Една рядка възможност да видим на голям екран нещо различно

Една рядка опция да забележим на огромен екран нещо друго от американските филми е френската продукция „ Недосегаемите “, най-гледания и награждаван във Франция филм за предходната година.

Това е една изцяло модерна приказка, каквато има единствено по филмите. Парализираният благородник Филип си търси денонощен придружител, като единственото му условие е да не го съжаляват. Изглежда единствено безработният сенегалец Дрис е задоволително непукист, с цел да се захване с тази работа. Постепенно двата им противоположни свята се сблъскват, само че изцяло равностойно – нито Дрис съжалява своя началник неработоспособен, нито последният си икономисва сарказма и високомерието. Единият предлага естествена просветеност, любознание и възприятие за комизъм, другият му демонстрира света на изкуството и условностите в държанието и облеклото, които отварят избрани порти. Заедно двамата са освен неразделни, само че и непобедими. Във кино лентата има епизоди, които се гледат с необятна усмивка на уста, а мелодраматизмът е по френски обмислен тъй че както Дрис, по този начин и публиката да не изпитва непотребна жал към Филип. Хепи ендът е колкото логически, толкоз и предстоящ.

Всичко това би звучало прекомерно захаросано в случай че не беше истина. Филмът е изработен по книгата на Филип Поцо ди Борго, който споделя своята и на своя компаньон история – в действителността последният е мароканец. В един свят, в който на напред във времето от ден на ден излизат ксенофобията и различията сред религии и култури е прелестно и успокояващо да забележим, че чудесата са вероятни и се случват в действителност!