Граждани искат да се възстанови поруган паметник на управник
Едва 33-годишен е определен за градоначалник
Kирил Василев е прочут и като стихотворец – написал стотици стихове, и като художник, и карикатурист – сътворил над 100 рисунки и картини, прочут е даже и като създател, и пропагандатор на вицове – негова е книгата „ 45 години вицове “, сочеща мястото на осмиването и смеха против насилието в годините на тоталитаризма.
В една тъмна нощ на 1945 година волска кола, обкръжена от група полицаи, скрибуца по основната улица на Лом към Дунав. На дъното на каруцата лунната светлина обрисува положена на дъските човешка фигура… Отстрани, побутвани от униформените, крачат неколцина младежи. Когато шествието стига до реката, полицаите и момчетата с тъга подвигат от колата тъмния силует…Товарът е тежък, в мрака се разнасят хрипове и псувни. После еква пронизителен плясък и още веднъж се възцарява нощната тишина.
„ Хайде, всички по домовете и който си отвори устата, отива при него! ”, процежда шепнешком един от полицаите и показва тъмните води, към този момент покрили среднощното закононарушение – удавянето на паметника на един от най-забележителните кметове на град Лом Георги Манавски. Човекът, модернизирал единствено за едно десетилетие крайдунавската паланка, и положил основите на развиването й като културен и стопански център за повече от век напред, в действителност нямал даже приблизително обучение, само че бил естествено образован, извънредно трудолюбив и проникновен, настояват негови съвременници. Роден през 1859 година в оскъдно семейство в Лом, Георги Манавски учил единствено до трети клас, само че уверен, че без познания човек не може да реализира нищо в живота, траял самичък да се образова.
Едва 19-годишен по времето на Освобождението, повлечен от вълната на национализъм и всеотдайност за Отечеството, той се включва в младата българска войска и приключва школа за подофицери. В избухналата след Съединението през 1885 година Сръбско-българска война Манавски е към този момент фелдфебел и отива на фронта. Военното образование прибавя към острия разум и любознателността на младия мъж, възприятие за ред, дълг и отговорност и след свалянето на пагоните Георги Манавски заема разнообразни административни длъжности в управата на родния си град. Работоспособността му, съчетана с непримиримост и разпоредителност, бързо му печелят уважението на локалните първенци и поданици и през юни 1892 година – едвам 33 годишен, Манавски е определен от общинските съветници за кмет на Лом.
Младият властник се заема с плам с благоустройството и модернизирането на пристанищния град. Само за 4 години той довършва строителството на градения с тъга цели две десетилетия храм „ Свето Успение Богородично ”, който и през днешния ден е един от знаците на Лом. За да събере средства за строителството, кметът пуска в продажба лотарийни билети и постанова налог на всеки християнин съгласно финансовите му благоприятни условия. По негова самодейност стартира строителство на читалището и четири нови учебни заведения в крайдунавския град. През 1905-1908 година се построява централно водоснабдяване и се поставят тръби за канализация на Лом, правят се улична регулация, строят се пожарна с кула и градска баня, садят се лозя и гори.
С обсег на модернизатор, изпълнен с нюх към напредъка, кметът Манавски бързо трансформира пристанищния град във значим транспортен и индустриален възел в района. По негово време е построена ж.п. линията Мездра-Враца-Лом-Видин, а през 1906 година стартират изследвания за електрификация на града. Лом става първият осветлен от електричество град в България след София. За градеж и поддържане на инфраструктурата на града и региона Манавски доставя от Германия парен валяк и машини за миене на улиците. Макар и ангажиран с значими каузи, кметът не не помни и бедните и възрастни поданици на града си. По негови оферти се отпускат медикаменти и места за оземляване на притиснати от живота хора и фамилии, дават се по 15 дка земя за издръжка на остарели опълченци, учредяват се аграрни кооперации. Георги Манавски напуща кметския кабинет през 1908 година, само че остава да живее в крайдунавския град с четиримата си синове и брачната половинка си, обграден с уважението и почитта на множеството си съграждани. През 1916 година най-малкият му наследник Любен умира в боевете на Каймакчалан край Битоля. Най-големият му наследник Петко става преподавател, Борис управлява пожарната команда, а Трифон отваря стъкларски магазин. Георги Манавски издъхва през 1942 година на 83 години, обграден с деца и внуци. Дни след гибелта му общинският съвет го афишира за почетен жител, дава името му на площад и градски парк и в символ на признателност за делата му за разцвета на Лом издига монумент на някогашния кмет пред Народната банка.
Само две години по-късно – в първите години на комунистическата власт обаче, бюстът на Георги Манавски изчезва. Според някои бронзовата фигура е претопена в локална леярна. Според други паметникът е хвърлен в Дунав. „ Двама възрастни ломчани преди да починат ми признаха, че са били принудени като младежи от полицаи да натоварят паметника на каруца и да го хвърлят в реката! ”, споделя някогашният зам. кмет на Лом Евгени Йорданов – брачен партньор на внучката на Манавски Любка.
Гаврите с паметта на заслужилия властник обаче не престават и след нощната „ екзекуция ”. Мраморният фундамент на бюста скрито е свален и е вграден в стълбище в дома на локален Министерство на вътрешните работи шеф. Години наред той се хвалел, че е единственият, който всеки ден стъпва върху кмет, споделят остарели ломчани. Името и делата на Георги Манавски са изтрити от историята на крайдунавския град за десетилетия. Чак след 1989 година запазили загатна за всеотдайния властник ломчани стартират да вадят от забравата заслугите му за общината.
Навечерието на 160 годишната от рождението на Георги Манавски е добър мотив да се възродят паметта и почитта към родолюбеца и строителя на Лом и да се възвърне поругания му монумент, оферират жители. „ В продължение на 12 години в края на XIX и началото на XX век, в които е отпред на общинския съвет в Лом, кметът Георги Манавски способства със своята проницателност и предвидливост за просперирането и издигането на крайдунавския град измежду най-развитите и съвременни градове в България. Спечелил уважението на съвременниците си, той заслужава признанието и на потомците ”, споделя ръководителката на Държавния списък в Монтана Ангелина Емилова, която изследва живота на локалния властник.
Kирил Василев е прочут и като стихотворец – написал стотици стихове, и като художник, и карикатурист – сътворил над 100 рисунки и картини, прочут е даже и като създател, и пропагандатор на вицове – негова е книгата „ 45 години вицове “, сочеща мястото на осмиването и смеха против насилието в годините на тоталитаризма.
В една тъмна нощ на 1945 година волска кола, обкръжена от група полицаи, скрибуца по основната улица на Лом към Дунав. На дъното на каруцата лунната светлина обрисува положена на дъските човешка фигура… Отстрани, побутвани от униформените, крачат неколцина младежи. Когато шествието стига до реката, полицаите и момчетата с тъга подвигат от колата тъмния силует…Товарът е тежък, в мрака се разнасят хрипове и псувни. После еква пронизителен плясък и още веднъж се възцарява нощната тишина.
„ Хайде, всички по домовете и който си отвори устата, отива при него! ”, процежда шепнешком един от полицаите и показва тъмните води, към този момент покрили среднощното закононарушение – удавянето на паметника на един от най-забележителните кметове на град Лом Георги Манавски. Човекът, модернизирал единствено за едно десетилетие крайдунавската паланка, и положил основите на развиването й като културен и стопански център за повече от век напред, в действителност нямал даже приблизително обучение, само че бил естествено образован, извънредно трудолюбив и проникновен, настояват негови съвременници. Роден през 1859 година в оскъдно семейство в Лом, Георги Манавски учил единствено до трети клас, само че уверен, че без познания човек не може да реализира нищо в живота, траял самичък да се образова.
Едва 19-годишен по времето на Освобождението, повлечен от вълната на национализъм и всеотдайност за Отечеството, той се включва в младата българска войска и приключва школа за подофицери. В избухналата след Съединението през 1885 година Сръбско-българска война Манавски е към този момент фелдфебел и отива на фронта. Военното образование прибавя към острия разум и любознателността на младия мъж, възприятие за ред, дълг и отговорност и след свалянето на пагоните Георги Манавски заема разнообразни административни длъжности в управата на родния си град. Работоспособността му, съчетана с непримиримост и разпоредителност, бързо му печелят уважението на локалните първенци и поданици и през юни 1892 година – едвам 33 годишен, Манавски е определен от общинските съветници за кмет на Лом.
Младият властник се заема с плам с благоустройството и модернизирането на пристанищния град. Само за 4 години той довършва строителството на градения с тъга цели две десетилетия храм „ Свето Успение Богородично ”, който и през днешния ден е един от знаците на Лом. За да събере средства за строителството, кметът пуска в продажба лотарийни билети и постанова налог на всеки християнин съгласно финансовите му благоприятни условия. По негова самодейност стартира строителство на читалището и четири нови учебни заведения в крайдунавския град. През 1905-1908 година се построява централно водоснабдяване и се поставят тръби за канализация на Лом, правят се улична регулация, строят се пожарна с кула и градска баня, садят се лозя и гори.
С обсег на модернизатор, изпълнен с нюх към напредъка, кметът Манавски бързо трансформира пристанищния град във значим транспортен и индустриален възел в района. По негово време е построена ж.п. линията Мездра-Враца-Лом-Видин, а през 1906 година стартират изследвания за електрификация на града. Лом става първият осветлен от електричество град в България след София. За градеж и поддържане на инфраструктурата на града и региона Манавски доставя от Германия парен валяк и машини за миене на улиците. Макар и ангажиран с значими каузи, кметът не не помни и бедните и възрастни поданици на града си. По негови оферти се отпускат медикаменти и места за оземляване на притиснати от живота хора и фамилии, дават се по 15 дка земя за издръжка на остарели опълченци, учредяват се аграрни кооперации. Георги Манавски напуща кметския кабинет през 1908 година, само че остава да живее в крайдунавския град с четиримата си синове и брачната половинка си, обграден с уважението и почитта на множеството си съграждани. През 1916 година най-малкият му наследник Любен умира в боевете на Каймакчалан край Битоля. Най-големият му наследник Петко става преподавател, Борис управлява пожарната команда, а Трифон отваря стъкларски магазин. Георги Манавски издъхва през 1942 година на 83 години, обграден с деца и внуци. Дни след гибелта му общинският съвет го афишира за почетен жител, дава името му на площад и градски парк и в символ на признателност за делата му за разцвета на Лом издига монумент на някогашния кмет пред Народната банка.
Само две години по-късно – в първите години на комунистическата власт обаче, бюстът на Георги Манавски изчезва. Според някои бронзовата фигура е претопена в локална леярна. Според други паметникът е хвърлен в Дунав. „ Двама възрастни ломчани преди да починат ми признаха, че са били принудени като младежи от полицаи да натоварят паметника на каруца и да го хвърлят в реката! ”, споделя някогашният зам. кмет на Лом Евгени Йорданов – брачен партньор на внучката на Манавски Любка.
Гаврите с паметта на заслужилия властник обаче не престават и след нощната „ екзекуция ”. Мраморният фундамент на бюста скрито е свален и е вграден в стълбище в дома на локален Министерство на вътрешните работи шеф. Години наред той се хвалел, че е единственият, който всеки ден стъпва върху кмет, споделят остарели ломчани. Името и делата на Георги Манавски са изтрити от историята на крайдунавския град за десетилетия. Чак след 1989 година запазили загатна за всеотдайния властник ломчани стартират да вадят от забравата заслугите му за общината.
Навечерието на 160 годишната от рождението на Георги Манавски е добър мотив да се възродят паметта и почитта към родолюбеца и строителя на Лом и да се възвърне поругания му монумент, оферират жители. „ В продължение на 12 години в края на XIX и началото на XX век, в които е отпред на общинския съвет в Лом, кметът Георги Манавски способства със своята проницателност и предвидливост за просперирането и издигането на крайдунавския град измежду най-развитите и съвременни градове в България. Спечелил уважението на съвременниците си, той заслужава признанието и на потомците ”, споделя ръководителката на Държавния списък в Монтана Ангелина Емилова, която изследва живота на локалния властник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ