Едно социологическо разтърси света! То било на тема Чете ли

...
Едно социологическо разтърси света! То било на тема Чете ли
Коментари Харесай

Трябва ли добрият човек да бъде умен?

Едно социологическо раздруса света! То било на тематика " Чете ли българинът " (вероятно оня самотният и окосмен, дето си го ) и е било направено от " Алфа рисърч " по повеля на Асоциация " Български книга " във връзка интернационалния ден на грамотността. Асоциации, интернационалните дни... Не знам, не знам... Винаги съм мислил, че четенето е занятие самотно.

Оказало се, че за цялата 2021 година 37.8% от интервюираните са признали, че не са прочели нито една книга, а единствено 5.1% са прочели повече от 30 книги, което, както и да го погледнеш, си е повече от две книги месечно. А пък 10% рапортуват, че не имат нито една книга в дома си. Знам, знам, че членовете на Асоциация " Българска книга " желаят да продават повече, само че, както се споделя: това е ситуацията, Минке! Тези проценти не са страшни. Страшно е, че са от прекомерно малцина хора, ползващи прелестния български език и четящи на него. Едва ли процентите са по-различни измежду англоезичното и изключително пък измежду испаноезичното човечество, само че там базата е напълно друга.

Реакциите обаче сочат, че казусът с четенето на Българина е освен маркетингов, освен стопански, само че и предопределен. Появи се следното меме и всички се втурнаха да го разгласяват в персоналните си пространства:
 Снимка 632489
Публикува го и моят другар, безспорният интелектуалец доцент Тодор Чобанов* и го " злокобна наклонност ", каквото несъмнено в действителност е. И публиката му незабавно се включи:

- Те не са прочели нищо и в предходните години!

- Учуден съм повече, че 60% са прочели нещо за миналата година.

- Точно процентът на малцинствата у нас.

- Липсва всякакво интелектуално любознание. За каквото и да питаш безкнижните хора, те отиват в Гугъл.

- Няма кой да им покаже какъв брой прелестен е светът на четенето. Ще става единствено по-зле!

- Това е повода за все по-слабите резултати на учениците... Не се четат книги, не се развива въображението.

-...щото четат фейсбук гурута.

- То българи не останаха, камо ли четящи. Второ потомство безкнижници.

- А всеки 5-ти не е прочел и една страница даже, което е още по-зловещо и неуместно! Затова и националния коефициент за просветеност на българина се е сринал до нула, а сериозното мислене у него е на цяло изчезнало - изпростяла биомаса , която даже не може вярно да написа и приказва, а драска и квичи!

- Много тъжна статистика! Визитната картичка на една болна нация!

- Трагедия! Тя се вижда от действителността, която ни заобикаля!

- Една година е минала от обявяване на изследването (което е светата истина - б.м.).

А пък моят коментар, поради който доцент Тодор Чобанов ме провокира да сграбчи перото, гласеше по този начин:

" Не може всички да са интелектуалци. Не е наложително да си интелигентен, с цел да бъдеш добър човек. Според мен сега над половината книги на пазара са безполезни и даже нездравословни. "

Избрах публиката на доцент Чобанов, тъй като е умна и културна аудитория. По същата тематика в мрежата могат да се намерят и доста по-цветисти мнения. Но общото усещане е едно: четящите са потресени от простотията на нечетящите; четящите одобряват нечетенето като национално злополучие, като етнически недостатък.

Всъщност четенето на хартиени книги е като всяко друго нещо - единствено по себе си не е нито положително, нито зло. Зависи кой чете, за какво чете, какво чете и какъв е резултатът от този рискован развой - става ли индивидът по-добър или не. Да стане един човек по-добър е значимо що се касае за социума, толкоз и за самия него. Второто даже е по-важно. Самоцелното четене, поглъщането на книги с охотата и лакомията на чревоугодието, не е положително.

" Който натрупа знание, натрупа горест " (Екл. 1:18), споделя Еклисиаст; трупането на излишно знание (в жанр " Минута е доста " ) е трупане на ненужна горест.

" Блажени нищите духом, тъй като тяхно е царството небесно " (Мат. 5:3) Така, с това самодоволство стартира популярната Проповед на планината в пета глава от Евангелието на Матей - фундаментът на доктрината на Новия завет. Може да се каже, че по този начин стартира Новият завет, това е неговият крайъгълен камък.

Този откъс постоянно е бил мотив за интелектуален ропот. Заради него упрекват християнството в толериране на простотията и в скрит план да се държат необятните национални маси в насилствена безпросветност, с цел да могат да бъдат по-лесно следени от експлоататорските съсловия най-много през Средновековието. И когато подлагат на критика, не помнят, че подлагат на критика не някого другиго, а Самия Христос, Бог Слово, втората ипостас на Троицата. И подлагат на критика не просто някое Негово изявление, а най-първото, с което се е обърнал в проповедта си към индивидите, основата на всичко останало. Защото духовната мизерия не е нищо друго, с изключение на примирение, а смирението е conditio sine qua non на целия нравствен път на индивида към богоуподобяването във вечността, към което е предназначен. Нима се усещат задоволително способени да Го поправят, да Го подлагат на критика. Вместо да се замислят какво е споделил, те бързат да Му подскажат какво е трябвало да каже.

Духовната мизерия не е безпросветна тъпотия, въпреки че хулителите на Евангелието се пробват да я показват точно за такава. Когато Ян Хус е споделил по адрес на онази старица с наръча съчки в кладата му: O, sancta simplicitas!, той не е споделил нищо друго от св. първомъченик Стефан и самия Христос на кръста - Господи, не ѝ зачитай този грях, тъй като не знае какво прави! ".

Духовната мизерия не е дивотия, а граничещо със мъжество примирение. Тя значи да не осъзнаваш положителното, което вършиш, приемайки го за нещо напълно обикновено. Защото в случай че осъзнаваш положителното, което вършиш, има заплаха да се възгордееш от личната си праведност и освен да обезцениш стореното, само че и да увредиш на душата си. Затова са блажени нищите духом - тъй като са се отрекли от личната си воля в името на това да одобряват на нейно място Божията воля и не осъзнават положителното, което правят, правят го по този начин, както дишат, и затова ще им се зачете.

Безспорно да си грамотен е потребно. Най-малкото тъй като от теб се чака да участваш в демократичния развой, а това присъединяване е наложително осведомено, другояче е някакво извращение. Но с изключение на осведомено, присъединяване в демократичния развой би трябвало да е самоуверено, почтено и доблестно. Иначе отново е извращение. А всички тези качества могат да се придобият посредством четене на книги, само че могат и да не се придобият. Така че книгите са средство, а не цел.

Чрез книгите у индивида може да влезе доста положително, само че и доста зло. Пък и не са единствено хартиените книги. Въобще не е наложително всеобщият човек да поддържа връзка с литературата само под формата на книги. Днес той задоволително поддържа връзка с нея под формата на филми, текстове на песни и журналистика. Да, хартиената книга е нещо вълшебно, само че не и наложително, не и за всеки.

Това, че някои хора не са грамотен колкото нас, никога не трябва да става причина да изпадаме в страшния грях да ги презираме. Да презираш по-неначетения от теб значи да се големееш и възгордяваш от личната си грамотност. Оттам и заблудата, че светът е напълно различим, че всичко може да се проучва и потвърди, че разсъдъкът е задоволителен на индивида за всичко, което се чака от нега. От тази илюзия поражда гностическата разкол още в античността. От нея потеглят всевъзможни манихеи, павликяни, богомили, катари и албигойци, поради които е учредена Инквизицията. От тях по-късно се пръкват окултистите, теософите и антропософите, ню ейдж, сциентолозите и всякаква друга сектантска сбирщина. От гордостта да сме по-умни, по-образовани и по-начетени от другите.

Да се върнем към това, с което започнахме: би трябвало ли да си интелигентен, с цел да си добър? Трябва ли да си чел доста книги? Разбира се, че не. Добротата е нещо напълно друго. Добротата е примирение, духовна мизерия в оня смисъл, за който към този момент говорихме. Добротата е да обичаш другия колкото себе си, а от време на време и повече от себе си. Добротата е да не се поставяш на върха на еволюцията, а да знаеш, че си неверно, развалено от горделивост и неразумие създание, пред което стои сложната задача да се обърне в тъкмо противоположното на това, което се е родило и което е сега. Затова не са нужни цялостни библиотеки. Те нито пречат, нито оказват помощ.

Всъщност могат да оказват помощ. Но тук към този момент би трябвало да преминем от въпроса " Чете ли Българинът книги? " към въпроса " Какви книги чете Българинът? ". Всъщност това е същинският въпрос, в случай че към него прибавиш и " С какво сърце и каква душа ги чете? ". Иначе можеш да напълниш библиотеката си с книги за международна интрига, източна мъдрост и ляволиберални бози, само че от това няма да има никаква изгода.

Сега може би ще кажете, че приказвам всичко това, тъй като самият аз съм слабоумен и недообразован, нещо като мъжка православна старица. И евентуално ще бъдете безусловно прави. Но в днешно време не християнството, а точно атеизмът, безбожието е последното леговище на посредствеността. Само че се пробвайте да им го кажете!... Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

*Всъщност той, откакто не се потресох от изнесените данни, иронично ми сподели: " Грабвай перото! " и ето: аз го сграбчвам, само че не тъй като се усещам провокиран, а тъй като имам ангажимент към седмичната си колонка.
Източник: news.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР