Митрополит Антоний: Становището на Църквата е свързано със запазването на правото на личния избор на самите донори
Едно от изискванията на Българската православна черква, което би трябвало да се извърши, с цел да даде благословията си за донорството у нас, е въвеждането на Ядрено-магнитен резонанс, ангиография и самостоятелна комисия би трябвало да открият мозъчната гибел на човек, преди той да стане донор на органи. Това сподели пред Българска национална телевизия Западно и средноевропейският митрополит Антоний.
Той добави, че Църквата изхожда от правилото, че донорството е висша демонстрация на християнска обич, поради което донор е редно да се става след категорично единодушие.
Според настоящия закон не се желае категорично единодушие на самия донор, а неналичието му на отвод се счита за единодушие. Изхождайки от правилото, че донорството е персонален, съзнателен акт, Светият Синод приканва донорите да дават експлицитното си единодушие и да изброят какви органи или тъкани желаят да дарят след гибелта си. Това изясни Западно и средноевропейският митрополит Антоний.
„Друга значима позиция в нашето мнение е установяването на мозъчната гибел, защото до момента тя може да се установи от лекарите без специфични средства“, сподели той.
Трябва да има профилирани центрове за трансплантация, с цел да може да се прави тя презицно, добави митрополит Антоний. Той акцентира, че позиция на Църквата е, че донорството е върховен акт на обич.
Трябва да се влага в осведоменост на гражданското общество по какъв начин хората могат да бъдат потребни в задачата си на донори. В гранични случаи решението би трябвало да е на лекарите, водени от правилата на биоетиката, съобщи митрополит Антоний.
„Позицията на Светия Синод е ясна и безапелационна. От там нататък Здравното министерство би трябвало да откри механизми за решение. Ние няма по какъв начин административно да наложим това мнение. Ние сме го изразили, защото то бе поискано. Това е позицията на БПЦ“, сподели още.
Митрополит Антоний посочи, че мнението на Църквата е обвързвано с морала и достолепието на лекарите и запазването на правото на персоналния избор на самите донори.
Здравният министър Ананиев насочи молба към патриарх Неофит да насърчи и поддържа донорството на органи при настъпила мозъчна гибел и да призове миряните да бъдат съпричастни с чакащите за трансплантация, с цел да получат те късмет да живеят.
Светата черква приема трансплантациите, както и всичко останало, обвързвано със здравето на индивида и битката му със гибелта, с необикновен интерес, схващане и нужната съвестност, се споделя в позицията на Светия Синод.
В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, само че да не се не помни и за уважението към донора и той да не бъде подценяван, се споделя в позиция на Светия синод на БПЦ по Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези. БПЦ възприема донорството, и в проекция – трансплантациите, като изява на обич, като тип алтруизъм. Донор значи „дарител“, другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие, се показва в позицията. В нея се споделя, че Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица.
БПЦ не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи – като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място – липса на взето решение, декларират още от Светия Синод.
Той добави, че Църквата изхожда от правилото, че донорството е висша демонстрация на християнска обич, поради което донор е редно да се става след категорично единодушие.
Според настоящия закон не се желае категорично единодушие на самия донор, а неналичието му на отвод се счита за единодушие. Изхождайки от правилото, че донорството е персонален, съзнателен акт, Светият Синод приканва донорите да дават експлицитното си единодушие и да изброят какви органи или тъкани желаят да дарят след гибелта си. Това изясни Западно и средноевропейският митрополит Антоний.
„Друга значима позиция в нашето мнение е установяването на мозъчната гибел, защото до момента тя може да се установи от лекарите без специфични средства“, сподели той.
Трябва да има профилирани центрове за трансплантация, с цел да може да се прави тя презицно, добави митрополит Антоний. Той акцентира, че позиция на Църквата е, че донорството е върховен акт на обич.
Трябва да се влага в осведоменост на гражданското общество по какъв начин хората могат да бъдат потребни в задачата си на донори. В гранични случаи решението би трябвало да е на лекарите, водени от правилата на биоетиката, съобщи митрополит Антоний.
„Позицията на Светия Синод е ясна и безапелационна. От там нататък Здравното министерство би трябвало да откри механизми за решение. Ние няма по какъв начин административно да наложим това мнение. Ние сме го изразили, защото то бе поискано. Това е позицията на БПЦ“, сподели още.
Митрополит Антоний посочи, че мнението на Църквата е обвързвано с морала и достолепието на лекарите и запазването на правото на персоналния избор на самите донори.
Здравният министър Ананиев насочи молба към патриарх Неофит да насърчи и поддържа донорството на органи при настъпила мозъчна гибел и да призове миряните да бъдат съпричастни с чакащите за трансплантация, с цел да получат те късмет да живеят.
Светата черква приема трансплантациите, както и всичко останало, обвързвано със здравето на индивида и битката му със гибелта, с необикновен интерес, схващане и нужната съвестност, се споделя в позицията на Светия Синод.
В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, само че да не се не помни и за уважението към донора и той да не бъде подценяван, се споделя в позиция на Светия синод на БПЦ по Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези. БПЦ възприема донорството, и в проекция – трансплантациите, като изява на обич, като тип алтруизъм. Донор значи „дарител“, другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие, се показва в позицията. В нея се споделя, че Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица.
БПЦ не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи – като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място – липса на взето решение, декларират още от Светия Синод.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ