2ри юни отдавна е станал личен празник за всеки българин

2ри юни от дълго време е станал персонален празник за всеки българин - кой не прожектира живота си на лента чак до детството като чуе сирените на обяд и имената на Ботев и героите вечерта на фона на внушителна заря?
Да, Ботев и Левски са другото име на България. И в случай че освен ги честваме, а в действителност следваме заветите им, ще се замислим какво значи за тях да си родолюбец.
Надали има по-подходящ миг - тъкмо преди следващи избори - да забележим по какъв начин българите поясняват Ботев.
В съвсем цялото си творчество - само че може би най-видно в стихотворения като “В механата ”, “Моята молитва ” и “Патриот ” - гневният зов на Ботев не е към тиранина, а към българите, които му служат. Дали поради персонален алчен интерес, християнската религия на покорност или просто тъй като не могат да обвържат думи с каузи - само че тези българи не могат и не желаят да посветят себе си на свободата на България.
Днес нещата наподобяват трагично разнообразни за множеството българи - за тях България е свободна, а денят на Ботев се чества не във връзка свободата като висша полезност, а като съответната независимост от османците, чиято противоположна монета е признателност към руснаците.
Точно по този начин - до момента в който българите възприемат България за свободна като нещо друго от това да бъде ръководена по тяхната воля - ще продължим да бъдем ръководени от една шепа хора - биографично, идеологически и финансово свързани с Кремъл. А тези българи няма да виждат причина да излязат да гласоподават, с цел да трансформират нещо, щом имат самун, покрив и независимост да пътуват. Без да схващат какъв брой е нежно това тяхно достижение, какъв брой условна е демокрацията и какъв брой елементарно неявната власт на Кремъл може да стане очевидна.
За тях би писал Ботев - в случай че беше през днешния ден жив.