Как да се спасим от омразните партийни листи
Едва ли има българин, който да харесва сегашната изборна система с партийни листи. На всички е ясно, че тя свежда персоналната политическа отговорност на депутатите пред жителите и качеството на държавното ни ръководство съвсем до нулата. С нея сме лимитирани да гласуваме за партии, а не за за персони. Т.нар. преференциален вот е ограничен до един претендент, и то при такива условия, че в 97% от случаите не оказва въздействие върху крайния резултат – само осем са депутатите, избрани благодарение на него на последните избори. Водачите на листи често са парашутисти и е почти невъзможно да бъдат изместени.
Тази система е извънредно
удобна за босовете на властнически партии,
тъй като им разрешава на процедура да си назначават депутатите, като редят листите, и ги изолира от националния яд. Дори партията да загуби електорална поддръжка, началството отново влиза в Народното събрание. Едва ли някой се учуди, когато преди няколко дни председателят на ГЕРБ съобщи, че е готов да раздава депутати на численост в Народното събрание. Сякаш са пъпеши от градината им, а не наши представители.
Системата с партийни листи в България дори не е пропорционална, както някои твърдят. Партиите в Народното събрание, обикновено само пет-шест, получават с над 20% повече депутати, в сравнение с е делът им от гласовете на изборите, най-много заради четирипроцентната бариера. Като резултат - последните четири правителства са все правителства на малцинството от гласоподавателите.
Има ли обаче алтернатива?
Такава, с която хем да можем да избираме персони, които познаваме, хем да е пропорционална? Оказва се, че има, и тя се назовава Единичен прехвърляем избор /ЕПВ/. При това се прилага от повече от столетие в някои от най-успешните държави в свет като Австралия и Ирландия. Напоследък става все по-популярна. Миналата есен например жителите на Аляска я въведоха с референдум. Заложена е и в програмата на една от партиите в новия ни парламент.
Какво всъщност представлява системата на ЕПВ? В бюлетината кандидатите на всички партии, както и независимите, присъстват в общ списък със своите имена, снимка и възможна партийна принадлежност. Избирателят само маркира реда, в който ги предпочита – първи, втори, трети и т.н. Не е стеснен от партийни листи. Може да класира на първите места преобладаващо претенденти от желаната си партия, само че може да включи и някой от друга партия или независим кандидат, когото познава персонално като почтен човек. Системата ненапълно прилича на мажоритарна в два тура, но гласоподавателят предварително указва кого избира на второ, трето или друго място, в случай че фаворитът му не успее да събере достатъчно гласове.
Така жителите имат цялостната независимост да изразят желанията си. Избирателните райони може да са и многомандатни и в подобен случай системата става пропорционална. Обикновено се използват три- до петмандатни райони. У нас имаме големи, до 16-мандатни региони, при които няма по какъв начин да познаваме множеството от кандидатите. Може да се гласоподава и машинно, и на хартия, елементарно и просто.
При броенето на гласовете
първо се дефинира така наречен квота
– минималният брой гласове, нужни за избора на един представител. При тримандатен район тя е 25% + 1 от подадените гласове. Ако първият по желание претендент от дадена бюлетина няма задоволително събрани гласове, за да покрие квотата, или има повече от нужните, гласът на гласоподавателя не се губи, а се трансферира към втория му по ред на желание претендент и така нататък
Не единствено гласуването, но и броенето при ЕПВ е по-просто и по-бързо в съпоставяне със сегашната ни система, при която мандатите се разпределят на няколко стъпки, по метод, който единствено малцина експерти разбират, и лишава цяла седмица, до момента в който се дефинират дефинитивно депутатите.
Как се управлява броят на претендентите в бюлетина?
В това отношение системата се саморегулира. Партиите не издигат прекомерно доста лица, с цел да не се размие прехвърления към техни кандидати вот, и в бюлетината рядко има повече от 15-20 имена даже при петмандатни райони.
Специалистите смятат ЕПВ за най-хубавата изборна система, тъй като съчетава свобода на избора (на личности), локално посланичество (няма парашутисти) и пропорция. Разбира се, най-добри съдници за достолепията на дадена изборна система са хората, които я употребяват, а се оказва, че те не просто я харесват, а я обожават. През 2002 година парламентарна комисия, състояща се от представители на всички партии в Ирландия, преглежда причините „ за “ и „ срещу “ смяна на системата. Тя заключава, че обществеността е мощно привързана към ЕПВ и че подмяната ѝ с която и да е друга система ще понижи въздействието на обособения гласоподавател.
ЕПВ e приложима и за изборите за Европейски парламент, за които се изисква пропорционална система. Идеална е и за изборите за общински съветници.
Как въздейства тя върху провежданите политики?
Оказва се, че води до консенсус. Обяснението е просто – за да бъде определен, един кандидат често не може да разчита само на твърдия си електорат, а трябва да се хареса на по-широк кръг от хора, които да го класират на второ и трето място в бюлетините си, с цел да му се трансферират повече гласове. Подобен ефект се наблюдава и при мажоритарната система в два тура, където на втори тур по-умереният кандидат обира гласовете на тези, чиито фаворити са отпаднали на първи тур. Това е значителната разлика със сегашната система у нас, при която водещият принцип в политиката е „ разделяй и владей ” и доста партии са като скачени съдове –съществуват единствено защото плашат избирателите си една с друга.
При ЕПВ независимите и партийните претенденти са равнопоставени. В страните, където се ползва, в парламентите има доста самостоятелни депутати – между 2% и 11%. У нас самостоятелни претенденти в НС за последните 30 години няма. Възможността за издигане на независим кандидат е просто прахуляк в очите на гласоподавателя. Като референдумите, преференциите и т.н. ЕПВ също по този начин е благосклонен към по-малките партии понеже няма предел за влизане в Народното събрание.
Така че няма никакво подозрение, че един предстоящ български парламент, формиран по тази система, би изглеждал напълно различно – по-разнообразен, без екстремистки партии и най-вече - с истински наши представители.
Тази система е извънредно
удобна за босовете на властнически партии,
тъй като им разрешава на процедура да си назначават депутатите, като редят листите, и ги изолира от националния яд. Дори партията да загуби електорална поддръжка, началството отново влиза в Народното събрание. Едва ли някой се учуди, когато преди няколко дни председателят на ГЕРБ съобщи, че е готов да раздава депутати на численост в Народното събрание. Сякаш са пъпеши от градината им, а не наши представители.
Системата с партийни листи в България дори не е пропорционална, както някои твърдят. Партиите в Народното събрание, обикновено само пет-шест, получават с над 20% повече депутати, в сравнение с е делът им от гласовете на изборите, най-много заради четирипроцентната бариера. Като резултат - последните четири правителства са все правителства на малцинството от гласоподавателите.
Има ли обаче алтернатива?
Такава, с която хем да можем да избираме персони, които познаваме, хем да е пропорционална? Оказва се, че има, и тя се назовава Единичен прехвърляем избор /ЕПВ/. При това се прилага от повече от столетие в някои от най-успешните държави в свет като Австралия и Ирландия. Напоследък става все по-популярна. Миналата есен например жителите на Аляска я въведоха с референдум. Заложена е и в програмата на една от партиите в новия ни парламент.
Какво всъщност представлява системата на ЕПВ? В бюлетината кандидатите на всички партии, както и независимите, присъстват в общ списък със своите имена, снимка и възможна партийна принадлежност. Избирателят само маркира реда, в който ги предпочита – първи, втори, трети и т.н. Не е стеснен от партийни листи. Може да класира на първите места преобладаващо претенденти от желаната си партия, само че може да включи и някой от друга партия или независим кандидат, когото познава персонално като почтен човек. Системата ненапълно прилича на мажоритарна в два тура, но гласоподавателят предварително указва кого избира на второ, трето или друго място, в случай че фаворитът му не успее да събере достатъчно гласове.
Така жителите имат цялостната независимост да изразят желанията си. Избирателните райони може да са и многомандатни и в подобен случай системата става пропорционална. Обикновено се използват три- до петмандатни райони. У нас имаме големи, до 16-мандатни региони, при които няма по какъв начин да познаваме множеството от кандидатите. Може да се гласоподава и машинно, и на хартия, елементарно и просто.
При броенето на гласовете
първо се дефинира така наречен квота
– минималният брой гласове, нужни за избора на един представител. При тримандатен район тя е 25% + 1 от подадените гласове. Ако първият по желание претендент от дадена бюлетина няма задоволително събрани гласове, за да покрие квотата, или има повече от нужните, гласът на гласоподавателя не се губи, а се трансферира към втория му по ред на желание претендент и така нататък
Не единствено гласуването, но и броенето при ЕПВ е по-просто и по-бързо в съпоставяне със сегашната ни система, при която мандатите се разпределят на няколко стъпки, по метод, който единствено малцина експерти разбират, и лишава цяла седмица, до момента в който се дефинират дефинитивно депутатите.
Как се управлява броят на претендентите в бюлетина?
В това отношение системата се саморегулира. Партиите не издигат прекомерно доста лица, с цел да не се размие прехвърления към техни кандидати вот, и в бюлетината рядко има повече от 15-20 имена даже при петмандатни райони.
Специалистите смятат ЕПВ за най-хубавата изборна система, тъй като съчетава свобода на избора (на личности), локално посланичество (няма парашутисти) и пропорция. Разбира се, най-добри съдници за достолепията на дадена изборна система са хората, които я употребяват, а се оказва, че те не просто я харесват, а я обожават. През 2002 година парламентарна комисия, състояща се от представители на всички партии в Ирландия, преглежда причините „ за “ и „ срещу “ смяна на системата. Тя заключава, че обществеността е мощно привързана към ЕПВ и че подмяната ѝ с която и да е друга система ще понижи въздействието на обособения гласоподавател.
ЕПВ e приложима и за изборите за Европейски парламент, за които се изисква пропорционална система. Идеална е и за изборите за общински съветници.
Как въздейства тя върху провежданите политики?
Оказва се, че води до консенсус. Обяснението е просто – за да бъде определен, един кандидат често не може да разчита само на твърдия си електорат, а трябва да се хареса на по-широк кръг от хора, които да го класират на второ и трето място в бюлетините си, с цел да му се трансферират повече гласове. Подобен ефект се наблюдава и при мажоритарната система в два тура, където на втори тур по-умереният кандидат обира гласовете на тези, чиито фаворити са отпаднали на първи тур. Това е значителната разлика със сегашната система у нас, при която водещият принцип в политиката е „ разделяй и владей ” и доста партии са като скачени съдове –съществуват единствено защото плашат избирателите си една с друга.
При ЕПВ независимите и партийните претенденти са равнопоставени. В страните, където се ползва, в парламентите има доста самостоятелни депутати – между 2% и 11%. У нас самостоятелни претенденти в НС за последните 30 години няма. Възможността за издигане на независим кандидат е просто прахуляк в очите на гласоподавателя. Като референдумите, преференциите и т.н. ЕПВ също по този начин е благосклонен към по-малките партии понеже няма предел за влизане в Народното събрание.
Така че няма никакво подозрение, че един предстоящ български парламент, формиран по тази система, би изглеждал напълно различно – по-разнообразен, без екстремистки партии и най-вече - с истински наши представители.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ