Една статистика вгорчи поредния ден на обърканото българско битие. За

Една статистика вгорчи следващия ден на обърканото българско съществуване.

За 10 години България се е стопила с близо 450 000 души, регистрира Евростат.
За 8 години Унгария е пораснала с 1 милион унгарци, похвали се преди седмица Орбан.
За 10 години смъртността в България е повишена с 14%.
За 8 години раждаемостта в Унгария е скочила с 45%!

Ние угасваме постепенно като восъчна свещ.
Унгарците порастват бързо като гъби след дъжд.

У нас за 28 години 900 000 българи са напуснали страната.
В Унгария за 8 години са разкрити 800 000 нови работни места

Ние ядем чушки от Турция, домати от Гърция и чесън от Китай.
Унгарците изнасят за Китай по 2 милиона патици и 70 000 тона месо всяка година, а на всеки 2 минути създават по един мерцедес.

Ние засаждаме всяка пролет лалета и шубраци в дупките по пътищата.
Унгария прави влак-стрела по трасето Будапеща-Белград.

Ние се молим Гинка да не ни подвига цената на тока с 51%.
Орбан в Унгария смъкна с 25 % цената на тока, газта и консумативите за бита.

Ние имаме 16 милиарда външен дълг единствено за последните 8 години. Унгарците - нито цент!

Да изреждам ли още?

У нас пандизчии бягат пандизите, лекари - от лечебните заведения и учители - от учебните заведения.

У нас никой не се стряска от тези стряскащи обстоятелства.
А те са най-точната оценка за най-страшния неуспех на страната!
Те са най-верният израз на нашето отчаяние, на разрушени илюзии и проиграни очаквания.
В тях са вградени хиляди унищожени човешки ориси, разплакани очи и провалени животи.

Но в България никой не се стряска от това.

Никой за нищо не е отговорен. Няма Правда, няма Възмездие, няма Морал.

И няма Напредък!
Крадците си крадат, убийците - убиват, мутрите ги славославят.

Нямаме Път. Свободата стана разпасаност.

Агресията - норма.

Депутатите живеят от мандат за мандат.

Партиите - от избори за избори.
Правителството се е вторачило в европредседателството, което след три месеца свършва. А след това? Никой не споделя.
Президентът влезе бързо в коловоза на нищоправенето - едно коремно, две кебапчета, три рокли и няколко поста във фейса. Промяната се трансформира в мираж. А се изтъркаля година и половина от мандата му.
Министрите наподобяват отчайващо, оплетени в гафове като патета в кълчища - с неуместни пояснения за неуспехите си, с несъответстващи дейности и управнически погроми. Толкова знаят, толкоз могат. Избрани по преданост и по квотност.
Чакат Борисов да ги сръчка. Правосъдната - с цел да ѝ светне, че пандизите у нас са като врата у поле, външната - с цел да се задвижи за българин, застрашаващ го затвор в Съединени американски щати, вътрешният - да си оправи границата, общественият и здравният - с цел да се оправят с корупцията в ТЕЛК.
Държава на ръчно ръководство.

Държава на дупките.

На бегълците.

На войнстваща незначителност и убийствено славолюбие.

Държава без цел. С ужасяващата вероятност, че след няколко десетиления може да остане и без жители!
Общество без посока. Което за следващ път гледа по какъв начин да оцелее.
Страна без визия.
Опасявам се - и без бъдеще!

Ще се стресне ли някой от това?
Ще седнат ли всички на една маса, с цел да спасят живота на България?