на империята. Ето ви произхода на легендата за околните връзки на султана и някакъв си арменски свещеник. Национално – църковните ни битки, както знаете, стартират през 60-те години на XІX век и водят до признаването на български милет, а по-късно и до основаването на Българска екзархия.
Проблемът в тези битки е, че Цариградската патриаршия играе много подла роля. Не турците са проблем в по този начин наречения български въпрос, а гърците. Но поради неприязънта им към арменската черква, ние в действителност имаме непредвиден покровител от страна на Арменската патриаршия. В тези точно битки гръцките съперници на църковната ни самостоятелност се подиграват, че щом имаме проблем, да не занимаваме тях, а да се обърнем към арменския папас. Не го назовават патриарх, назовават го просто поп.
Не че той може нещо действително да ни помогне, а като израз на неуважение. Ето по какъв начин арменският поп е част не от революционните ни битки, а от тези за църковна самостоятелност. И не става дума за действителна помощ на някакъв неизвестен духовник, а за пренебрежителните намеци от страна на гърците, които са станали доста по-устойчиви по нашите земи и са го трансформирали в синоним на неизбежност – къде е арменският поп, та към него да се обърнеш за казуса си. Това е същинската основа на недоволството на арменския поп.
