Трябва ли добрият човек да бъде умен?
Едно социологическо раздруса света! То било на тематика " Чете ли българинът " (вероятно оня самотният и окосмен, дето си го ) и е било направено от " Алфа рисърч " по повеля на Асоциация " Български книга " във връзка интернационалния ден на грамотността. Асоциации, интернационалните дни... Не знам, не знам... Винаги съм мислил, че четенето е занятие самотно.
Оказало се, че за цялата 2021 година 37.8% от интервюираните са признали, че не са прочели нито една книга, а единствено 5.1% са прочели повече от 30 книги, което, както и да го погледнеш, си е повече от две книги месечно. А пък 10% рапортуват, че не имат нито една книга в дома си. Знам, знам, че членовете на Асоциация " Българска книга " желаят да продават повече, само че, както се споделя: това е ситуацията, Минке! Тези проценти не са страшни. Страшно е, че са от прекомерно малцина хора, ползващи прелестния български език и четящи на него. Едва ли процентите са по-различни измежду англоезичното и изключително пък измежду испаноезичното човечество, само че там базата е напълно друга.
Реакциите обаче сочат, че казусът с четенето на Българина е освен маркетингов, освен стопански, само че и предопределен. Появи се следното меме и всички се втурнаха да го разгласяват в персоналните си пространства:
Публикува го и моят другар, безспорният интелектуалец доцент Тодор Чобанов* и го " злокобна наклонност ", каквото несъмнено в действителност е. И публиката му незабавно се включи:
- Те не са прочели нищо и в предходните години!
- Учуден съм повече, че 60% са прочели нещо за миналата година.
- Точно процентът на малцинствата у нас.
- Липсва всякакво интелектуално любознание. За каквото и да питаш безкнижните хора, те отиват в Гугъл.
- Няма кой да им покаже какъв брой прелестен е светът на четенето. Ще става единствено по-зле!
- Това е повода за все по-слабите резултати на учениците... Не се четат книги, не се развива въображението.
-...щото четат фейсбук гурута.
- То българи не останаха, камо ли четящи. Второ потомство безкнижници.
- А всеки 5-ти не е прочел и една страница даже, което е още по-зловещо и неуместно! Затова и националния коефициент за просветеност на българина се е сринал до нула, а сериозното мислене у него е на цяло изчезнало - изпростяла биомаса , която даже не може вярно да написа и приказва, а драска и квичи!
- Много тъжна статистика! Визитната картичка на една болна нация!
- Трагедия! Тя се вижда от действителността, която ни заобикаля!
- Една година е минала от обявяване на изследването (което е светата истина - б.м.).
А пък моят коментар, поради който доцент Тодор Чобанов ме провокира да сграбчи перото, гласеше по този начин:
" Не може всички да са интелектуалци. Не е наложително да си интелигентен, с цел да бъдеш добър човек. Според мен сега над половината книги на пазара са безполезни и даже нездравословни. "
Избрах публиката на доцент Чобанов, тъй като е умна и културна аудитория. По същата тематика в мрежата могат да се намерят и доста по-цветисти мнения. Но общото усещане е едно: четящите са потресени от простотията на нечетящите; четящите одобряват нечетенето като национално злополучие, като етнически недостатък.
Всъщност четенето на хартиени книги е като всяко друго нещо - единствено по себе си не е нито положително, нито зло. Зависи кой чете, за какво чете, какво чете и какъв е резултатът от този рискован развой - става ли индивидът по-добър или не. Да стане един човек по-добър е значимо що се касае за социума, толкоз и за самия него. Второто даже е по-важно. Самоцелното четене, поглъщането на книги с охотата и лакомията на чревоугодието, не е положително.
" Който натрупа знание, натрупа горест " (Екл. 1:18), споделя Еклисиаст; трупането на излишно знание (в жанр " Минута е доста " ) е трупане на ненужна горест.
" Блажени нищите духом, тъй като тяхно е царството небесно " (Мат. 5:3) Така, с това самодоволство стартира популярната Проповед на планината в пета глава от Евангелието на Матей - фундаментът на доктрината на Новия завет. Може да се каже, че по този начин стартира Новият завет, това е неговият крайъгълен камък.
Този откъс постоянно е бил мотив за интелектуален ропот. Заради него упрекват християнството в толериране на простотията и в скрит план да се държат необятните национални маси в насилствена безпросветност, с цел да могат да бъдат по-лесно следени от експлоататорските съсловия най-много през Средновековието. И когато подлагат на критика, не помнят, че подлагат на критика не някого другиго, а Самия Христос, Бог Слово, втората ипостас на Троицата. И подлагат на критика не просто някое Негово изявление, а най-първото, с което се е обърнал в проповедта си към индивидите, основата на всичко останало. Защото духовната мизерия не е нищо друго, с изключение на примирение, а смирението е conditio sine qua non на целия нравствен път на индивида към богоуподобяването във вечността, към което е предназначен. Нима се усещат задоволително способени да Го поправят, да Го подлагат на критика. Вместо да се замислят какво е споделил, те бързат да Му подскажат какво е трябвало да каже.
Духовната мизерия не е безпросветна тъпотия, въпреки че хулителите на Евангелието се пробват да я показват точно за такава. Когато Ян Хус е споделил по адрес на онази старица с наръча съчки в кладата му: O, sancta simplicitas!, той не е споделил нищо друго от св. първомъченик Стефан и самия Христос на кръста - Господи, не ѝ зачитай този грях, тъй като не знае какво прави! ".
Духовната мизерия не е дивотия, а граничещо със мъжество примирение. Тя значи да не осъзнаваш положителното, което вършиш, приемайки го за нещо напълно обикновено. Защото в случай че осъзнаваш положителното, което вършиш, има заплаха да се възгордееш от личната си праведност и освен да обезцениш стореното, само че и да увредиш на душата си. Затова са блажени нищите духом - тъй като са се отрекли от личната си воля в името на това да одобряват на нейно място Божията воля и не осъзнават положителното, което правят, правят го по този начин, както дишат, и затова ще им се зачете.
Безспорно да си грамотен е потребно. Най-малкото тъй като от теб се чака да участваш в демократичния развой, а това присъединяване е наложително осведомено, другояче е някакво извращение. Но с изключение на осведомено, присъединяване в демократичния развой би трябвало да е самоуверено, почтено и доблестно. Иначе отново е извращение. А всички тези качества могат да се придобият посредством четене на книги, само че могат и да не се придобият. Така че книгите са средство, а не цел.
Чрез книгите у индивида може да влезе доста положително, само че и доста зло. Пък и не са единствено хартиените книги. Въобще не е наложително всеобщият човек да поддържа връзка с литературата само под формата на книги. Днес той задоволително поддържа връзка с нея под формата на филми, текстове на песни и журналистика. Да, хартиената книга е нещо вълшебно, само че не и наложително, не и за всеки.
Това, че някои хора не са грамотен колкото нас, никога не трябва да става причина да изпадаме в страшния грях да ги презираме. Да презираш по-неначетения от теб значи да се големееш и възгордяваш от личната си грамотност. Оттам и заблудата, че светът е напълно различим, че всичко може да се проучва и потвърди, че разсъдъкът е задоволителен на индивида за всичко, което се чака от нега. От тази илюзия поражда гностическата разкол още в античността. От нея потеглят всевъзможни манихеи, павликяни, богомили, катари и албигойци, поради които е учредена Инквизицията. От тях по-късно се пръкват окултистите, теософите и антропософите, ню ейдж, сциентолозите и всякаква друга сектантска сбирщина. От гордостта да сме по-умни, по-образовани и по-начетени от другите.
Да се върнем към това, с което започнахме: би трябвало ли да си интелигентен, с цел да си добър? Трябва ли да си чел доста книги? Разбира се, че не. Добротата е нещо напълно друго. Добротата е примирение, духовна мизерия в оня смисъл, за който към този момент говорихме. Добротата е да обичаш другия колкото себе си, а от време на време и повече от себе си. Добротата е да не се поставяш на върха на еволюцията, а да знаеш, че си неверно, развалено от горделивост и неразумие създание, пред което стои сложната задача да се обърне в тъкмо противоположното на това, което се е родило и което е сега. Затова не са нужни цялостни библиотеки. Те нито пречат, нито оказват помощ.
Всъщност могат да оказват помощ. Но тук към този момент би трябвало да преминем от въпроса " Чете ли Българинът книги? " към въпроса " Какви книги чете Българинът? ". Всъщност това е същинският въпрос, в случай че към него прибавиш и " С какво сърце и каква душа ги чете? ". Иначе можеш да напълниш библиотеката си с книги за международна интрига, източна мъдрост и ляволиберални бози, само че от това няма да има никаква изгода.
Сега може би ще кажете, че приказвам всичко това, тъй като самият аз съм слабоумен и недообразован, нещо като мъжка православна старица. И евентуално ще бъдете безусловно прави. Но в днешно време не християнството, а точно атеизмът, безбожието е последното леговище на посредствеността. Само че се пробвайте да им го кажете!... Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
*Всъщност той, откакто не се потресох от изнесените данни, иронично ми сподели: " Грабвай перото! " и ето: аз го сграбчвам, само че не тъй като се усещам провокиран, а тъй като имам ангажимент към седмичната си колонка.
Оказало се, че за цялата 2021 година 37.8% от интервюираните са признали, че не са прочели нито една книга, а единствено 5.1% са прочели повече от 30 книги, което, както и да го погледнеш, си е повече от две книги месечно. А пък 10% рапортуват, че не имат нито една книга в дома си. Знам, знам, че членовете на Асоциация " Българска книга " желаят да продават повече, само че, както се споделя: това е ситуацията, Минке! Тези проценти не са страшни. Страшно е, че са от прекомерно малцина хора, ползващи прелестния български език и четящи на него. Едва ли процентите са по-различни измежду англоезичното и изключително пък измежду испаноезичното човечество, само че там базата е напълно друга.
Реакциите обаче сочат, че казусът с четенето на Българина е освен маркетингов, освен стопански, само че и предопределен. Появи се следното меме и всички се втурнаха да го разгласяват в персоналните си пространства:
Публикува го и моят другар, безспорният интелектуалец доцент Тодор Чобанов* и го " злокобна наклонност ", каквото несъмнено в действителност е. И публиката му незабавно се включи:
- Те не са прочели нищо и в предходните години!
- Учуден съм повече, че 60% са прочели нещо за миналата година.
- Точно процентът на малцинствата у нас.
- Липсва всякакво интелектуално любознание. За каквото и да питаш безкнижните хора, те отиват в Гугъл.
- Няма кой да им покаже какъв брой прелестен е светът на четенето. Ще става единствено по-зле!
- Това е повода за все по-слабите резултати на учениците... Не се четат книги, не се развива въображението.
-...щото четат фейсбук гурута.
- То българи не останаха, камо ли четящи. Второ потомство безкнижници.
- А всеки 5-ти не е прочел и една страница даже, което е още по-зловещо и неуместно! Затова и националния коефициент за просветеност на българина се е сринал до нула, а сериозното мислене у него е на цяло изчезнало - изпростяла биомаса , която даже не може вярно да написа и приказва, а драска и квичи!
- Много тъжна статистика! Визитната картичка на една болна нация!
- Трагедия! Тя се вижда от действителността, която ни заобикаля!
- Една година е минала от обявяване на изследването (което е светата истина - б.м.).
А пък моят коментар, поради който доцент Тодор Чобанов ме провокира да сграбчи перото, гласеше по този начин:
" Не може всички да са интелектуалци. Не е наложително да си интелигентен, с цел да бъдеш добър човек. Според мен сега над половината книги на пазара са безполезни и даже нездравословни. "
Избрах публиката на доцент Чобанов, тъй като е умна и културна аудитория. По същата тематика в мрежата могат да се намерят и доста по-цветисти мнения. Но общото усещане е едно: четящите са потресени от простотията на нечетящите; четящите одобряват нечетенето като национално злополучие, като етнически недостатък.
Всъщност четенето на хартиени книги е като всяко друго нещо - единствено по себе си не е нито положително, нито зло. Зависи кой чете, за какво чете, какво чете и какъв е резултатът от този рискован развой - става ли индивидът по-добър или не. Да стане един човек по-добър е значимо що се касае за социума, толкоз и за самия него. Второто даже е по-важно. Самоцелното четене, поглъщането на книги с охотата и лакомията на чревоугодието, не е положително.
" Който натрупа знание, натрупа горест " (Екл. 1:18), споделя Еклисиаст; трупането на излишно знание (в жанр " Минута е доста " ) е трупане на ненужна горест.
" Блажени нищите духом, тъй като тяхно е царството небесно " (Мат. 5:3) Така, с това самодоволство стартира популярната Проповед на планината в пета глава от Евангелието на Матей - фундаментът на доктрината на Новия завет. Може да се каже, че по този начин стартира Новият завет, това е неговият крайъгълен камък.
Този откъс постоянно е бил мотив за интелектуален ропот. Заради него упрекват християнството в толериране на простотията и в скрит план да се държат необятните национални маси в насилствена безпросветност, с цел да могат да бъдат по-лесно следени от експлоататорските съсловия най-много през Средновековието. И когато подлагат на критика, не помнят, че подлагат на критика не някого другиго, а Самия Христос, Бог Слово, втората ипостас на Троицата. И подлагат на критика не просто някое Негово изявление, а най-първото, с което се е обърнал в проповедта си към индивидите, основата на всичко останало. Защото духовната мизерия не е нищо друго, с изключение на примирение, а смирението е conditio sine qua non на целия нравствен път на индивида към богоуподобяването във вечността, към което е предназначен. Нима се усещат задоволително способени да Го поправят, да Го подлагат на критика. Вместо да се замислят какво е споделил, те бързат да Му подскажат какво е трябвало да каже.
Духовната мизерия не е безпросветна тъпотия, въпреки че хулителите на Евангелието се пробват да я показват точно за такава. Когато Ян Хус е споделил по адрес на онази старица с наръча съчки в кладата му: O, sancta simplicitas!, той не е споделил нищо друго от св. първомъченик Стефан и самия Христос на кръста - Господи, не ѝ зачитай този грях, тъй като не знае какво прави! ".
Духовната мизерия не е дивотия, а граничещо със мъжество примирение. Тя значи да не осъзнаваш положителното, което вършиш, приемайки го за нещо напълно обикновено. Защото в случай че осъзнаваш положителното, което вършиш, има заплаха да се възгордееш от личната си праведност и освен да обезцениш стореното, само че и да увредиш на душата си. Затова са блажени нищите духом - тъй като са се отрекли от личната си воля в името на това да одобряват на нейно място Божията воля и не осъзнават положителното, което правят, правят го по този начин, както дишат, и затова ще им се зачете.
Безспорно да си грамотен е потребно. Най-малкото тъй като от теб се чака да участваш в демократичния развой, а това присъединяване е наложително осведомено, другояче е някакво извращение. Но с изключение на осведомено, присъединяване в демократичния развой би трябвало да е самоуверено, почтено и доблестно. Иначе отново е извращение. А всички тези качества могат да се придобият посредством четене на книги, само че могат и да не се придобият. Така че книгите са средство, а не цел.
Чрез книгите у индивида може да влезе доста положително, само че и доста зло. Пък и не са единствено хартиените книги. Въобще не е наложително всеобщият човек да поддържа връзка с литературата само под формата на книги. Днес той задоволително поддържа връзка с нея под формата на филми, текстове на песни и журналистика. Да, хартиената книга е нещо вълшебно, само че не и наложително, не и за всеки.
Това, че някои хора не са грамотен колкото нас, никога не трябва да става причина да изпадаме в страшния грях да ги презираме. Да презираш по-неначетения от теб значи да се големееш и възгордяваш от личната си грамотност. Оттам и заблудата, че светът е напълно различим, че всичко може да се проучва и потвърди, че разсъдъкът е задоволителен на индивида за всичко, което се чака от нега. От тази илюзия поражда гностическата разкол още в античността. От нея потеглят всевъзможни манихеи, павликяни, богомили, катари и албигойци, поради които е учредена Инквизицията. От тях по-късно се пръкват окултистите, теософите и антропософите, ню ейдж, сциентолозите и всякаква друга сектантска сбирщина. От гордостта да сме по-умни, по-образовани и по-начетени от другите.
Да се върнем към това, с което започнахме: би трябвало ли да си интелигентен, с цел да си добър? Трябва ли да си чел доста книги? Разбира се, че не. Добротата е нещо напълно друго. Добротата е примирение, духовна мизерия в оня смисъл, за който към този момент говорихме. Добротата е да обичаш другия колкото себе си, а от време на време и повече от себе си. Добротата е да не се поставяш на върха на еволюцията, а да знаеш, че си неверно, развалено от горделивост и неразумие създание, пред което стои сложната задача да се обърне в тъкмо противоположното на това, което се е родило и което е сега. Затова не са нужни цялостни библиотеки. Те нито пречат, нито оказват помощ.
Всъщност могат да оказват помощ. Но тук към този момент би трябвало да преминем от въпроса " Чете ли Българинът книги? " към въпроса " Какви книги чете Българинът? ". Всъщност това е същинският въпрос, в случай че към него прибавиш и " С какво сърце и каква душа ги чете? ". Иначе можеш да напълниш библиотеката си с книги за международна интрига, източна мъдрост и ляволиберални бози, само че от това няма да има никаква изгода.
Сега може би ще кажете, че приказвам всичко това, тъй като самият аз съм слабоумен и недообразован, нещо като мъжка православна старица. И евентуално ще бъдете безусловно прави. Но в днешно време не християнството, а точно атеизмът, безбожието е последното леговище на посредствеността. Само че се пробвайте да им го кажете!... Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
*Всъщност той, откакто не се потресох от изнесените данни, иронично ми сподели: " Грабвай перото! " и ето: аз го сграбчвам, само че не тъй като се усещам провокиран, а тъй като имам ангажимент към седмичната си колонка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ