Една стара моя мечта отдавна очакваше да се сбъдне, а

Една остаряла моя фантазия от дълго време очакваше да се сбъдне, а проектите, които години наред правех да се добера до това малко парченце полуземя в Нормандия, бяха като мигаща лампичка в тъмното. Опитвала съм се да стигна от Брюксел с трен, с рейс от Лондон под Ламанша, само че се случи в този момент - да отида до Мон Сен Мишел от Париж. 

Мон Сен Мишел е магично място в Нормандия, хвърлено в Ламанша и брулено от безмилостните ветрове на атлантическите течения. Поради забавната си история и културното значение за района, селището през днешния ден е под отбраната на ЮНЕСКО. Но може би най-привлекателното в Мон Сен Мишел е неговата недостижимост и мистичност, която всеки ден трансформира мястото в остров с всеки прилив.

Това е един от най-посещаваните обекти във Франция - след Ил дьо Франс в Париж, тук идват 3 млн. туристи годишно. През зимата обаче туристите са 25 пъти по-малко по отношение на лятото, когато островчето безусловно се задушава от гости.

Пътуването - не без перипети

Пътуването до Мон Сен Мишел не мина без завършения и тъкмо това затвърждава тезата ми, че мястото напълно не е елементарно налично. Пред нас стоеше изборът дали да наемем кола за деня, защото дистанцията е над 350 км. И макар да е по автомагистрала, пътят е най-малко 4 часа в посока с включено наложително комплициране на пътя, загубване и изпускане на отбивка (поне веднъж), което всеки умел странник би следвало да включва в проекта. Затова вместо да губим 8 часа единствено в път, предпочетохме високоскоростните влакове TGV. Пътуването като експедитивност и улеснение е еднакво на аероплан и ранният трен в 6:48 ч. е идеалният вид, а пътуването от 90 минути е повече от преимущество!

Купуването на билет онлайн лиши минути и по този начин от гара " Монпарнас " за час и половина  ултрамодерен и чист трен ни води до град Рен. 

Оттам опциите са няколко: рейсовете са няколко дневно - непосредствено до Мон Сен Мишел или с трен до близкото градче Понторсон, само че оттам има още 7 км, които могат да се вземат пешком, само че не е най-приятният метод през зимата. 

По пътя очите ни радват зелените поля на Бретан, каменните селца, стада крави и агнета, с които регионът е фамозен, вятърни мелници и безукорни пътища. 

Точно по график идваме...

Продължава на идната страница...