Една рокля може да промени живота ни. Който не вярва

Една рокля може да промени живота ни. Който не има вяра в това просто в никакъв случай не е обличал същински красива рокля, ушита особено за него.

Тили (Кейт Уинслет) се завръща в родното си селце в Австралия след 10 години в Париж решена да стартира живота си там, от където е била изгонена, правейки това, което може и обича – да шие. Тили не е напуснала дома си безболезнено – тя е била отведена принудително от майка си, а в предишното й още броди призрака на една гибел или едно ликвидиране. Майка й Моли е локалната луда, страхотният й комшия Теди (Лиам Хемсуърт) е влюбен в нея, а всички съселяни са заети единствено с едно – да я изгонят допустимо най-бързо. Разбира се преди Тили да ушие първата рокля за смотаната щерка на бакалина и да я трансформира в принцеса. Имената на мадам Вионе и Баленсиага не просто се загатват във кино лентата – Тили пресъздава някои от най-знаменитите им модели за своите клиентки на екрана, само че също и за себе си. Изобщо Кейт Уинслет е страхотна и е задоволителна причина филмът да се гледа на драго сърце. Отделно споменаване заслужава Джуди Дейвис като майка й Моли – трогателна и занимателна по едно и също време и Хюго Уийвинг като локалния шериф, който в свободното си време рисува модели на рокли и се облича в женски облекла. В една знаменателна сцена първоначално той осветява Тили с фенер на терасата на дома й и възкликва разчувствуван: „ Боже, Диор? “.

Тази история би била задоволително забавна и шарена единствено като драма за едно възмездие, илюстрирана със страхотни облекла от 50-те години. По някаква причина, обаче, филмът повече наподобява на влакче в лунапарк – прекомерно доста страсти, прекомерно бързо изменящи се и не всичките приятни. Добрите актьори компенсират в някаква степен, само че това по този начин или другояче не е един от шедьоврите на миналата година. Жалко за чудесните костюми.