Краят на 51-ото Народно събрание дойде

Няма време за политически игрички заради амбициите на Радев

Краят на 51-ото Народно заседание пристигна – това би трябвало да е ясно за всички. След митингите, нито една политическа групировка няма да рискува и да поеме отговорността да работи за ново държавно управление в този парламент, което да наследи

подалия оставка кабинет „ Желязков “. Гражданите не харесват това, което виждат в Народното събрание, и желаят нещо друго. Изборите са единствената опция да го получат.

Затова, колкото по-бързо бъде разхлабен Народното събрание и поемем към идващия, толкоз по-добре. Да не забравяме – от 1 януари 2026 година прекосяваме към нова валута. И без това ще сътворим исторически казус, като влезем в еврозоната без постоянно държавно управление и без настоящ държавен бюджет, така че идващото Народно заседание би трябвало да се конституира оптимално бързо и да излъчи кабинет, с цел да има кой да поеме кормилото на страната.

Тук основната роля е на президента Румен Радев.

Всички процедури по Конституция, които следват от подадената оставка на държавното управление, са обвързани с него. Най-напред политическите съвещания за нов кабинет в този парламент. Позициите на политическите сили са пределно ясни – всички желаят избори. Радев можеше да организира консултациите за три дни, че даже и за два. Вместо това избра да ги разточи толкоз, че да продължат пет дни. Научи ли обществеността нещо на практика значимо от това? Нищо.

За ГЕРБ срещата с президента беше единствено мотив за политическа офанзива против него.

Демонстративното изпращане на един представител – Деница Сачева, която е единствено зам.-шеф на парламентарната група; нападките й към Радев, че е трансформирал президентството в „ най-голямата партийна централа в страната “; апелът й към него да взе участие непосредствено в изборите – всичкото това беше замислено да покаже, че ГЕРБ вижда в Радев политически противник, а не държавен глава. От тази позиция излиза наяве за какво протече толкоз миролюбиво срещата сред президента и Движение за права и свободи на Делян Пеевски, с който са в открита война – тъй като герберите преди този момент към този момент бяха споделили на Радев това, което Пеевски мисли за него!

При президента обаче политическият уклон, който заема, също си пролича. Първо в задявките с ГЕРБ за това, че водачът му Бойко Борисов не пристигна на срещата („ В сериозни моменти мъжете се крият зад дами “, сподели Радев); след това в язвителния му отговор на апела на Сачева да се включи намерено в политиката („ Благодаря за поканата “). А в тази ситуация се чака, че държанието му би трябвало да бъде неутрално. Не би трябвало ли да си пести политическите мнения, откакто е президент, изключително в тази обстановка?

Същото се видя и на диалога му с ПП-ДБ.

Като гръм от ясно небе пристигна настояването му към водачите на обединяването да се изясняват обществено за коментар на някогашния лидер на Политическа партия Кирил Петков отпреди близо три години (не било „ но бала с президента “, а „ но бала през президента “, държеше Радев да се уточни). Неслучайно Атанас Атанасов от ДСБ изиска от него да каже – президент ли е или политически съперник, само че по този начин и не получи приемлив отговор.

Както Радев избегна директен отговор и на въпроса, с който се опита да го притисне водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов на личната им среща– за лв. ли е или за еврото. Костадинов имаше съображение да се гневи на президента, който си присвои неговата самодейност за национално допитване за промяната на валутата, и в това време в никакъв случай не сподели ясно дали желае България да остане отвън еврозоната. И тук Радев се измъкна – решението било на народа.

Работата е там, че по време на митингите президентът беше изтикан настрани. Не стана като през 2020 година, когато той беше в центъра на събитията, с вдигнат пестник. Сега други – водачите на ПП-ДБ, се оказаха в центъра на публичното неспокойствие и те размахват юмруците. Радев желае да се върне още веднъж под прожекторите и процедурите, които следват от оставката на кабинета, му дават отлична опция за това – въпреки всичко той управлява целия развой, изключително в случай че реши да разточва и тях.

Ситуацията обаче е прекомерно сериозна – зима е, нямаме държавно управление, нямаме постоянен бюджет, че и влизаме в еврозоната. Няма време за политически игрички поради упоритостите на Радев.

Той би трябвало да си напомни каква институция оглавява, бързичко да преведе страната през безплодната процедура с трите мандата за кабинет, никой от които няма да бъде оползотворен, да избере длъжностен министър председател и да насрочи дата за избори. Това е методът, по който може да покаже, че в действителност е президент на страната, а не съперник на партийните водачи, както съвсем всички настояват.

Припомняме: Вече е ясно, че процедурата по систематизиране на мандатите в Народното събрание ще стартира след 5 януари 2026 година, понеделник. Това е първата стъпка в опита за сформиране на постоянно държавно управление след разпадането на предходния парламент.