Чудната история на най-красивата скулптура на света
Едно от най-красивите неща, които човешката ръка е създавала в миналото, е скулптурата " Пиета " .
На 26 август 1498 година 23-годишният Микеланджело получил поръчката за изработването й от френския кардинал на работа в Рим Жан Билер. Кардиналът желал скулптурата да украсява гробницата му, с цел да припомня той за себе си на хората дълго след гибелта си. Описал условието си без непотребна невзискателност: " Да бъде най-красивата мраморна фигура в Рим, която никой жив създател да не може да надмине. "
Микеланджело пък имал самочувствието да одобри предизвикването и основал създание, което доста хора считат за по-съвършено от статуята на Давид и даже от Сикстинската шапка . С " Пиета " Микеланджело станал същинска звезда и до 88-годишна възраст се радвал на признанието и обожанието на хората. " Пиета " е единственото произведение, върху което Микеланджело се е подписал. Сцената за кардиналът избрал по модата – в Северна Европа по това време сюжетът за Мария, оплакваща сина си, преди малко свален от кръста, била същински тренд. Сърцераздирателната концепция за родителя, надживял детето си, евентуално е била и доста близка до хората през Средновековието, които, наблюдавайки я, се срещали очи в очи с един от най-големите си страхове.
Двеста години след гибелта на кардинала " Пиета " е преместена в катедралата " Св. Петър " и през днешния ден се намира отдясно на входа й.
Скулптурата е изваяна от един-единствен блок мрамор , закупен от мраморната кариера в Карара, откъдето се добива мрамор още от времето на Древен . Микеланджело го избрал персонално. Скулптурата скандализирала кардиналите. " Пиета " е и единственото произведение, върху което Микеланджело се е подписал. Историята за това е разказана от Джорджо Вазари през XVI в. Един ден Микеланджело видял хора от Ломбардия, които се възхищавали на скулптурата му, а единият споделил: " Това е нашият Гоббо от Милано. " През нощта с длето и малко светлина Микеланджело влезнал в гробницата и издялал името си върху скулптурата. После съжалил доста за суетата си и повече в никакъв случай не подписвал своите творби.
Но в случай че смятате, че първата реакция по отношение на " Пиета " е била възторжена, лъжете се. Скулптурата скандализирала кардиналите. Най-голямата рецензия към Микеланджело била, че Мария наподобява прекомерно млада, с цел да бъде майка на 33-годишен мъж. Но гласовете им били заглушени персонално от скулптора: " Нима не знаете, че целомъдрените дами остават свежи доста по-дълго от тези, които не са такива? Колко повече това може да се отнася до Дева Мария, която в никакъв случай не е изпитвала и най-малкото ласкателно предпочитание, способно да промени тялото й? ".
Скулптурата на Микеланджело е била провокативна и от друга позиция – тя в действителност съставлява комбинация от стилове, срещащи ренесансовите идеали за класическата хубост с реформаторски натуралистични пози. Другото ренесансово въздействие е самата пирамидална форма на композицията, която стартира от главата на Мария през ръцете й до необятната основа на робата й. Именно там, в дрехата й, се крие и едно практично решение – в случай че се загледате, ще забележите, че главата на Мария наподобява малко по-малка и не напълно съразмерна по отношение на по-широкото й тяло. Това е по този начин, тъй като Микеланджело си е представял сцена, в която тя като че ли люлее като в люлка порасналия си наследник. Това е наложило и долната част на тялото й да е по-широко, за прикриването на тази диспропорционалност спомогнали набраните й облекла.
На 21 май 1972 година 33-годишният Ласло Тот (австралийски геолог от маджарски произход) се доближава до " Пиета " с геоложки чук и изкрещява: " Аз съм Исус Христос – възкръсналият от мъртвите! ". Нанася върху шедьовъра 15 удара, които счупват лявата ръка на Мария на половина, както и носа й и част от горния й клепач... Този вандализъм шокира целия свят и предизвика необятен спор – дали да се остави статуята по този начин, или да се реставрира изцяло. Ватиканът привежда три разнопосочни аргумента. Първият е, че провалите, които са й нанесени в този момент, са част от нейното значение, показващи насилието в модерната епоха, по тази причина и би трябвало да бъде оставена тя в този й тип. Втората концепция е била да се реставрира, само че да останат забележими следи от похищението върху й. В последна сметка, евентуално тъй като Ласло Тот е бил неуравновесен, се стопират на трети вид – да се възвърне скулптурата до положение, в което да не може да се каже, че въобще е била атакувана.
Реставрацията лишава 10 месеца, в които повече от 100 разпилени навсякъде късчета от " Пиета " са събрани като в пъзел от невидимо лепило и мраморен прахуляк. След реставрацията скулптурата може да се види единствено отдалеко и през бронирано стъкло. Нещо, което за нищо на света не трябва да пропускате, в случай че сте в!
На 26 август 1498 година 23-годишният Микеланджело получил поръчката за изработването й от френския кардинал на работа в Рим Жан Билер. Кардиналът желал скулптурата да украсява гробницата му, с цел да припомня той за себе си на хората дълго след гибелта си. Описал условието си без непотребна невзискателност: " Да бъде най-красивата мраморна фигура в Рим, която никой жив създател да не може да надмине. "
Микеланджело пък имал самочувствието да одобри предизвикването и основал създание, което доста хора считат за по-съвършено от статуята на Давид и даже от Сикстинската шапка . С " Пиета " Микеланджело станал същинска звезда и до 88-годишна възраст се радвал на признанието и обожанието на хората. " Пиета " е единственото произведение, върху което Микеланджело се е подписал. Сцената за кардиналът избрал по модата – в Северна Европа по това време сюжетът за Мария, оплакваща сина си, преди малко свален от кръста, била същински тренд. Сърцераздирателната концепция за родителя, надживял детето си, евентуално е била и доста близка до хората през Средновековието, които, наблюдавайки я, се срещали очи в очи с един от най-големите си страхове.
Двеста години след гибелта на кардинала " Пиета " е преместена в катедралата " Св. Петър " и през днешния ден се намира отдясно на входа й.
Скулптурата е изваяна от един-единствен блок мрамор , закупен от мраморната кариера в Карара, откъдето се добива мрамор още от времето на Древен . Микеланджело го избрал персонално. Скулптурата скандализирала кардиналите. " Пиета " е и единственото произведение, върху което Микеланджело се е подписал. Историята за това е разказана от Джорджо Вазари през XVI в. Един ден Микеланджело видял хора от Ломбардия, които се възхищавали на скулптурата му, а единият споделил: " Това е нашият Гоббо от Милано. " През нощта с длето и малко светлина Микеланджело влезнал в гробницата и издялал името си върху скулптурата. После съжалил доста за суетата си и повече в никакъв случай не подписвал своите творби.
Но в случай че смятате, че първата реакция по отношение на " Пиета " е била възторжена, лъжете се. Скулптурата скандализирала кардиналите. Най-голямата рецензия към Микеланджело била, че Мария наподобява прекомерно млада, с цел да бъде майка на 33-годишен мъж. Но гласовете им били заглушени персонално от скулптора: " Нима не знаете, че целомъдрените дами остават свежи доста по-дълго от тези, които не са такива? Колко повече това може да се отнася до Дева Мария, която в никакъв случай не е изпитвала и най-малкото ласкателно предпочитание, способно да промени тялото й? ".
Скулптурата на Микеланджело е била провокативна и от друга позиция – тя в действителност съставлява комбинация от стилове, срещащи ренесансовите идеали за класическата хубост с реформаторски натуралистични пози. Другото ренесансово въздействие е самата пирамидална форма на композицията, която стартира от главата на Мария през ръцете й до необятната основа на робата й. Именно там, в дрехата й, се крие и едно практично решение – в случай че се загледате, ще забележите, че главата на Мария наподобява малко по-малка и не напълно съразмерна по отношение на по-широкото й тяло. Това е по този начин, тъй като Микеланджело си е представял сцена, в която тя като че ли люлее като в люлка порасналия си наследник. Това е наложило и долната част на тялото й да е по-широко, за прикриването на тази диспропорционалност спомогнали набраните й облекла.
На 21 май 1972 година 33-годишният Ласло Тот (австралийски геолог от маджарски произход) се доближава до " Пиета " с геоложки чук и изкрещява: " Аз съм Исус Христос – възкръсналият от мъртвите! ". Нанася върху шедьовъра 15 удара, които счупват лявата ръка на Мария на половина, както и носа й и част от горния й клепач... Този вандализъм шокира целия свят и предизвика необятен спор – дали да се остави статуята по този начин, или да се реставрира изцяло. Ватиканът привежда три разнопосочни аргумента. Първият е, че провалите, които са й нанесени в този момент, са част от нейното значение, показващи насилието в модерната епоха, по тази причина и би трябвало да бъде оставена тя в този й тип. Втората концепция е била да се реставрира, само че да останат забележими следи от похищението върху й. В последна сметка, евентуално тъй като Ласло Тот е бил неуравновесен, се стопират на трети вид – да се възвърне скулптурата до положение, в което да не може да се каже, че въобще е била атакувана.
Реставрацията лишава 10 месеца, в които повече от 100 разпилени навсякъде късчета от " Пиета " са събрани като в пъзел от невидимо лепило и мраморен прахуляк. След реставрацията скулптурата може да се види единствено отдалеко и през бронирано стъкло. Нещо, което за нищо на света не трябва да пропускате, в случай че сте в!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ