Народът, който възпитава децата си на беззаконие и арогантност
Едва 42% от родните младежи считат, че законите постоянно би трябвало да се съблюдават, сочи проучване измежду осмокласниците в 24 страни. Също по този начин единствено 55% от българските възпитаници споделят визията, че следва да се почита правото на другите да имат персонално мнение.
Това са два доста страшни резултата. Не единствено тъй като днешните деца са бъдещите дейни жители и управници на България, само че и тъй като за тези техни визии си има изцяло разумно пояснение, поради което се въртим в омагьосания кръг на безпътицата от дълго време.
За да мислят едни деца, че законите и непознатото мнение нямат значение, тях някой по този начин ги е научил.
Не е изненада, че когато хиляди българи всеки ден нарушават разпоредбите - карат с превишена скорост, дават рушвети, пресичат на алено, замърсяват, търсят " по другия метод " евтини самолетни билети, евтини общински жилища и тем сходни, мамят, с цел да влезе детето им в обещано учебно заведение или детска градина, крадат ток и интернет от комшията, крият налози, не заплащат осигуровки, остъкляват нелегално балкона, карат пияни и без брошура, пушат в заведенията, пренебрежението към законите става образец за подражателство. Какво да научат деца, чийто татко сяда да кара на две бири, тъй като си знае опциите и тъй като нищо му няма? Или от майка, която пуши освен у дома, само че и на неразрешените публични места, тъй като я мързи да излезе на открито? Научават, че законът е нещо ориентировъчно, пожелателно, което може да спазваш, само че може и да не спазваш. Зависи дали си на кеф, дали си склонен, въобще - зависи от персоналната преценка.
И по този начин едно цяло потомство пораства, вярвайки, че законите не постоянно би трябвало да се съблюдават. И през днешния ден може да не ги спазят като на 13-14 години си купят алкохол, само че на следващия ден може да не ги спазят като откраднат, като излъгват или като станат политици и стартират да разпродават страната тъкмо като тези преди тях от поколението на родителите им.
Време е да осъзнаем, че неприятните неща не ни се случват, ние ги провокираме . Безотговорното отношение към разпоредбите и законите е пуснало пипала на всички места - от най-последния дрипльо до най-влиятелния политик и предприемач. И до момента в който за всички ни законът е " врата у поле ", и този, който го нарушава на дребно, и оня, който прави огромните закононарушения, ще са еднообразно отговорни за омагьосания кръг , в който ще продължим да се въртим.
Вторият извод от изследването е не по-малко стряскащ. Едва половината младежи считат, че непознатото мнение би трябвало да се почита. И това не е изненада.
Защото България е цялостна с дървени философи. С хора, които считат, че са " най " - най-умни, най-информирани, най-разбиращи. Смятат, че тяхното мнение е меродавно, че е единственото правилно и единственото, което заслужава внимание. Нещо повече - всички останали, които им опонират, са простаци, наивници, които нищо не схващат, инфантили и дебили, и те даже не би трябвало да имат право на глас. Тези хора смятат себе си за последна инстанция и са уверени, че в случай че страната беше цялостна единствено с техни себеподобни и съидейници, всичко щеше да цъфне и върже. Другите не заслужават естрада, тъй като приказват нелепости.
Подобна надменност е присъща за доста българи. Заблудата на манията им за великолепие ги прави в действителност извънредно предубедени и лимитирани.
България от дълго време страда от тази болест - тук непрекъснато се съдим, непрекъснато се убеждаваме в нещо, посотянно даваме ум . Всеки смята, че знае повече и му е доста значимо другият също да го признае. Целият този цирк ни коства доста нерви и старания, само че ние продължаваме да плащаме тази висока цена.
А най-хубавото, на което можем да научим бъдещите генерации, е да следват себе си, само че и да уважавят правото на всеки да има своята истина. Така ще им дадем късмет не просто да станат по-добри жители, само че и по-щастливи хора.
Автор: Десислава Любомирова
Това са два доста страшни резултата. Не единствено тъй като днешните деца са бъдещите дейни жители и управници на България, само че и тъй като за тези техни визии си има изцяло разумно пояснение, поради което се въртим в омагьосания кръг на безпътицата от дълго време.
За да мислят едни деца, че законите и непознатото мнение нямат значение, тях някой по този начин ги е научил.
Не е изненада, че когато хиляди българи всеки ден нарушават разпоредбите - карат с превишена скорост, дават рушвети, пресичат на алено, замърсяват, търсят " по другия метод " евтини самолетни билети, евтини общински жилища и тем сходни, мамят, с цел да влезе детето им в обещано учебно заведение или детска градина, крадат ток и интернет от комшията, крият налози, не заплащат осигуровки, остъкляват нелегално балкона, карат пияни и без брошура, пушат в заведенията, пренебрежението към законите става образец за подражателство. Какво да научат деца, чийто татко сяда да кара на две бири, тъй като си знае опциите и тъй като нищо му няма? Или от майка, която пуши освен у дома, само че и на неразрешените публични места, тъй като я мързи да излезе на открито? Научават, че законът е нещо ориентировъчно, пожелателно, което може да спазваш, само че може и да не спазваш. Зависи дали си на кеф, дали си склонен, въобще - зависи от персоналната преценка.
И по този начин едно цяло потомство пораства, вярвайки, че законите не постоянно би трябвало да се съблюдават. И през днешния ден може да не ги спазят като на 13-14 години си купят алкохол, само че на следващия ден може да не ги спазят като откраднат, като излъгват или като станат политици и стартират да разпродават страната тъкмо като тези преди тях от поколението на родителите им.
Време е да осъзнаем, че неприятните неща не ни се случват, ние ги провокираме . Безотговорното отношение към разпоредбите и законите е пуснало пипала на всички места - от най-последния дрипльо до най-влиятелния политик и предприемач. И до момента в който за всички ни законът е " врата у поле ", и този, който го нарушава на дребно, и оня, който прави огромните закононарушения, ще са еднообразно отговорни за омагьосания кръг , в който ще продължим да се въртим.
Вторият извод от изследването е не по-малко стряскащ. Едва половината младежи считат, че непознатото мнение би трябвало да се почита. И това не е изненада.
Защото България е цялостна с дървени философи. С хора, които считат, че са " най " - най-умни, най-информирани, най-разбиращи. Смятат, че тяхното мнение е меродавно, че е единственото правилно и единственото, което заслужава внимание. Нещо повече - всички останали, които им опонират, са простаци, наивници, които нищо не схващат, инфантили и дебили, и те даже не би трябвало да имат право на глас. Тези хора смятат себе си за последна инстанция и са уверени, че в случай че страната беше цялостна единствено с техни себеподобни и съидейници, всичко щеше да цъфне и върже. Другите не заслужават естрада, тъй като приказват нелепости.
Подобна надменност е присъща за доста българи. Заблудата на манията им за великолепие ги прави в действителност извънредно предубедени и лимитирани.
България от дълго време страда от тази болест - тук непрекъснато се съдим, непрекъснато се убеждаваме в нещо, посотянно даваме ум . Всеки смята, че знае повече и му е доста значимо другият също да го признае. Целият този цирк ни коства доста нерви и старания, само че ние продължаваме да плащаме тази висока цена.
А най-хубавото, на което можем да научим бъдещите генерации, е да следват себе си, само че и да уважавят правото на всеки да има своята истина. Така ще им дадем късмет не просто да станат по-добри жители, само че и по-щастливи хора.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ