След интервюто на Борисов за немска медия – срам, смях и сконфузен журналист
Едно изявление на нашия непосредствен до неуместното водач, оповестено преди месец в немска медия, сподели някои неща към неговата персона. Тогава ние с равна доза позор и яд прочетохме по какъв начин министър-председателят на републиката изпада в откровения, че към този момент не желае да вижда дами – след абсурда с " българската Мата Хари ", която е снимала скрито нощното му шкафче. И се оплаква, че НСО не ревизира дамите, които го посещават.
Хвали се: " едвам преди няколко месеца олигарсите в България осъзнаха какво съм им предизвикал " и " банковата ни система е толкоз постоянна, че незаконни измами и срутване на банки като след измененията и когато социалистите бяха на власт в България, са невъзможни ". На последвалия логичен въпрос: значи ли това, че банките са толкоз сигурни, че хората към този момент няма потребност да държат пачки пари и кюлчета злато на нощните си шкафчета, Борисов не дава отговор.
На всички в България още тогава ни стана ясно, че това изявление е било същинско изпитание за журналиста. Авторитетният немски вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ) го разгласява със забавяне от повече от месец, тъй като на страниците за външна политика главните безредици били към изборите в Съединени американски щати.
Въпреки това до през днешния ден няма друго интервю с премиера на страната ни от началото на митингите против държавното управление.
Негов създател е германският публицист Михаел Мартенс, дълготраен сътрудник на ФАЦ за Балканите и прочут ценител на района. се обърна към Мартенс с въпроси за усещанията му от срещата, приключила с цяла страница за Борисов във водещото немско издание и с радикално разнообразни мнения в София и Берлин. Ето какво споделя журналистът.
" През октомври бях в София за изявление с Бойко Борисов. След 2006 и 2016 година това бе третият диалог, който повеждам с него за ФАЦ. Първият път още бе кмет, само че защото всички знаеха, че рано или късно ще играе по-голяма роля в България, желаех да се срещна с него и да опиша за това на читателите си. Първото изявление протече много зле, най-малко от моя позиция. Учудих се, че Борисов е известен измежду българите. Десет години по-късно, през 2016 година, на първо място ставаше дума за ролята на България в миграционната рецесия, тъй като това доста интересуваше немската общност. Третото изявление, което се състоя през октомври 2020 година, бе сигурно най-необичайното от трите диалога.
То провокира безредици както в Западна Европа, по този начин и в България, въпреки и по разнообразни аргументи.
Може би бе едно от най-необичайните изявленията с държавен началник на страна от Европейски Съюз, което човек може да си показа. В него в последна сметка се стигна до въпроса: кой има достъп до спалнята на Борисов и какво вършат на нощното му шкафче златни кюлчета, пачки пари и револвер.
За мен изявлението бе извънредно и защото във ФАЦ работи строга политика, която мощно подкрепям и самият аз: персоналният живот на политиците е табу. В този случай персоналното обаче закупи политическо измерение – дотолкоз, че се озовах в непозната роля да задавам въпроси, каквито в никакъв случай не бих задавал на политик – без значение намирам ли го за приветлив, или не.
(Един непряк коментар, въпреки да зная, че изпадам в недружелюбност пред мнозината смятащи българския министър-председател за виновен за всички проблеми на страната си: в персонален диалог Бойко Борисов може да е доста приветлив и даже има качество, което за 25 години в публицистиката извънредно рядко съм срещал измежду политици: самоиронията.)
Но да се върнем към тематиката: след изявлението получих доста известия от немски читатели, които ми написаха, че не са знаели кой тъкмо е Борисов, нито се интересуват от България, само че все пак са прочели изявлението до дъно, тъй като тематиката е толкоз необикновена. Един доста значим човек в немската политика, чието име не мога да посочвам тук, разпращаше изявлението по имейл в Берлин, като означи:
" Ако на някого му се прииска да прочете невероятна история за секс и закононарушения, не трябва никога да пропуща изявлението с Борисов във ФАЦ. "
В България изявлението се смяташе за удивително по други аргументи. За интересуващите се от политика български читатели наличието, несъмнено, не бе нито ново, нито извънредно. Всичко казано от Борисов в изявлението бе повече или по-малко известно. Необичаен обаче бе фактът, че Борисов въобще дава изявление – първото му огромно от месеци, а и от началото на митингите през лятото. Така че не е чудно, че читатели в България желаеха да знаят какво тъкмо споделя Борисов – и евентуално са били разочаровани, че са научили толкоз малко от диалога.
Разбирам това отчаяние. Но то ни води към проблем, за който доста бих желал да пиша:
казусът с несъществуващата европейска обществена среда.
Живеем в Европейския съюз в общественост от 27 страни, в които (поне на теория) важат едни и същи правила; живеем обаче в радикално разнообразни медийни обществени среди. От 20 години съм сътрудник на вестника си в Югоизточна Европа. Живял съм в Белград, Истанбул и Атина и не преставам да откривам, че има голяма бездна в познанията сред Изтока и Запада. Малки страни като Гърция, България или Литва да вземем за пример гледат с огромен интерес към огромните страни в Западна Европа и съвсем всички имат репортери в Берлин или Париж. Обратното обаче не е правилно. "
Безобразие и подлост – по какъв начин България се ръководи, все едно е настолна игра
Хвали се: " едвам преди няколко месеца олигарсите в България осъзнаха какво съм им предизвикал " и " банковата ни система е толкоз постоянна, че незаконни измами и срутване на банки като след измененията и когато социалистите бяха на власт в България, са невъзможни ". На последвалия логичен въпрос: значи ли това, че банките са толкоз сигурни, че хората към този момент няма потребност да държат пачки пари и кюлчета злато на нощните си шкафчета, Борисов не дава отговор.
На всички в България още тогава ни стана ясно, че това изявление е било същинско изпитание за журналиста. Авторитетният немски вестник " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ) го разгласява със забавяне от повече от месец, тъй като на страниците за външна политика главните безредици били към изборите в Съединени американски щати.
Въпреки това до през днешния ден няма друго интервю с премиера на страната ни от началото на митингите против държавното управление.
Негов създател е германският публицист Михаел Мартенс, дълготраен сътрудник на ФАЦ за Балканите и прочут ценител на района. се обърна към Мартенс с въпроси за усещанията му от срещата, приключила с цяла страница за Борисов във водещото немско издание и с радикално разнообразни мнения в София и Берлин. Ето какво споделя журналистът.
" През октомври бях в София за изявление с Бойко Борисов. След 2006 и 2016 година това бе третият диалог, който повеждам с него за ФАЦ. Първият път още бе кмет, само че защото всички знаеха, че рано или късно ще играе по-голяма роля в България, желаех да се срещна с него и да опиша за това на читателите си. Първото изявление протече много зле, най-малко от моя позиция. Учудих се, че Борисов е известен измежду българите. Десет години по-късно, през 2016 година, на първо място ставаше дума за ролята на България в миграционната рецесия, тъй като това доста интересуваше немската общност. Третото изявление, което се състоя през октомври 2020 година, бе сигурно най-необичайното от трите диалога.
То провокира безредици както в Западна Европа, по този начин и в България, въпреки и по разнообразни аргументи.
Може би бе едно от най-необичайните изявленията с държавен началник на страна от Европейски Съюз, което човек може да си показа. В него в последна сметка се стигна до въпроса: кой има достъп до спалнята на Борисов и какво вършат на нощното му шкафче златни кюлчета, пачки пари и револвер.
За мен изявлението бе извънредно и защото във ФАЦ работи строга политика, която мощно подкрепям и самият аз: персоналният живот на политиците е табу. В този случай персоналното обаче закупи политическо измерение – дотолкоз, че се озовах в непозната роля да задавам въпроси, каквито в никакъв случай не бих задавал на политик – без значение намирам ли го за приветлив, или не.
(Един непряк коментар, въпреки да зная, че изпадам в недружелюбност пред мнозината смятащи българския министър-председател за виновен за всички проблеми на страната си: в персонален диалог Бойко Борисов може да е доста приветлив и даже има качество, което за 25 години в публицистиката извънредно рядко съм срещал измежду политици: самоиронията.)
Но да се върнем към тематиката: след изявлението получих доста известия от немски читатели, които ми написаха, че не са знаели кой тъкмо е Борисов, нито се интересуват от България, само че все пак са прочели изявлението до дъно, тъй като тематиката е толкоз необикновена. Един доста значим човек в немската политика, чието име не мога да посочвам тук, разпращаше изявлението по имейл в Берлин, като означи:
" Ако на някого му се прииска да прочете невероятна история за секс и закононарушения, не трябва никога да пропуща изявлението с Борисов във ФАЦ. "
В България изявлението се смяташе за удивително по други аргументи. За интересуващите се от политика български читатели наличието, несъмнено, не бе нито ново, нито извънредно. Всичко казано от Борисов в изявлението бе повече или по-малко известно. Необичаен обаче бе фактът, че Борисов въобще дава изявление – първото му огромно от месеци, а и от началото на митингите през лятото. Така че не е чудно, че читатели в България желаеха да знаят какво тъкмо споделя Борисов – и евентуално са били разочаровани, че са научили толкоз малко от диалога.
Разбирам това отчаяние. Но то ни води към проблем, за който доста бих желал да пиша:
казусът с несъществуващата европейска обществена среда.
Живеем в Европейския съюз в общественост от 27 страни, в които (поне на теория) важат едни и същи правила; живеем обаче в радикално разнообразни медийни обществени среди. От 20 години съм сътрудник на вестника си в Югоизточна Европа. Живял съм в Белград, Истанбул и Атина и не преставам да откривам, че има голяма бездна в познанията сред Изтока и Запада. Малки страни като Гърция, България или Литва да вземем за пример гледат с огромен интерес към огромните страни в Западна Европа и съвсем всички имат репортери в Берлин или Париж. Обратното обаче не е правилно. "
Безобразие и подлост – по какъв начин България се ръководи, все едно е настолна игра
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ