Достойнството е над всичко
Едно общество се познава по това по какъв начин се отнася към хората в потребност. Същото важи с двойна мощ за страната.
Предизвикателствата, пред които ни сложиха украинските бежанци като общество и като страна, демонстрираха, че това са две разнообразни паралелни вселени. От една страна са жителите, подготвени да доброволстват седмици наред и да преодоляват проблем след проблем – от друга страната, която бързо се съобщи пред компликациите и взе да развозва наказателно бежанците напред-назад, незнаейки какво да прави с тях.
Разбира се, ужасните и напряко човеконенавистни мнения в мрежите, кирките в колите, отводът да бъдат обслужвани хора от Украйна, концепцията, че щом са бежанци, може да карат на самун и сол и десетките политици, които се качиха на влака на омразата, с цел да печелят гласове, а с тия гласове власт и пари също са част от цялата картина. Но въпреки всичко България съумя да одобри рекорден за най-новата си история брой бежанци.
В пика украинците, потърсили протекция у нас, са над 200 000, в този момент са останали към 60 000. Българите събраха и рекордни суми за щедрост, ходеха с персоналните си коли в Украйна да прибират хора в потребност, търсят им жилища, работа, учебни заведения, медикаменти. И също по този начин – въпреки всичко, страната съумя до тук да не остави на улицата десетки хиляди бежанци, макар че страната ни де факто не разполага със важен фонд обществени жилища, институциите и хората, натоварени с решение на бежански проблеми са малко, а част от тях не действат изобщо.
Всъщност за решение на бежански проблеми България до момента бе възприела способ, напободяващ много способите на Третия райх. По избран симптом натикваш хората в отдалечено място с високи огради и бодлива тел, слагаш им защита и им забраняваш да излизат оттова. Потърпевши описват, че от тази обстановка се възползват и много печалбари – да вземем за пример хлябът на такива места можел да стигне и до 6 лв.. Може тези разкази да са единични случаи. А може и да не са. Няма по какъв начин да проверим.
Оправданието бе, че хора от трети страни нямат право на свободно придвижване в Европейски Съюз. Но това значи, че не можеш да отидеш свободно в която страна искаш. А не, че би трябвало да влезеш в нещо като затвор, тъй като си се родил на несъответствуващото място.
За украинците Европейски Съюз незабавно одобри различен метод – приравни ги към жителите на Европейски Съюз. Те имат право на свободно придвижване и на работа. В България бяха настанени в хотели за избран период от време, а в този момент ги разпределят по държавни почивни станции – незнайно за какъв брой дълъг интервал. Вероятно това е единственият запас, с който разполага страната, с цел да обезпечи покрив на толкоз доста хора едновременно. От друга страна обаче, войната се обрисува да трае още дълго време и краткосрочните решения са единствено отсрочване на казуса. Част от бежанците няма къде да се върнат. Други няма при кого да се върнат. На тях би трябвало да им се даде опция да се погрижат сами за себе си – само че за задачата би трябвало да живеят там, където има работа, учебни заведения, супери не на 20 километра разстояние или на курортни цени. Тоест не в курортите, а в градовете. И то в градовете, в които се търси работна ръка. Държавата би трябвало да провежда струкутри, които да подават ръка и да демонстрират пътя, а не да пленяват хората и да изземат напълно решенията за живота им.
Лошата вест е, че даже и тази война да свърши въпреки всичко скоро, се задават нови и нови рецесии и България занапред ще би трябвало да приема бежанци. Хора, бягащи от гладна гибел, от суша, от климатични произшествия. Или от нови военни спорове, тъй като пред Русия има два пътя – или да стане още веднъж империя и да атакува и други страни, или да се разпадне и да настъпи безпорядък.
Така или другояче, тази спешна обстановка няма да е последната.
Има нещо, което обаче страната и нейните представители би трябвало да научат незабавно, незабавно, с вчерашна дата, в случай че може.
Парите, които една страна има за бежанци, надали в миналото ще са задоволителни. Хората, които ще търсят леговище, ще са разнообразни. Институциите, натоварени с грижата за тях, ще се изправят пред нови и нови провокации всякога. Трудности постоянно ще има. Но едно нещо би трябвало да разберем, даже и в най-бедните си или най-богатите времена: достолепието на индивида е най-важно!
Достойнство значи да не го караш напред-назад из страната като картофи, да не обвиняваш и обиждаш хора, попаднали в непозната страна, които не знаят къде да отидат и какво да създадат, само че ти ги наказваш, тъй като и ти самата не знаеш. Достойнство значи да не затваряш хората зад високи зидове и телени огради, в случай че не са наказани рискови нарушители. Достойнство значи, че би трябвало да ти хрумне, че бебетата не ядат самун с масло. Че възрастни хора, майки с дребни деца и бебета не могат да живеят във фургони с двуетажни кревати вътре. (и това важи з ахора от всяка страна, освен от Украйна). Нито бебетата, нито възрастните хора могат да се качат на втория етаж, с цел да легнат или поседнат. Че в случай че пращаш по всички страни из страната няколкостотин дами с бебета, не можеш да ги оставиш без топла вода – най-малко на дамите зам.-министърки би трябвало да им е ясно, че една част от тези бежанки евентуално са в цикъл и имат потребност от душ – най-малко поради това. Че бебетата им са с пелени и също би трябвало да бъдат най-малко подмивани. Да, доста несветска тематика, само че това е действителността. Че даже концепцията с настаняването в първокласни хотели не е доста работеща, тъй като дребни деца не могат да се гледат в стая с легло и тв приемник месеци наред.
Или в едно фрази – че приехме бежанци, които се оказаха хора. Истински. С същински потребности, страхове, с деца, с близки в неопределеност, с стремежи, настроения, познания и незнания, опит, благоприятни условия, само че хора. Хора, чието достолепие е ненакърнимо.
Добрата вест пък е, че България не е сама и няма да бъде сама в тези рецесии. Те са тестване за всяка приемна страна. Дори и Германия, която разполага с несравнимо повече запаси от България, голям опит и добре работещи структури за работата с бежанци, изпита усложнения при прииждането на толкоз доста хора в границите на три месеца в този момент. 5 милиона украинци напуснаха родните си места от началото на войната до момента. 700 000 дойдоха в Германия.
80% от възрастните бежанци са дами, а 40% от целия поток са деца. Това също значи, че би трябвало да се отговори на характерни потребности на тези хора.
Най-голямата група украинци се откри в Берлин - над 100 000. Това провокира усложнения за бюджета на провинцията и Берлин се обърна към другите провинции с молба да поемат част от хората. Повечето прииждащи от Украйна избират немската столица, тъй като в нея има най-голяма украинска общественост и градът е най-близо до Полша.
35% от украинците са настанени в бежански общежития и хотели, 19% при родственици и познати, 24% при другари, 22% на свободен наем.
Бежанските общежития в Германия се намират в градовете в квартали паралелно с другите жилища и хората в тях имат независимост на придвижване.
Също по този начин украинските бежанци бяха приравени като статут към немските жители и признати в обществената помощ. Това им дава малко повече средства спрямо другите бежанци – към 450 евро на месец. Също по този начин право да се трудят, помощ за намиране на работа, безвъзмезден курс по немски език и помощ при наема. Същата тази помощ бежанци от други страни получават, едвам когато получат непрекъснат статут.
През 2015 година в Германия дойдоха близо милион бежанци от войната в Сирия. През 2019 година 45% от тях към този момент работеха. 56% от работещите пък са намерили работа в специалности, в които се изисква подготовка или академично обучение. Повечето от тях получиха тази подготовка в Германия. Така че способи очевидно има, още повече, когато става дума за група бежанци, идващи от страна с просветителна система, съвсем идентична на нашата.
Предизвикателствата, пред които ни сложиха украинските бежанци като общество и като страна, демонстрираха, че това са две разнообразни паралелни вселени. От една страна са жителите, подготвени да доброволстват седмици наред и да преодоляват проблем след проблем – от друга страната, която бързо се съобщи пред компликациите и взе да развозва наказателно бежанците напред-назад, незнаейки какво да прави с тях.
Разбира се, ужасните и напряко човеконенавистни мнения в мрежите, кирките в колите, отводът да бъдат обслужвани хора от Украйна, концепцията, че щом са бежанци, може да карат на самун и сол и десетките политици, които се качиха на влака на омразата, с цел да печелят гласове, а с тия гласове власт и пари също са част от цялата картина. Но въпреки всичко България съумя да одобри рекорден за най-новата си история брой бежанци.
В пика украинците, потърсили протекция у нас, са над 200 000, в този момент са останали към 60 000. Българите събраха и рекордни суми за щедрост, ходеха с персоналните си коли в Украйна да прибират хора в потребност, търсят им жилища, работа, учебни заведения, медикаменти. И също по този начин – въпреки всичко, страната съумя до тук да не остави на улицата десетки хиляди бежанци, макар че страната ни де факто не разполага със важен фонд обществени жилища, институциите и хората, натоварени с решение на бежански проблеми са малко, а част от тях не действат изобщо.
Всъщност за решение на бежански проблеми България до момента бе възприела способ, напободяващ много способите на Третия райх. По избран симптом натикваш хората в отдалечено място с високи огради и бодлива тел, слагаш им защита и им забраняваш да излизат оттова. Потърпевши описват, че от тази обстановка се възползват и много печалбари – да вземем за пример хлябът на такива места можел да стигне и до 6 лв.. Може тези разкази да са единични случаи. А може и да не са. Няма по какъв начин да проверим.
Оправданието бе, че хора от трети страни нямат право на свободно придвижване в Европейски Съюз. Но това значи, че не можеш да отидеш свободно в която страна искаш. А не, че би трябвало да влезеш в нещо като затвор, тъй като си се родил на несъответствуващото място.
За украинците Европейски Съюз незабавно одобри различен метод – приравни ги към жителите на Европейски Съюз. Те имат право на свободно придвижване и на работа. В България бяха настанени в хотели за избран период от време, а в този момент ги разпределят по държавни почивни станции – незнайно за какъв брой дълъг интервал. Вероятно това е единственият запас, с който разполага страната, с цел да обезпечи покрив на толкоз доста хора едновременно. От друга страна обаче, войната се обрисува да трае още дълго време и краткосрочните решения са единствено отсрочване на казуса. Част от бежанците няма къде да се върнат. Други няма при кого да се върнат. На тях би трябвало да им се даде опция да се погрижат сами за себе си – само че за задачата би трябвало да живеят там, където има работа, учебни заведения, супери не на 20 километра разстояние или на курортни цени. Тоест не в курортите, а в градовете. И то в градовете, в които се търси работна ръка. Държавата би трябвало да провежда струкутри, които да подават ръка и да демонстрират пътя, а не да пленяват хората и да изземат напълно решенията за живота им.
Лошата вест е, че даже и тази война да свърши въпреки всичко скоро, се задават нови и нови рецесии и България занапред ще би трябвало да приема бежанци. Хора, бягащи от гладна гибел, от суша, от климатични произшествия. Или от нови военни спорове, тъй като пред Русия има два пътя – или да стане още веднъж империя и да атакува и други страни, или да се разпадне и да настъпи безпорядък.
Така или другояче, тази спешна обстановка няма да е последната.
Има нещо, което обаче страната и нейните представители би трябвало да научат незабавно, незабавно, с вчерашна дата, в случай че може.
Парите, които една страна има за бежанци, надали в миналото ще са задоволителни. Хората, които ще търсят леговище, ще са разнообразни. Институциите, натоварени с грижата за тях, ще се изправят пред нови и нови провокации всякога. Трудности постоянно ще има. Но едно нещо би трябвало да разберем, даже и в най-бедните си или най-богатите времена: достолепието на индивида е най-важно!
Достойнство значи да не го караш напред-назад из страната като картофи, да не обвиняваш и обиждаш хора, попаднали в непозната страна, които не знаят къде да отидат и какво да създадат, само че ти ги наказваш, тъй като и ти самата не знаеш. Достойнство значи да не затваряш хората зад високи зидове и телени огради, в случай че не са наказани рискови нарушители. Достойнство значи, че би трябвало да ти хрумне, че бебетата не ядат самун с масло. Че възрастни хора, майки с дребни деца и бебета не могат да живеят във фургони с двуетажни кревати вътре. (и това важи з ахора от всяка страна, освен от Украйна). Нито бебетата, нито възрастните хора могат да се качат на втория етаж, с цел да легнат или поседнат. Че в случай че пращаш по всички страни из страната няколкостотин дами с бебета, не можеш да ги оставиш без топла вода – най-малко на дамите зам.-министърки би трябвало да им е ясно, че една част от тези бежанки евентуално са в цикъл и имат потребност от душ – най-малко поради това. Че бебетата им са с пелени и също би трябвало да бъдат най-малко подмивани. Да, доста несветска тематика, само че това е действителността. Че даже концепцията с настаняването в първокласни хотели не е доста работеща, тъй като дребни деца не могат да се гледат в стая с легло и тв приемник месеци наред.
Или в едно фрази – че приехме бежанци, които се оказаха хора. Истински. С същински потребности, страхове, с деца, с близки в неопределеност, с стремежи, настроения, познания и незнания, опит, благоприятни условия, само че хора. Хора, чието достолепие е ненакърнимо.
Добрата вест пък е, че България не е сама и няма да бъде сама в тези рецесии. Те са тестване за всяка приемна страна. Дори и Германия, която разполага с несравнимо повече запаси от България, голям опит и добре работещи структури за работата с бежанци, изпита усложнения при прииждането на толкоз доста хора в границите на три месеца в този момент. 5 милиона украинци напуснаха родните си места от началото на войната до момента. 700 000 дойдоха в Германия.
80% от възрастните бежанци са дами, а 40% от целия поток са деца. Това също значи, че би трябвало да се отговори на характерни потребности на тези хора.
Най-голямата група украинци се откри в Берлин - над 100 000. Това провокира усложнения за бюджета на провинцията и Берлин се обърна към другите провинции с молба да поемат част от хората. Повечето прииждащи от Украйна избират немската столица, тъй като в нея има най-голяма украинска общественост и градът е най-близо до Полша.
35% от украинците са настанени в бежански общежития и хотели, 19% при родственици и познати, 24% при другари, 22% на свободен наем.
Бежанските общежития в Германия се намират в градовете в квартали паралелно с другите жилища и хората в тях имат независимост на придвижване.
Също по този начин украинските бежанци бяха приравени като статут към немските жители и признати в обществената помощ. Това им дава малко повече средства спрямо другите бежанци – към 450 евро на месец. Също по този начин право да се трудят, помощ за намиране на работа, безвъзмезден курс по немски език и помощ при наема. Същата тази помощ бежанци от други страни получават, едвам когато получат непрекъснат статут.
През 2015 година в Германия дойдоха близо милион бежанци от войната в Сирия. През 2019 година 45% от тях към този момент работеха. 56% от работещите пък са намерили работа в специалности, в които се изисква подготовка или академично обучение. Повечето от тях получиха тази подготовка в Германия. Така че способи очевидно има, още повече, когато става дума за група бежанци, идващи от страна с просветителна система, съвсем идентична на нашата.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ