Около 850 000 души имат право да гласуват в събота, когато Габон избира президент и членове на парламента едновременно с една бюлетина според новата избирателна система.
Президентът Али Бонго, който е изкарал два последователни седемгодишни мандата, се кандидатира за трети.
Новата избирателна система е резултат от конституционна реформа, приета през април. Сред ключовите му мерки са стандартизирането на всички политически мандати до пет години и премахването на втория тур на президентските избори.
В Габон няма ограничения за мандата, така че ако Бонго продължи да печели избори, той може да бъде доживотен президент и да разшири влиянието на семейството си върху централноафриканската нация.
Бонго е кандидат за управляващата Габонска демократическа партия (PDG), партията, основана от неговия баща Омар Бонго, който управляваше с желязна ръка от 1967 до 2009 г. След смъртта му синът му, тогава министър на отбраната, зае мястото си на президент и управлява оттогава.
До миналата седмица 19 кандидати трябваше да се състезават за президент на тези избори.
Но на 18 август шестима кандидати поднесоха изненада, като сформираха коалицията Alternance 2023, посочвайки независимия кандидат Алберт Ондо Оса за свой общ кандидат.
„Габон не е собственост на Бонго“, каза той след съобщението.
Оса, професор по икономика и министър на образованието при Омар Бонго, също беше участник в изборите през 2009 г. Опозиционният кандидат каза пред Ал Джазира в ексклузивно интервю, че този път е сигурен в победата, защото „днес хората осъзнават, че (президентът) е обеднял страната.“
„Смяна на правителството“
Сливането, според икономиста и политическия анализатор Мейс Муиси, е най-добрият залог на опозицията да получи достатъчно гласове, за да сложи край на династията Бонго.
„[Това] наистина означава смяна на правителството и смяна на лидера начело на държавата“, каза той пред Al Jazeera.
Наистина, за много хора, които не са познавали друг лидер извън семейство Бонго, се говори за необходимост от промяна.
Президентът отчита успехите в опазването на околната среда и регулирането на природните ресурси, както и изграждането на търговското пристанище Оуендо като акценти от мандата си. Критиците му обаче казват, че не е направил много друго.
С икономика, базирана на петрол, Габон отдавна е смятан за страна с голям икономически потенциал, но е измъчван от ендемична корупция.
През 2022 г. Transparency International класира Габон на 124-то място от 180 държави в своя индекс за възприятие на корупцията.
Гражданите казаха, че се сблъскват с корупция в най-елементарните процедури, включително в схемите за наемане на работа в страна с висока безработица. Според някои правосъдие често може да бъде осигурено и от съдилищата срещу малка такса.
Семейство Бонго е замесено в поредица от големи скандали, включително най-скорошния обвинителен акт от юли 2022 г. срещу петима от братята и сестрите на президента във френско разследване за присвояване и пране на обществени средства.
Междувременно една трета от 2,5 милиона души в Габон живеят в бедност и липсват основни социални услуги, въпреки че има един от най-високите брутни вътрешни продукти на глава от населението на континента.
„Това не е много славно представяне“, каза Муиси пред Ал Джазира за Али Бонго. „Той е спазил само 12 процента от обещанията си. … Качеството на живот се е влошило. … Бедността и безработицата се повишиха с три или четири [процентни] пункта между предишните президентски избори и тези избори и това е нещо, което мога да ви кажа като икономист.“
Системата Bongo
Ситуацията се влоши от несигурността около здравето на президента.
През 2018 г. Бонго получи инсулт по време на официално пътуване до Рияд, столицата на Саудитска Арабия. Инсултът попречи на президента да изпълнява официални функции в продължение на няколко месеца и доведе до политическа нестабилност, кулминираща в опит за преврат. Той също така отсъстваше от публични функции в продължение на 10 месеца, като се появи отново през август 2019 г.
Въпреки това Бонго остана на поста, въпреки че неговият физически и умствен капацитет да ръководи страната продължава да се поставя под въпрос.
През това време пандемията от COVID-19 предизвика забавяне на икономиката за две години, тъй като се спазва строг полицейски час месеци след премахването на ограниченията в други страни. След това имаше война в Украйна, която избухна през февруари 2022 г. и оказа въздействие върху цените на енергията и храните, създавайки обществено разочарование.
Това, твърдят анализатори, е доказателство, че последният мандат на Бонго е бил непродуктивен.
„Али Бонго управлява страната от 14 години и рекордът му през двата му мандата наистина не е толкова голям“, каза Муиси. „Докато говоря сега, има няколко района в Либревил, които нямат вода. Това е така, защото правителството не е инвестирало достатъчно в тази инфраструктура. Трябваше да увеличим електрическата мощност на страната, [но] нито един от петте планирани язовира не беше построен. Но има хора, които печелят от този режим, и те ще направят всичко, за да го поддържат.“
От 2009 г. насам легитимността на президентството на Бонго е въпрос на дебат. Той беше назначен след бунтове, последвали избори, покрити с предполагаеми манипулации. Следващите избори също бяха помрачени от нередности и съмнения за масивна измама. Когато резултатите бяха обявени, демонстрациите, оспорващи резултата, бяха разпръснати със сълзотворен газ и след това със стрелба.
„По онова време президентът беше избран, защото в родната си провинция той официално спечели деня с 99,93 процента от гласовете. Когато погледнете детайлите на този резултат, от 100 процента от регистрираните, 99 процента са гласували, а от 99 процента, които са гласували, 99,93 процента са гласували за Али Бонго. Невъзможно е“, обясни Муиси.
Съперниците на президента казват, че продължаването на статуквото е от полза за управляващата PDG, която е на власт повече от половин век и е малко вероятно да се откаже лесно от властта. Затова те казаха, че очакват още един неправилен избор.
„Говорим за семейство, което държи властта дълго време – в бизнеса не защото са много демократични, а защото пилеят и присвояват обществени пари“, каза Ерих Мауро Нгуема, който беше кандидат за президент в изборите през 2009 г.
Много несигурност
Този път не само изборната измама тревожи опозицията, но и самата бюлетина.
Само шест седмици преди изборите властите решиха, че законодателните и президентските избори ще се проведат с една бюлетина вместо с отделни за всяка позиция.
В страна, където приоритетът е гласуването за президент и където опозиционните кандидати често са независими, които се кандидатират без кандидати за парламент, избирателите често се въздържат да избират кандидати за законодателни органи.
Следователно, шансовете за независими членове на парламента са ниски.
Откакто беше избран за президентски кандидат на Alternance 2023, Оса започна поредица от национални митинги с неистово темпо, като призоваваше за бойкот на законодателните избори.
Оса каза, че ще свика нови законодателни избори, ако бъде избран за президент, решение, което ще бъде в съответствие с конституцията на Габон, която позволява разпускането на парламента за ново гласуване.
Остава да се види дали достатъчно избиратели разбират новата система за гласуване, като се има предвид въвеждането й непосредствено преди изборите и липсата на комуникация от страна на избирателната комисия. Цялата тази несигурност може да се окаже в полза на управляващата партия, казаха анализатори.
Източник: Ал Джазира
