България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време
Едно метеорологично събитие е рисково, в случай че то е относително рядко за обещано място или интервал от годината. Вследствие на климатичните промени, в международен мащаб честотата и силата на доста от тези феномени сензитивно е повишена. Данните за България също демонстрират сходни заключения – през последните няколко десетилетия и изключително след 2000 година, има повишаване на екстремуми, свързани с извънредно топло време, като да вземем за пример продължителността на горещи талази и броя нощи с температура над 20°С, до момента в който продължителността на студените екстремуми понижава. В същото време в по-голямата част от страната има увеличена периодичност на случаите на интензивни превалявания.
Средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1°С по отношение на края на 19 век. Лятото на 2023 година в Северното полукълбо бе най-топлото в историята на метеорологичните наблюдения, до момента в който това на 2022 година бе най-топлото в Стария континент, а предходната годината беше най-топлата за доста страни от Западна и Централна Европа. Затоплянето в Европа е 2 пъти по-бързо от междинното за света, съгласно Световната метеорологична организация (СМО). Страната ни не е изключение от тази наклонност на стопляне.
Как се трансформира климатът в България?
През последните десетилетия средногодишната температура в страната се е повишила с повече от 1°С, като 2019 година и 2020 година са двете най-топли години в България от 1930 година насам, надлежно на първо и на второ място, със средногодишни температури от 12,5°С и 12,4°С (Фиг. 1), по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Затоплянето в България се следи през всички сезони, като най-силно е изразено през лятото, и е по-съществено в Северна България, в сравнение с в Южна. Според данни от проучване на доктор Петър Ножаров, стоплянето е най-силно през месец август, заради което за все по-голяма част от страната август е и най-топлият месец от годината, а не юли. Макар не чак толкоз обилни, се следят промени и при преваляванията. Най-ясната наклонност е, че след засушаването в страната от края на ХХ век, количеството на преваляванията през последните 20 години се е повишило.
Промяна при рисковите явления
Средните стойности на температурата и на преваляванията обаче не ни дават цялостна визия за протичащото се, защото е допустимо избрани промени в климата да не се откриват при осредняване. Това важи изключително за редки и рискови метеорологични феномени. А точно, по-голяма част от неподходящите въздействия от климатичните промени върху хората и природата са породени от деянията на рисковите метеорологични феномени. Това са релативно редки събития и процеси, само че с нетипична активност и/или дълготрайност. Те най-точно се дефинират посредством статистически способи (Фиг. 2).
Затова се употребяват така наречен климатични показатели, които характеризират разпределението на стойностите на климатичните екстремуми или други климатични индикатори на обещано място или регион. Примери за климатичен показател са: дълготрайност на гореща вълна, брой дни в годината с дъжд над 20 мм, най-ниска минимална температура в месеца и доста други.
Какво демонстрират температурните екстремуми?
Сред най-явните проявления на стоплянето в страната ни е повишаването на интервалите с горещо време през топлото полугодие. През последните 50 години има значително повишаване на броя дни с оптималната температура над 32°C, по данни на Национален институт по метеорология и хидрология (Фиг. 3).
На идната фигура е визуализирана смяна в цената на показателя за дълготрайност на топлинна вълна (warm spell duration index – WSDI), част от набора от показатели на Експертната група по разкриване на климатични промени и показатели (ETCCDI), за региона на Балканския полуостров. Вижда се навсякъде нарастване на продължителността на топлинните талази – приблизително с над 150% за по-голямата част от региона. Тази смяна е изключително основна през последните 2 десетилетия. Редно е да се обърне внимание, че този показател се отнася за интервали на извънредно топло време през цялата година, а освен за летния сезон.
През последните десетилетия има повишаване и на броя дни в годината с оптималната температура над 25°С, съгласно същия разбор, както и съгласно други проучвания. Най-голямото нарастване е над планините, където растежът е от към 20 дни в безусловно и над 50% в релативно отношение.
Друг значим показател, обвързван с влошения топлинен комфорт през лятото, са тропичните нощи или денонощия с минимална температура над 20°С. За региона на България такива се следят най-много в Източна България, в регионите наоколо до Черно море, заради затоплящото деяние на водата през нощта. Например, през последните десетилетия има доста нарастване на броя на тропичните нощи в този регион – с по към 10 дни годишно.
Също по този начин, до момента в който към средата и края на 20 век броят на тропичните нощи в Дунавската низина и Горнотракийската равнина е бил непосредствен до нулата, през последните три десетилетия са регистрирани доста по-често там.
Всички тези екстремуми имат отрицателни последствия върху хората и природата. Например, смъртността измежду хората по време на горещи талази нараства доста. Жегите са и основна косвена причина за пораждане на повече пътнотранспортни катастрофи. Горещото време усилва умората и постанова обилни разноски за изстудяване на пространствата. В същото време се усилва заплахата от пожари, както и евентуални вреди върху земеделските посеви.
Продължителността на интервалите с извънредно студено време намалява
През последните 30 години междинната зимна температура в нашата страна се е повишила с към 0,6°C, като стоплянето на сезона се е ускорило през последните 10 години, като зимата на 2022/2023 година е била най-топлата в историята на метеорологичните наблюдения на България.
Промените при климатичните показатели, свързани със студено време (през който и да е сезон), като цяло са противоположни на тези, свързани с топло. На Фиг. 4 виждаме смяната при продължителността на студените талази в района по смисъла на показателя за дълготрайност на студена вълна (cold spell duration index – CSDI).
Макар и продължителността на интервалите с извънредно студено време да варира доста от година на година, е видно, че продължителността им понижава, а в съвремието към този момент клони към 0, най-малко когато дефинираме студените талази по отношение на междинните температури за интервала 1961 – 1990 година Ако тази наклонност продължи, феноменът “студена вълна ” е допустимо изцяло да изчезне в бъдеще.
Намаление през последните години има и при броя ледени дни (дни с оптималната температура под 0°C) – Фиг. 6. Броят на ледените дни е обвързван с изискванията за задържане на снежна завивка, чиято междинна дебелина в България е намаляла, съгласно извършени разбори.
Намалението на случаите на студено време може да има някои позитивни въздействия – да вземем за пример, по-малко извънредно студени дни значи понижени разноски за отопление и по-малък риск от измръзване. Също по този начин се усъвършенстват изискванията за развъждане на топлолюбиви култури. От друга страна обаче, при топли зими настава по-ранен разцвет на растенията, което ги прави по-уязвими при внезапни (било то и краткотрайни) захлаждания, снеговалежи и пролетни слани. А при понижени снеговалежи над планините, равнището на реките при пролетното размразяване понижава.
Досегашните заключения за България са в благозвучие с изводите на отчетите на IPCC. При смяна в междинната температура най-чувствителни са промените при топлите и студените екстремуми – делът на първите доста ще нарасне, до момента в който този на вторите ще намалее (Фиг. 7).
Климатичните промени водят до промени и при преваляванията в международен мащаб.
Изчислено е, че за всеки 1°C покачване на международната температура има 7% повишаване на наличието на влага в атмосферата. Промените при преваляванията за другите региони на света са разнопосочни – постоянно даже и за близко ситуирани области. В някои региони има понижение на сумата на преваляванията, до момента в който за други има нарастване. Като цяло обаче има повишаване на случаите на рискови превалявания, както и на засушавания.
Екстремен назоваваме един дъжд, за който сумата е извънредно огромна. В най-тежките случаи в границите на 1 – 2 дни сумата на дъжда е равна на нормалния дъжд за няколко месеца, както беше казусът с наводненията по Южното Черноморие при започване на месец септември т.г. Тогава общите суми на преваляванията в Ахтопол и село Граматиково бяха надлежно 196 мм (над 429% от нормата) и 275 мм (385% от нормата).
Промяната при рискови превалявания може да бъде проследена с разнообразни показатели – като разбор на броя на дните в годината с дъжд над 20 мм, количеството дъжд от петте най-валежни дни в годината и др.
За интервала 1991 – 2017 година е регистрирано повишаване, въпреки и статистическо незначимо, на броя дни с рисков дъжд над 60 мм за 24 часа, съгласно разбор на Национален институт по метеорология и хидрология.
За към 70% от страната има нарастване на дните с рисков дъжд на 60 мм за 24 часа с 19 – 42% за интервала 1991 – 2019 година, по отношение на предходни интервали, съгласно друго проучване на учени от института. Според разбора още по-съществено е повишаването на екстремумите в крайните югоизточни региони и по Черноморското крайбрежие, до момента в който в крайните югозападни региони има понижение на този тип рискови превалявания. Трябва да се означи, че случаите на рискови превалявания поначало са най-чести в страната за регионите на Беласица, Южните Родопи и Странджанско (Фиг. 8).
През последните десетилетия в страната ни има повишаване на случаите на интензивни превалявания, както и на образуване на гръмотевични стихии през топлото полугодие, съгласно други изследвания, които обаче са направени за по-стари интервали.
В умозаключение можем да кажем, че се следи повишаване на продължителността на случаите на извънредно топло и горещо време в България, както и повишаване на случаите на рисков дъжд, изключително през последните 20 години.
България е страната с най-бърза скорост на повишаване на степента рискови феномени на десетилетие или 3% на десетилетие (Фиг. 10), съгласно проучване на турско-швейцарски теоретичен екип. В изследването са прегледани 10 показателя за температура и превалявания за региона на Европа и Средиземноморието за интервала 1979 – 2016 година На база на тези данни е направена оценка на смяна на екстремността на климата за целия континент. Вижда се, че България е “гореща точка ” на повишаване на честотата на друг тип рискови феномени, за разлика от други страни, където тя даже понижава, най-малко съгласно това проучване.
Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е приключил магистратура компетентност „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “ като специалист и координатор.
Средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1°С по отношение на края на 19 век. Лятото на 2023 година в Северното полукълбо бе най-топлото в историята на метеорологичните наблюдения, до момента в който това на 2022 година бе най-топлото в Стария континент, а предходната годината беше най-топлата за доста страни от Западна и Централна Европа. Затоплянето в Европа е 2 пъти по-бързо от междинното за света, съгласно Световната метеорологична организация (СМО). Страната ни не е изключение от тази наклонност на стопляне.
Как се трансформира климатът в България?
През последните десетилетия средногодишната температура в страната се е повишила с повече от 1°С, като 2019 година и 2020 година са двете най-топли години в България от 1930 година насам, надлежно на първо и на второ място, със средногодишни температури от 12,5°С и 12,4°С (Фиг. 1), по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Затоплянето в България се следи през всички сезони, като най-силно е изразено през лятото, и е по-съществено в Северна България, в сравнение с в Южна. Според данни от проучване на доктор Петър Ножаров, стоплянето е най-силно през месец август, заради което за все по-голяма част от страната август е и най-топлият месец от годината, а не юли. Макар не чак толкоз обилни, се следят промени и при преваляванията. Най-ясната наклонност е, че след засушаването в страната от края на ХХ век, количеството на преваляванията през последните 20 години се е повишило.
Промяна при рисковите явления
Средните стойности на температурата и на преваляванията обаче не ни дават цялостна визия за протичащото се, защото е допустимо избрани промени в климата да не се откриват при осредняване. Това важи изключително за редки и рискови метеорологични феномени. А точно, по-голяма част от неподходящите въздействия от климатичните промени върху хората и природата са породени от деянията на рисковите метеорологични феномени. Това са релативно редки събития и процеси, само че с нетипична активност и/или дълготрайност. Те най-точно се дефинират посредством статистически способи (Фиг. 2).
Затова се употребяват така наречен климатични показатели, които характеризират разпределението на стойностите на климатичните екстремуми или други климатични индикатори на обещано място или регион. Примери за климатичен показател са: дълготрайност на гореща вълна, брой дни в годината с дъжд над 20 мм, най-ниска минимална температура в месеца и доста други.
Какво демонстрират температурните екстремуми?
Сред най-явните проявления на стоплянето в страната ни е повишаването на интервалите с горещо време през топлото полугодие. През последните 50 години има значително повишаване на броя дни с оптималната температура над 32°C, по данни на Национален институт по метеорология и хидрология (Фиг. 3).
На идната фигура е визуализирана смяна в цената на показателя за дълготрайност на топлинна вълна (warm spell duration index – WSDI), част от набора от показатели на Експертната група по разкриване на климатични промени и показатели (ETCCDI), за региона на Балканския полуостров. Вижда се навсякъде нарастване на продължителността на топлинните талази – приблизително с над 150% за по-голямата част от региона. Тази смяна е изключително основна през последните 2 десетилетия. Редно е да се обърне внимание, че този показател се отнася за интервали на извънредно топло време през цялата година, а освен за летния сезон.
През последните десетилетия има повишаване и на броя дни в годината с оптималната температура над 25°С, съгласно същия разбор, както и съгласно други проучвания. Най-голямото нарастване е над планините, където растежът е от към 20 дни в безусловно и над 50% в релативно отношение.
Друг значим показател, обвързван с влошения топлинен комфорт през лятото, са тропичните нощи или денонощия с минимална температура над 20°С. За региона на България такива се следят най-много в Източна България, в регионите наоколо до Черно море, заради затоплящото деяние на водата през нощта. Например, през последните десетилетия има доста нарастване на броя на тропичните нощи в този регион – с по към 10 дни годишно.
Също по този начин, до момента в който към средата и края на 20 век броят на тропичните нощи в Дунавската низина и Горнотракийската равнина е бил непосредствен до нулата, през последните три десетилетия са регистрирани доста по-често там.
Всички тези екстремуми имат отрицателни последствия върху хората и природата. Например, смъртността измежду хората по време на горещи талази нараства доста. Жегите са и основна косвена причина за пораждане на повече пътнотранспортни катастрофи. Горещото време усилва умората и постанова обилни разноски за изстудяване на пространствата. В същото време се усилва заплахата от пожари, както и евентуални вреди върху земеделските посеви.
Продължителността на интервалите с извънредно студено време намалява
През последните 30 години междинната зимна температура в нашата страна се е повишила с към 0,6°C, като стоплянето на сезона се е ускорило през последните 10 години, като зимата на 2022/2023 година е била най-топлата в историята на метеорологичните наблюдения на България.
Промените при климатичните показатели, свързани със студено време (през който и да е сезон), като цяло са противоположни на тези, свързани с топло. На Фиг. 4 виждаме смяната при продължителността на студените талази в района по смисъла на показателя за дълготрайност на студена вълна (cold spell duration index – CSDI).
Макар и продължителността на интервалите с извънредно студено време да варира доста от година на година, е видно, че продължителността им понижава, а в съвремието към този момент клони към 0, най-малко когато дефинираме студените талази по отношение на междинните температури за интервала 1961 – 1990 година Ако тази наклонност продължи, феноменът “студена вълна ” е допустимо изцяло да изчезне в бъдеще.
Намаление през последните години има и при броя ледени дни (дни с оптималната температура под 0°C) – Фиг. 6. Броят на ледените дни е обвързван с изискванията за задържане на снежна завивка, чиято междинна дебелина в България е намаляла, съгласно извършени разбори.
Намалението на случаите на студено време може да има някои позитивни въздействия – да вземем за пример, по-малко извънредно студени дни значи понижени разноски за отопление и по-малък риск от измръзване. Също по този начин се усъвършенстват изискванията за развъждане на топлолюбиви култури. От друга страна обаче, при топли зими настава по-ранен разцвет на растенията, което ги прави по-уязвими при внезапни (било то и краткотрайни) захлаждания, снеговалежи и пролетни слани. А при понижени снеговалежи над планините, равнището на реките при пролетното размразяване понижава.
Досегашните заключения за България са в благозвучие с изводите на отчетите на IPCC. При смяна в междинната температура най-чувствителни са промените при топлите и студените екстремуми – делът на първите доста ще нарасне, до момента в който този на вторите ще намалее (Фиг. 7).
Климатичните промени водят до промени и при преваляванията в международен мащаб.
Изчислено е, че за всеки 1°C покачване на международната температура има 7% повишаване на наличието на влага в атмосферата. Промените при преваляванията за другите региони на света са разнопосочни – постоянно даже и за близко ситуирани области. В някои региони има понижение на сумата на преваляванията, до момента в който за други има нарастване. Като цяло обаче има повишаване на случаите на рискови превалявания, както и на засушавания.
Екстремен назоваваме един дъжд, за който сумата е извънредно огромна. В най-тежките случаи в границите на 1 – 2 дни сумата на дъжда е равна на нормалния дъжд за няколко месеца, както беше казусът с наводненията по Южното Черноморие при започване на месец септември т.г. Тогава общите суми на преваляванията в Ахтопол и село Граматиково бяха надлежно 196 мм (над 429% от нормата) и 275 мм (385% от нормата).
Промяната при рискови превалявания може да бъде проследена с разнообразни показатели – като разбор на броя на дните в годината с дъжд над 20 мм, количеството дъжд от петте най-валежни дни в годината и др.
За интервала 1991 – 2017 година е регистрирано повишаване, въпреки и статистическо незначимо, на броя дни с рисков дъжд над 60 мм за 24 часа, съгласно разбор на Национален институт по метеорология и хидрология.
За към 70% от страната има нарастване на дните с рисков дъжд на 60 мм за 24 часа с 19 – 42% за интервала 1991 – 2019 година, по отношение на предходни интервали, съгласно друго проучване на учени от института. Според разбора още по-съществено е повишаването на екстремумите в крайните югоизточни региони и по Черноморското крайбрежие, до момента в който в крайните югозападни региони има понижение на този тип рискови превалявания. Трябва да се означи, че случаите на рискови превалявания поначало са най-чести в страната за регионите на Беласица, Южните Родопи и Странджанско (Фиг. 8).
През последните десетилетия в страната ни има повишаване на случаите на интензивни превалявания, както и на образуване на гръмотевични стихии през топлото полугодие, съгласно други изследвания, които обаче са направени за по-стари интервали.
В умозаключение можем да кажем, че се следи повишаване на продължителността на случаите на извънредно топло и горещо време в България, както и повишаване на случаите на рисков дъжд, изключително през последните 20 години.
България е страната с най-бърза скорост на повишаване на степента рискови феномени на десетилетие или 3% на десетилетие (Фиг. 10), съгласно проучване на турско-швейцарски теоретичен екип. В изследването са прегледани 10 показателя за температура и превалявания за региона на Европа и Средиземноморието за интервала 1979 – 2016 година На база на тези данни е направена оценка на смяна на екстремността на климата за целия континент. Вижда се, че България е “гореща точка ” на повишаване на честотата на друг тип рискови феномени, за разлика от други страни, където тя даже понижава, най-малко съгласно това проучване.
Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е приключил магистратура компетентност „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “ като специалист и координатор.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ