Перлите на София: Сградата на бившата Земеделска банка
Една превъзходна постройка, намираща се на ъгъла на софийските улици „ Иван Вазов ” и „ Раковски ”, непроменяемо основава чувство за жанр, аристократизъм и архитектурен усет. Това здание, което през днешния ден е административната постройка на БДЖ, при започване на ХХ век е благосъстоятелност на една от най-значителните банки на България – Българската земеделска банка.
Българска земеделска банка (БЗБ) е третата държавна банка в България след Българска национална банка и Пощенска спестовна каса. Тя е учредена през 1904 година със специфичен закон и действа до 1934 година, когато е обединена с Българска централна кооперативна банка (БЦКБ) в Българска земеделска и кооперативна банка.
Централата на Българска земеделска банка, ситуирана на улица „ Иван Вазов “ №3, през днешния ден е монумент на културата с национално значение, като в нея се намират централата на Български държавни железници и Държавна лаборатория „ Българска роза “.
Тази най-голяма и внушителна сграда за времето си, струваща 1 472 143 тогавашни лв., е издигната през 1900 година по план на арх. Янаки Ставрев, строителен бизнесмен.
Художественият и архитектурен жанр на постройката включва детайли на барок и неокласицизъм. Главният вход на БЗБ е бил откъм ул. „ Раковски ”. На втория етаж се обитават кабинетите и заседателната зала, богато украсена с красиви фрески, изобразяващи моменти от земеделския живот. Откъм входовете към ул. „ Иван Вазов ” са били канцелариите на чиновниците на банката и помещението, където се извършват касовите интервенции. Още през 1934 година зданието е харесано от Кимон Георгиев за Министерски съвет на Царство България, тук точно той се е помещавал до 1944 година
Красивото архитектурно създание пострадва съществено от бомбардировките над София. В съседство на тази постройка се е намирала и Народната библиотека, разрушена от съюзническата авиация. Покривът на постройката по това време е бил куполообразен, в жанр сецесион, с красива желязна решетка. А балконите са били украсени с парапети-плетеници от стоманени влакна. Първият етаж съставлява забележителна по размер аркада с мощна рустика или релефна каменна обшивка. На втория етаж аркадата е в йонийски жанр, а на третия изпъкват пиластрите, отново в същия жанр. Но съгласно експертите тези балкони, фасадата и монументалната статуя, която не оживяла до наши дни, са барокова комбинация, нарушаваща изчистената форма на ренесансовата архитектура. Вътре в постройката се извива парадното стълбище с хубав парапет от ковано желязо, започващ с два бронзови пегаса. А подовите теракотени настилки, за жалост недотам добре непокътнати, също способстват за всеобщото чувство за великолепие и лукс.
Цялата фасада на елегантното здание е актуализирана преди няколко години по плана „ Красива България ”, финансиран от Европейския съюз, с реализатор Столичната община. Чарът на постройката е заздравен от керемидения цвят, предназначен за една от най-забележителните постройки в София – Народният спектакъл. С право можем да причислим красивата къща към шедьоврите на архитектурата и градоустройството в столицата.
Българска земеделска банка (БЗБ) е третата държавна банка в България след Българска национална банка и Пощенска спестовна каса. Тя е учредена през 1904 година със специфичен закон и действа до 1934 година, когато е обединена с Българска централна кооперативна банка (БЦКБ) в Българска земеделска и кооперативна банка.
Централата на Българска земеделска банка, ситуирана на улица „ Иван Вазов “ №3, през днешния ден е монумент на културата с национално значение, като в нея се намират централата на Български държавни железници и Държавна лаборатория „ Българска роза “.
Тази най-голяма и внушителна сграда за времето си, струваща 1 472 143 тогавашни лв., е издигната през 1900 година по план на арх. Янаки Ставрев, строителен бизнесмен.
Художественият и архитектурен жанр на постройката включва детайли на барок и неокласицизъм. Главният вход на БЗБ е бил откъм ул. „ Раковски ”. На втория етаж се обитават кабинетите и заседателната зала, богато украсена с красиви фрески, изобразяващи моменти от земеделския живот. Откъм входовете към ул. „ Иван Вазов ” са били канцелариите на чиновниците на банката и помещението, където се извършват касовите интервенции. Още през 1934 година зданието е харесано от Кимон Георгиев за Министерски съвет на Царство България, тук точно той се е помещавал до 1944 година
Красивото архитектурно създание пострадва съществено от бомбардировките над София. В съседство на тази постройка се е намирала и Народната библиотека, разрушена от съюзническата авиация. Покривът на постройката по това време е бил куполообразен, в жанр сецесион, с красива желязна решетка. А балконите са били украсени с парапети-плетеници от стоманени влакна. Първият етаж съставлява забележителна по размер аркада с мощна рустика или релефна каменна обшивка. На втория етаж аркадата е в йонийски жанр, а на третия изпъкват пиластрите, отново в същия жанр. Но съгласно експертите тези балкони, фасадата и монументалната статуя, която не оживяла до наши дни, са барокова комбинация, нарушаваща изчистената форма на ренесансовата архитектура. Вътре в постройката се извива парадното стълбище с хубав парапет от ковано желязо, започващ с два бронзови пегаса. А подовите теракотени настилки, за жалост недотам добре непокътнати, също способстват за всеобщото чувство за великолепие и лукс.
Цялата фасада на елегантното здание е актуализирана преди няколко години по плана „ Красива България ”, финансиран от Европейския съюз, с реализатор Столичната община. Чарът на постройката е заздравен от керемидения цвят, предназначен за една от най-забележителните постройки в София – Народният спектакъл. С право можем да причислим красивата къща към шедьоврите на архитектурата и градоустройството в столицата.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ