- Една стандартна реч на президента предизвика множество коментари от

- Една общоприета тирада на президента провокира голям брой мнения от разнопосочни страни, като апелите за изсветляване на страната бяха и най-обсъждани. Търсят ли се послания обаче в речта на президента, които в началото не са имали сходна цел и предумисъл?

- Винаги ще се търсят, тъй като президентът има политически съперници. Имаше към този момент задоволително политически мнения. Струва ми се, че множеството от мненията за тази тирада към този момент са ясни. Няколко неща персонално на мен ми направиха усещане. Първо, президентът Радев продължава тази линия, за която беше определен. Той беше определен като митинг против ръководството, модела на ръководството и той продължава тази линия. Във връзка с това той рискува главното качество за един президент – да бъде сплотяващ, да бъде равноотдалечен.

В същото време извършва това предписание, с което са го пратили гласоподавателите там, а точно ето това – да стачкува. Другото, което ми направи усещане в тази тирада, е, че президентът още веднъж загатна за срастванията на избрани бизнеси с политиката – нещо, което преди няколко месеца беше споделил. Любопитно за мен беше загатването за концесии с неразбираеми капитали, компании, печелещи едни и същи поръчки, и всичко това, което президентът сподели, звучеше много съответно, много злободневно, като тематиката за санирането да вземем за пример, което значи единствено едно – извънредно амбициозно политическо държание, на границата на рисковото, тъй като това е рискова политическа игра. Но президентът Радев от дълго време, коства ми се, е потвърдил, че това са детайлите на неговия жанр, те могат да бъдат разпознати – нападението от самото начало.

И тъкмо избирайки нападението, сподели и онази фраза, готова безспорно, премислена фраза, за новите партии. Тази фраза демонстрира, че той не държи да влиза в режим „ Отричам, извинявам се “ и така нататък, а в противен случай – сложи съспенс, остави многоточие, остави своите политически съперници в чуденка. Фразата, несъмнено, звучеше долу-горе по този начин: „ Президентът е президент на всички българи, само че в случай че нещата не престават по този начин, ще има нови партии от страна на жителите и аз ще ги схвана “. Тази фраза, несъмнено, не споделя, че президентът ще потегля да прави партия – това, естествено, е нечиста сделка. Плюс това е извънредно рано и също така той и екипът му евентуално прелестно си дават сметка за всички опасности от това, защото те не са и по никакъв начин малко. Но във всеки случай фразата остави отворен край, което за следващ път потвърждава, че стилът на президента Радев е подобен – в общи линии, на едно място и напред, само че не и обратно.

- Да разбираме, че леката провокация е била съзнателно целяна? Защо обаче ръководещите се усещат длъжни да отговорят по някакъв метод на думите на Радев, без значение от тематиката, без значение от мястото на изявления?

- Защото тяхната работа е да смъкват рейтинга на Радев – обикновено. И то не толкоз работа на премиера Борисов – той на съществено е взел тази своя нова помирителска във всички връзки роля. Това е работа по-скоро на партията ГЕРБ. По тоя метод ГЕРБ реализира три неща. Първо демонстрира – ето, Радев не се бори непосредствено с Борисов, Борисов е отвън цялото това нещо, Борисов е над, Борисов сплотява, Борисов е оттатък. С Радев се бори партията, партията ГЕРБ, т.е. Цветан Цветанов нормално и другите.

Второто, което ГЕРБ внушава, е: ето, ние сме партия, по този начин и Радев е партия, не е президент, не е обединител, той е просто един партиец. И третото, което ГЕРБ прави, несъмнено, е да каже „ Този човек не заслужава нищо друго, с изключение на рецензия, а не уважението, което се поставя на президентската институция. Т.е. те се пробват да разжалват президента. Това са безусловно естествени политически игри. Аз по тази причина споделям, че те са рискови от страна на президента, тъй като ето това са рисковете – да ти кажат „ Ами ти в действителност губиш тежест “. В същото време обаче, отново споделям, той по тази причина беше определен, Радев.

Спомнете си, отново в едни такива времена, когато социологическите данни бяха зациклили, всичко беше безметежно и така нататък и президентът Радев беше един неочакван пробив на съвсем чужд човек в системата. Както неочакван пробив на съвсем чужд човек в системата беше и госпожа Иванчева, да вземем за пример, в „ Младост “ и ясно се потвърди по медийните реакции в последните ден-два, че властта доста се тормози от тези пробиви в системата. Властта прелестно знае, че социологическите данни може и да наподобяват ОК, само че под повърхността се натрупа доста скърцане със зъби против целия хайлайф, което рефлектира най-много при властта, тъй като тя е на власт, и властта знае, че в такива моменти хората се оглеждат за нещо ново. Точно по тази причина властта е доста деликатна и доста се бои от ето такива пробиви. Радев беше пробив в системата, който те много мъчно могат да преодолеят.

- Защо тогава един подобен апел, едно такова изявление стана мотив за полемики? Чуха се даже апели от страна на премиера министрите да се регистрират пред президента – нещо, което би трябвало да се прави непрестанно, или най-малко по този начин го схваща обществото.

- Това е характерен фасон на премиера Борисов – да трансферира казуса на други. Спомняте ли си, едно време, като идваха отчети от Европейската комисия, той ходеше да ги чете на депутатите в Народното събрание – същите тези депутати, които пък доста пъти той е наричал с не доста ласкави имена. То към този момент се разми, ние свикнахме с този жанр. И несъмнено, това е леко шеговитият, извънредно еластичен, много остроумен фасон на премиера Борисов да отиграва такива обстановки, несъмнено, с лека подигравка. Има проблем, да. Проблемът се състои в това, че Радев, в последно време и Мая Манолова са фигури, които имат много повече доверие, много повече социална известност от Борисов. Просто Борисов е прекомерно дълго на власт и това постоянно износва. Забележително дълго, с много триумфи в последно време, извънредно доста неудачи, само че във всеки случай към този момент не е нов на политическия терен. И това провокира ревнивост, това провокира състезание, терзание. Нормално е това. Затова е и тази нервна реакция.

- През вчерашния ден със старта на новата сесия и ръководещи, и съпротива бяха извънредно окуражени, говорейки за промени, законотворческа активност. Ще има ли спад обаче на този възторг?

- Спад на този възторг надали ще забележим скоро, тъй като ние живеем в непрекъснатата фешън градска мълва, че ще има нови избори. Аз не преставам да считам, че справедливи предпоставки и публично предпочитание за бързи нови избори няма, само че субективни предпоставки могат да се намерят. Просто на някой може да не му устоят нервите – на самия Борисов да вземем за пример, или пък някой може да реши да прави малко политически инженеринг, и така нататък Или пък не дай боже, някакви външни или вътрешни политико-икономически фактори, както видяхме през 2013 година да вземем за пример. Партиите са мобилизирани.

Даже стигат пределни равнища на готовност. Вчера Българска социалистическа партия показа концепция за понижаване на привилегиите на депутатите. Струва ми се, че сходни хрумвания идват малко прекомерно. Това значи, че политическият развой трайно е навлязъл във етапа непрекъснато разгаряне на битка. Някак си все едно предизборната акция не е свършвала. Това непрекъснато разгаряне на битката води до нови и нови кавги, води до повече PR, в сравнение с политика, води до едно всеобщо размиване на нещата, тъй че ние към този момент придобиваме известна устойчивост и започваме да не виждаме някои в действителност скандални неща. Това е огромният проблем. Затова споделям, ентусиазмът няма да спадне и прибавям „ за жалост “.

- Безспорно един от огромните акценти, огромната горделивост в този момент е Българското европредседателство. Ще бъде ли изместена тематиката обаче от тези продължаващи, от време на време възпламеняващи се вътрешнополитически битки?

- Темата към този момент е изместена, тъй като тя някак си, тематиката съществува редом с всичко това, в две паралелни действителности живеят двете – председателството и вътрешния политически живот.

Едва ли има мощ, която да изясни на българите, че качеството на живот сега по някакъв пряк метод се повлиява от председателството. Председателството е в тв приемника, то не е в хладилника. Истината, несъмнено, е, че стопанската система на страната също мърда нагоре. Възприятията за стопанската система са относително положителни, несъмнено, преобладаващо неприятни, само че по-добри от предходни интервали, дори бих споделил на фона на последния 20-годишен интервал. Ето това е нещото, което по-скоро удържа това държавно управление и понижава общественото напрежение, не толкоз председателството. Председателството, несъмнено, има своите триумфи, въпреки че триумфи като „ Шенген “ и Еврозоната остават много надалеч, а това са точно триумфите, от които би се повлияла българската, вътрешната аудитория.

Това със Западните Балкани остава много мъглява вероятност, съгласете се. Особено след речта на Макрон и след оня среща в София, която беше заглушена от абсурда с ЧЕЗ. Там нямаше кой знае какъв брой ясна вероятност за Западните Балкани. Пробив, несъмнено, са връзките с Македония, само че би трябвало да признаем, че за страна като България връзките с Македония би трябвало да са всекидневие, тъкмо за тези две страни връзките не би трябвало да са нещо извънредно. И несъмнено, прекрасен факт отново беше срещата, в която Борисов зае посредническа роля с Анкара. Това са значими неща, които текат на назад във времето в българското общество. Българското общество сега мисли към този момент за своите политици с известна скука. Знаете, ние, българите, избираме през три-четири години да проветряваме, да рестартираме малко системата, да пускаме някой нов. И това, което ние следим като социолози, е, че на повърхността нещата наподобяват спокойни, само че изпод се набира неприязън към целия политически хайлайф и това става изключително рисково за властта на локални избори, тъй като на локалните избори знаете, че има балотажи. Ако има балотажи, на балотажа постоянно може да се случи антивластови избор, обединяване на другояче необединими неща, както се случи на президентските избори. Затова и моментът е лъжливо рисков, това е малко миг на мъртво неспокойствие в политиката – умерено на повърхността и с рискови течения изпод.

- Опасен миг. Наблюдава се една скука, казвате. Да разбираме ли, че доверието в ръководещите е доста по-силно, когато те са по-тихи, по-кротки, без толкоз доста мнения, без дейното замесване в сходни битки?

- Доверието в ръководещите остава в общоприетите порядъци. Подкрепата за ГЕРБ в дълготраен проект се рони, понижава малко, само че въпреки всичко, остава значима, статистически значима. Има няколко пункта разлика в интерес на ГЕРБ. Това обаче не значи, че обществото ни някак си привиква и мирува. Напротив, българското общество става все по-взискателно. Българинът към този момент всеобщо живее в градовете и от дълго време привикна, че нещо в градовете се прави.

Това не му прави усещане. Вече търси по какъв начин се прави. Българинът от дълго време привикна, че може малко повече да пътува, малко повече да купува и всички тези неща, само че мъчно се привиква с непрекъснатата опашкарска роля в западния клуб. В него ние сме на опашката. Някак си има страни към нас, които сякаш усещат по-бодри като общества по другите показатели на благополучие, на стопански упования и така нататък, просто тъй като са общества с планове, общества с вероятност, общества, които занапред ще влизат примерно в Западния свят.

А ние, които сме вътре, имаме доста неприятна демографска вероятност, липса на промени, затлачено ръководство, ръководство, което не демонстрира воля, а ръководи единствено PR и се нагажда съгласно желанията на хората, и то повърхностните стремежи. Това е малко политика ден за ден. И в това отношение на всичкото от горната страна се натрупа и това, което нормално се натрупа в българския политически живот – положителни ли са, неприятни ли са ръководещите, добра ли е, неприятна ли е стопанската система, и просто през избран интервал си желаеме новия, омръзват ни старите, просто ни омръзват. На всичкото от горната страна, като се карат между тях тези, старите две агитки партийни – синя, алена, както ги наречете, непредубеденият човек в България стартира да се оглежда за нещо, което е отвън и едните, и другите, което отново води до рецидиви на популизъм.

И отново, и отново с една такава сизифовска цикличност ние бутаме един и същи камък нагоре, с цел да оставаме не изключително удовлетворени от самите себе си. Пак споделям – към този момент икономическите индикатори са малко по-добри от предходни интервали, много положителни, видяно в най-новата история на България. Председателството има обезболяващ резултат, не се вижда действителна опция някаква, тъй като множеството други възможности са доста положителни като съпротива, само че не може да си ги представим като ръководещи. Всичко това прави по този начин, че ръководещите могат да се усещат удобно. Но изпод гние.

Интервю за радио "Фокус "