Нови записки по българските въстания
Едно време Любен Каравелов обяснил в своята “Свобода “, че “не възприемаме независимост без жертви, тъй като независимост, която се не добива с страдания и жертви, е мъртва ”. Написал, че “тая гнила рана (Турция) не може да се търпи повече ” и единственото нещо, което е значимо, е да “търсим съвършена независимост, а не сянка на независимост ”. Рекъл: “Революция, гражданска война и гражданска война е нашето избавление и повече нищо “.
Макар и “кабинетен бунтовник “, Любен Каравелов стигнал до извод, който би трябвало да кънти в главата на всеки българин: ”Не имам вяра аз, че калугер ще избави раята —
свободата не ще екзарх, желае Караджата “
Да, сещам се за революционния порив на Каравелов около апела на “отровното трио ” - митингите против Бойко Борисов и компания да прераснат в гражданско непокорство. След като две седмици държа политиците надалеч от микрофоните, “отровното трио ” смени тактиката и насочи тази седмица зов към същите освен да излязат намерено с поддръжка на митинга, само че и да призоват симпатизантите си да “блокират цялата страна ”. Хаджигенов, Бабикян и Минеков са радикални както Каравелов и Ботев в началото на 70-те години на XIX век.
Това е ок. Като човек, който върви на митингите, считам, че всяка форма на опозиция в границите на демокрацията би трябвало да се употребява. “Гражданско непокорство “, колкото и извънредно да звучи - е подобен прийом - освен форма на митинг, само че и декларация за отвод от съдействие с така наречен страна.
Разбира се, препратките сред Славейков и Хаджигенов са семпли, повърхностни - разликата е тъкмо такава, каквато е сред келявия турски султан и шайката на Борисов. Едно е да се бориш за свободата на страната,
друго е да свалиш от власт следващото корумпирано ръководство
Общото е друго. През първия ден на 1868 година Славейков написал в будапещенската тюрма: “ Нашите господари, както е познато секиму, не са за нищо: нямат ни книжевност, ни просвета, ни обучение, ни разум и разсъдък, а без тие качества не може да се ръководи господарство… Няма закони, няма истина, няма човечество … ” Бил е уверен, че “никакви преобразования, никаква цивилизация, никакви наполеонови кодекси не могат да оправят нещата ”.
Бил е уверен, тъкмо както аз и останалите хора на площада през днешния ден са уверени, че еднокнижникът Борисов не става за нищо, в страната няма закони и няма истина, а всевъзможни договаряния с властта към този момент са безусловно безсмислени.
Много хора биха спрели с препратките дотук
Но има и други прилики, които би трябвало да се споделят - не с цел да спре революционният порив, а с цел да се предпазим от старите неточности, които убиват всяко придвижване напред.
След гибелта на Левски Каравелов се отчайва (което ясно демонстрира, че в нашето съпоставяне Хаджигенов не е Каравелов). След 20-ия ден на митинги нещата в София не са по-малко отчайващи.
Каравелов вади на напред във времето буквара, а не оръжието, само че неговият най-хубав възпитаник - Христо Ботев, продължава: " Имаме цялостното право да кажем, че
всяко едно правителство е скрит план, заговорничене срещу свободата на човечеството ".
След 1873 година Каравелов намира, че този народ не е дораснал да отхвърли игото. Другарите стартират да го наричат „ предател ”, „ изменник ” “ортак с дявола ” и „ сръбски разузнавач ”. “Няма да му простя нито една от неговите политически подлости ” , написа Ботев.
“В Букурещ се е събрала банда... Шеф на тия чапкъни е Ботев ”, дава отговор Каравелов.
Каравелов напуща революционния комитет, Ботев го последва малко по-късно, след това самият БРЦК се разпада и цялата концепция сами да се освободим отива по дяволите.
Век и половина по-късно ситуацията откъм национална свяст, подготвеност за смяна и публично водачество не е мръднало кой знае какъв брой.
Преди 20 дни на площада имахме единно голям брой с ясна цел - да бъдат свалени Бойко Борисов и Иван Гешев. Начело имаше разпознаваеми водачи - общественици и политици, а основната дума бе “Заедно “ - против Борисов и Гешев. По това време всички желаеха нежна гражданска война, всеки налитащ на пердах бе заклеймяван навреме като сътрудник подбудител.
После край шадравана се появи аудиоуредба и нещата се объркаха. Обществениците пренебрегнаха политиците, водачите на протеста леко се сдърпаха и всеки завлачи митинга към своя ъгъл. Край шадравана остана радикалното “отровно трио “ - тези, дето желаят на часа да завладяват Народното събрание и правосъдните покои и да блокират всички кръстовища по едно и също време. БОЕЦ се захвана с медийната политика и запротестира пред Българска национална телевизия, Манол Глишев се ориентира към митинг пред Българска народна банка, младите от ДаБг стачкуват в полите на Витоша, а ”Правосъдие за всеки “ остана там, където беше - пред Съдебната палата.
Радикалите в допълнение се радикализираха
в хода на митинга - пристигна време и за апелите за гражданско непокорство, триото заприказва за гражданска война, която не е чак толкоз нежна. Както написа Касиел Ноа Ашер - “при Хаджигенов има внезапно превръщение от човек към зомби ”. Докато в днешния централен революционен комитет си разменяха реплики, част от протестиращите напуснаха митинга - не тъй като не го поддържат, а тъй като през август българският бунтовник обичайно е на море. Пък и дъжд заваля, неловко е някак си да се прави мокра гражданска война.
Ако следваме образеца на българската история, следва последната фаза - тези, които доскоро са викали “Заедно ”, да се разделят тотално с тежки обиди. Едните ще кажат, че с другари на Путин не могат да стачкуват, другите ще отвърнат, че с някогашни сътрудници на ГЕРБ, с някогашни другари на ГЕРБ и с някогашни министри на Борисов митинг против клептокрацията не може да се прави и юлското въстание няма да прерасне в августовски пуч. Всъщност, те към този момент ги споделят тези неща. Накрая ще се приберем у дома да чакаме братушките, европейците, Лаура Кьовеши - който се сети за нас.
Така вървят нещата -
по върховете се карат, хората се демотивират, избавление няма
Ако следваме логиката на злободневното, то е неточно да не поддържаме Хаджигенов без значение от неналичието на ясна тактика в главата му.
Всъщност и Каравелов, и Ботев остават в историята без значение от лютите обиди, които си разменят. Макар и в допълнение митологизирани, те имат своите качества, които поколенията правят оценка. Карат се, ненавиждат се, завиждат си, единият дори е решен да утрепе другия, само че остават в българската памет като велики създатели и велики революционери. Защото са такива.
Аз не знам кой от днешните герои ще остане в историята. Независимо от изхода на този митинг. Днес на площада към момента не са разбрали, че няма никакво значение дали в битката си Ботев или Каравелов. Важното е да преодолееш егото си.
Колкото до изхода от митинга... Липсата на какъвто и да е, даже и всекидневен, разговор за общи дейности сред съществени опозиционни политически сили, /те не си приказват, с цел да не се скарат/ е повода, която може да довърши митинга. Ако той не успее в този момент, няма огромни изгледи да успее и през пролетта - на изборите, тъй като опозиционните партии отново ще се явят в този ред - едната пред шадравана, другата при Българска национална телевизия, третата - около палатата..., нагледно казано. А разпокъсани партиите са лесна плячка за статуквото. Винаги е било по този начин.
Спонтанните протести са неконтролируеми събития. Трудно може да поддържаш импровизиран митинг в продължение на месеци. Затова митингите би трябвало да продължат, само че на сцената към този момент би трябвало да излязат и политиците, които желаят ЗАЕДНО да смъкват Борисов и Гешев. Въпросите, които към този момент са на дневен ред, са напълно нови и първият от тях е: " Може ли да има необятна коалиция, която да спре Борисов? "
Макар и “кабинетен бунтовник “, Любен Каравелов стигнал до извод, който би трябвало да кънти в главата на всеки българин: ”Не имам вяра аз, че калугер ще избави раята —
свободата не ще екзарх, желае Караджата “
Да, сещам се за революционния порив на Каравелов около апела на “отровното трио ” - митингите против Бойко Борисов и компания да прераснат в гражданско непокорство. След като две седмици държа политиците надалеч от микрофоните, “отровното трио ” смени тактиката и насочи тази седмица зов към същите освен да излязат намерено с поддръжка на митинга, само че и да призоват симпатизантите си да “блокират цялата страна ”. Хаджигенов, Бабикян и Минеков са радикални както Каравелов и Ботев в началото на 70-те години на XIX век.
Това е ок. Като човек, който върви на митингите, считам, че всяка форма на опозиция в границите на демокрацията би трябвало да се употребява. “Гражданско непокорство “, колкото и извънредно да звучи - е подобен прийом - освен форма на митинг, само че и декларация за отвод от съдействие с така наречен страна.
Разбира се, препратките сред Славейков и Хаджигенов са семпли, повърхностни - разликата е тъкмо такава, каквато е сред келявия турски султан и шайката на Борисов. Едно е да се бориш за свободата на страната,
друго е да свалиш от власт следващото корумпирано ръководство
Общото е друго. През първия ден на 1868 година Славейков написал в будапещенската тюрма: “ Нашите господари, както е познато секиму, не са за нищо: нямат ни книжевност, ни просвета, ни обучение, ни разум и разсъдък, а без тие качества не може да се ръководи господарство… Няма закони, няма истина, няма човечество … ” Бил е уверен, че “никакви преобразования, никаква цивилизация, никакви наполеонови кодекси не могат да оправят нещата ”.
Бил е уверен, тъкмо както аз и останалите хора на площада през днешния ден са уверени, че еднокнижникът Борисов не става за нищо, в страната няма закони и няма истина, а всевъзможни договаряния с властта към този момент са безусловно безсмислени.
Много хора биха спрели с препратките дотук
Но има и други прилики, които би трябвало да се споделят - не с цел да спре революционният порив, а с цел да се предпазим от старите неточности, които убиват всяко придвижване напред.
След гибелта на Левски Каравелов се отчайва (което ясно демонстрира, че в нашето съпоставяне Хаджигенов не е Каравелов). След 20-ия ден на митинги нещата в София не са по-малко отчайващи.
Каравелов вади на напред във времето буквара, а не оръжието, само че неговият най-хубав възпитаник - Христо Ботев, продължава: " Имаме цялостното право да кажем, че
всяко едно правителство е скрит план, заговорничене срещу свободата на човечеството ".
След 1873 година Каравелов намира, че този народ не е дораснал да отхвърли игото. Другарите стартират да го наричат „ предател ”, „ изменник ” “ортак с дявола ” и „ сръбски разузнавач ”. “Няма да му простя нито една от неговите политически подлости ” , написа Ботев.
“В Букурещ се е събрала банда... Шеф на тия чапкъни е Ботев ”, дава отговор Каравелов.
Каравелов напуща революционния комитет, Ботев го последва малко по-късно, след това самият БРЦК се разпада и цялата концепция сами да се освободим отива по дяволите.
Век и половина по-късно ситуацията откъм национална свяст, подготвеност за смяна и публично водачество не е мръднало кой знае какъв брой.
Преди 20 дни на площада имахме единно голям брой с ясна цел - да бъдат свалени Бойко Борисов и Иван Гешев. Начело имаше разпознаваеми водачи - общественици и политици, а основната дума бе “Заедно “ - против Борисов и Гешев. По това време всички желаеха нежна гражданска война, всеки налитащ на пердах бе заклеймяван навреме като сътрудник подбудител.
После край шадравана се появи аудиоуредба и нещата се объркаха. Обществениците пренебрегнаха политиците, водачите на протеста леко се сдърпаха и всеки завлачи митинга към своя ъгъл. Край шадравана остана радикалното “отровно трио “ - тези, дето желаят на часа да завладяват Народното събрание и правосъдните покои и да блокират всички кръстовища по едно и също време. БОЕЦ се захвана с медийната политика и запротестира пред Българска национална телевизия, Манол Глишев се ориентира към митинг пред Българска народна банка, младите от ДаБг стачкуват в полите на Витоша, а ”Правосъдие за всеки “ остана там, където беше - пред Съдебната палата.
Радикалите в допълнение се радикализираха
в хода на митинга - пристигна време и за апелите за гражданско непокорство, триото заприказва за гражданска война, която не е чак толкоз нежна. Както написа Касиел Ноа Ашер - “при Хаджигенов има внезапно превръщение от човек към зомби ”. Докато в днешния централен революционен комитет си разменяха реплики, част от протестиращите напуснаха митинга - не тъй като не го поддържат, а тъй като през август българският бунтовник обичайно е на море. Пък и дъжд заваля, неловко е някак си да се прави мокра гражданска война.
Ако следваме образеца на българската история, следва последната фаза - тези, които доскоро са викали “Заедно ”, да се разделят тотално с тежки обиди. Едните ще кажат, че с другари на Путин не могат да стачкуват, другите ще отвърнат, че с някогашни сътрудници на ГЕРБ, с някогашни другари на ГЕРБ и с някогашни министри на Борисов митинг против клептокрацията не може да се прави и юлското въстание няма да прерасне в августовски пуч. Всъщност, те към този момент ги споделят тези неща. Накрая ще се приберем у дома да чакаме братушките, европейците, Лаура Кьовеши - който се сети за нас.
Така вървят нещата -
по върховете се карат, хората се демотивират, избавление няма
Ако следваме логиката на злободневното, то е неточно да не поддържаме Хаджигенов без значение от неналичието на ясна тактика в главата му.
Всъщност и Каравелов, и Ботев остават в историята без значение от лютите обиди, които си разменят. Макар и в допълнение митологизирани, те имат своите качества, които поколенията правят оценка. Карат се, ненавиждат се, завиждат си, единият дори е решен да утрепе другия, само че остават в българската памет като велики създатели и велики революционери. Защото са такива.
Аз не знам кой от днешните герои ще остане в историята. Независимо от изхода на този митинг. Днес на площада към момента не са разбрали, че няма никакво значение дали в битката си Ботев или Каравелов. Важното е да преодолееш егото си.
Колкото до изхода от митинга... Липсата на какъвто и да е, даже и всекидневен, разговор за общи дейности сред съществени опозиционни политически сили, /те не си приказват, с цел да не се скарат/ е повода, която може да довърши митинга. Ако той не успее в този момент, няма огромни изгледи да успее и през пролетта - на изборите, тъй като опозиционните партии отново ще се явят в този ред - едната пред шадравана, другата при Българска национална телевизия, третата - около палатата..., нагледно казано. А разпокъсани партиите са лесна плячка за статуквото. Винаги е било по този начин.
Спонтанните протести са неконтролируеми събития. Трудно може да поддържаш импровизиран митинг в продължение на месеци. Затова митингите би трябвало да продължат, само че на сцената към този момент би трябвало да излязат и политиците, които желаят ЗАЕДНО да смъкват Борисов и Гешев. Въпросите, които към този момент са на дневен ред, са напълно нови и първият от тях е: " Може ли да има необятна коалиция, която да спре Борисов? "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ