Една провинциална болница на ръба
" Една провинциална болница " на Илиян Метев, Златина Тенева и Иван Чертов документира всекидневието в коронавирус поделение в Кюстендил по време на пандемията. Снимачният екип прекарва повече от два месеца измежду болните, с цел да се потопи в връзки и действителност настрана от медийния звук. Филмът, който има сполучливи интернационалните изяви, потегля по кината у нас на 7 април, в Деня на здравния служащ.
" Щом съм тук, значи съм се предал ", споделя един от пациентите в коронавирус отделението на болничното заведение в Кюстендил в документалния филм " Една провинциална болница ", който след сполучлив гастрол по интернационалните кино конгреси направи и българска премиера по време на " София филм фест ", а скоро следва и необятното му разпространяване у нас.
" Една провинциална болница " на Илиян Метев, Златина Тенева и Иван Чертов документира всекидневието в коронавирус поделение в Кюстендил по време на пандемията. Снимачният екип прекарва повече от два месеца измежду болните, с цел да се потопи в връзки и действителност настрана от медийния звук. Филмът, който има сполучливи интернационалните изяви, потегля по кината у нас на 7 април, в Деня на здравния служащ.
" Щом съм тук, значи съм се предал ", споделя един от пациентите в коронавирус отделението на болничното заведение в Кюстендил в документалния филм " Една провинциална болница ", който след сполучлив гастрол по интернационалните кино конгреси направи и българска премиера по време на " София филм фест ", а скоро следва и необятното му разпространяване у нас.
Изцяло съединен от подиуми на терен, без коментар или елементарно отличим сюжет, филмът потапя в суровата действителност на едно коронавирус поделение и демонстрира по какъв начин внезапната промяна на обикновено и ненормално се отразява на медиците и пациентите.
" Една провинциална болница " (продукция на " Агитпроп " ) е забавен и тъй като е изработен от трима режисьори: към този момент опитният документалист Илиян Метев и по-младите му сътрудници Златина Тенева и Иван Чертов.
Реклама
Защо тъкмо Кюстендил? Преди експлоадирането на пандемията Тенева и Метев обмислят филм за акушерите в България, само че избухналата пандемия трансформира фокуса на плана. В хода на изследванията и диалозите, Златина Тенева влиза в контакт с доста лечебни заведения из страната, само че в Кюстендил среща най-вече схващане за това какво желаят да създадат.
" Взехме решението интуитивно, просто там усетихме отвореност, доверие и грижовност , споделя Илиян Метев, за който медицинските тематики не са непозната територия. Филмът му (2012) предложи невиждан взор към всекидневието в Бърза помощ. За него сегашният план е връщане в документалното поле, след наградения в Локарно, тематично обвързван с по-ранния стадий на живота му като типичен музикант.
" Има известно подобие сред " Една провинциална болница " и " Последната кола за спешна помощ на София " в построяването на доверие с избрана мрежа от хора и този контакт със гибелта. Като цяло, концепцията за гибелта участва във кино лентата от самото начало, само че ми се коства, че има и нещо доста изключително на човешко равнище, което ми е мъчно да опиша - че тя от време на време настава просто по този начин. Голяма част от последните диалози на някои от пациентите са за изцяло тривиални неща, които разискват с околните си. Усетих една странна нормалност към гибелта . "
Достъпът им до болничното заведение е обезпечен значително с помощта на доктор Евгени Попов, съществена фигура и в самия филм, от време на време нервно димящ, само че със спокоен глас разрешаващ проблеми с недостига на лекари, кревати и благоприятни условия. Режисьорите разказват работата с него като хващане на " същинско one-man show ".
Кадър от " Една провинциална болница " Реклама
Проучванията за " Една провинциална болница " стартират през ноември 2020-а. Снимките стартират на идната година, през февруари, най-интензивни са напролет, не престават до юни, а след известна пауза екипът се връща през ноември. Тримата са по едно и също време режисьори на плана и поради характерния темп на работа: Метев е със фамилията си във Англия, до момента в който Тенева и Чертов са на терен, всеки ден имат пространни диалози в Zoom за документираното. " Много ми се искаше да съм с тях, само че може би този взор в профил оказа помощ в монтажа. "
Чертов и Тенева прекарват повече от 70 дни в инфекциозното поделение . " Суровият материал е от вероятно към 150 часа. Случвало се е някои дни да снимаме по няколко часа, в други по двадесет минути. В процеса за мен доста се промени визията за това каква непосредственост можеш да си позволиш по отношение на хората, които снимаш ", споделя Иван Чертов, който е оператор във. За него и за Златина Тенева, която приключва публицистика в Софийския университет през 2018 година и е правила изследвания за кино планове за ARTE и Deutsche Welle, това е режисьорски дебют.
Какво намират на място, което не са очаквали авансово? " В болничното заведение всички се познаваха - допускам, че е по този начин на доста сходни места, само че се случи да го забележим там. Имаше огромно преплитане на персонални връзки, примерно лекарят да е някогашен съученик на пациента, негов родственик да е приет в болница, личеше си, че личният състав има построена връзка с хората в града, което основава особена конюнктура ", споделя Тенева.
Според тях това е разрешило във кино лентата да влязат моменти, в които прецизно професионалното държание при лекарите е смекчено от персонални другарски връзки и звук. " Движехме се на пръсти, опитвахме да усетим по кое време е комфортно да снимаме, по кое време сме по-скоро непотребни, по кое време може да помогнем, по кое време пречим. Отне ни време и да реализираме доверие, с цел да влезем с камера в някои стаи. "
" Щом съм тук, значи съм се предал ", споделя един от пациентите в коронавирус отделението на болничното заведение в Кюстендил в документалния филм " Една провинциална болница ", който след сполучлив гастрол по интернационалните кино конгреси направи и българска премиера по време на " София филм фест ", а скоро следва и необятното му разпространяване у нас.
" Една провинциална болница " на Илиян Метев, Златина Тенева и Иван Чертов документира всекидневието в коронавирус поделение в Кюстендил по време на пандемията. Снимачният екип прекарва повече от два месеца измежду болните, с цел да се потопи в връзки и действителност настрана от медийния звук. Филмът, който има сполучливи интернационалните изяви, потегля по кината у нас на 7 април, в Деня на здравния служащ.
" Щом съм тук, значи съм се предал ", споделя един от пациентите в коронавирус отделението на болничното заведение в Кюстендил в документалния филм " Една провинциална болница ", който след сполучлив гастрол по интернационалните кино конгреси направи и българска премиера по време на " София филм фест ", а скоро следва и необятното му разпространяване у нас.
Изцяло съединен от подиуми на терен, без коментар или елементарно отличим сюжет, филмът потапя в суровата действителност на едно коронавирус поделение и демонстрира по какъв начин внезапната промяна на обикновено и ненормално се отразява на медиците и пациентите.
" Една провинциална болница " (продукция на " Агитпроп " ) е забавен и тъй като е изработен от трима режисьори: към този момент опитният документалист Илиян Метев и по-младите му сътрудници Златина Тенева и Иван Чертов.
Реклама
Защо тъкмо Кюстендил? Преди експлоадирането на пандемията Тенева и Метев обмислят филм за акушерите в България, само че избухналата пандемия трансформира фокуса на плана. В хода на изследванията и диалозите, Златина Тенева влиза в контакт с доста лечебни заведения из страната, само че в Кюстендил среща най-вече схващане за това какво желаят да създадат.
" Взехме решението интуитивно, просто там усетихме отвореност, доверие и грижовност , споделя Илиян Метев, за който медицинските тематики не са непозната територия. Филмът му (2012) предложи невиждан взор към всекидневието в Бърза помощ. За него сегашният план е връщане в документалното поле, след наградения в Локарно, тематично обвързван с по-ранния стадий на живота му като типичен музикант.
" Има известно подобие сред " Една провинциална болница " и " Последната кола за спешна помощ на София " в построяването на доверие с избрана мрежа от хора и този контакт със гибелта. Като цяло, концепцията за гибелта участва във кино лентата от самото начало, само че ми се коства, че има и нещо доста изключително на човешко равнище, което ми е мъчно да опиша - че тя от време на време настава просто по този начин. Голяма част от последните диалози на някои от пациентите са за изцяло тривиални неща, които разискват с околните си. Усетих една странна нормалност към гибелта . "
Достъпът им до болничното заведение е обезпечен значително с помощта на доктор Евгени Попов, съществена фигура и в самия филм, от време на време нервно димящ, само че със спокоен глас разрешаващ проблеми с недостига на лекари, кревати и благоприятни условия. Режисьорите разказват работата с него като хващане на " същинско one-man show ".
Кадър от " Една провинциална болница " Реклама
Проучванията за " Една провинциална болница " стартират през ноември 2020-а. Снимките стартират на идната година, през февруари, най-интензивни са напролет, не престават до юни, а след известна пауза екипът се връща през ноември. Тримата са по едно и също време режисьори на плана и поради характерния темп на работа: Метев е със фамилията си във Англия, до момента в който Тенева и Чертов са на терен, всеки ден имат пространни диалози в Zoom за документираното. " Много ми се искаше да съм с тях, само че може би този взор в профил оказа помощ в монтажа. "
Чертов и Тенева прекарват повече от 70 дни в инфекциозното поделение . " Суровият материал е от вероятно към 150 часа. Случвало се е някои дни да снимаме по няколко часа, в други по двадесет минути. В процеса за мен доста се промени визията за това каква непосредственост можеш да си позволиш по отношение на хората, които снимаш ", споделя Иван Чертов, който е оператор във. За него и за Златина Тенева, която приключва публицистика в Софийския университет през 2018 година и е правила изследвания за кино планове за ARTE и Deutsche Welle, това е режисьорски дебют.
Какво намират на място, което не са очаквали авансово? " В болничното заведение всички се познаваха - допускам, че е по този начин на доста сходни места, само че се случи да го забележим там. Имаше огромно преплитане на персонални връзки, примерно лекарят да е някогашен съученик на пациента, негов родственик да е приет в болница, личеше си, че личният състав има построена връзка с хората в града, което основава особена конюнктура ", споделя Тенева.
Според тях това е разрешило във кино лентата да влязат моменти, в които прецизно професионалното държание при лекарите е смекчено от персонални другарски връзки и звук. " Движехме се на пръсти, опитвахме да усетим по кое време е комфортно да снимаме, по кое време сме по-скоро непотребни, по кое време може да помогнем, по кое време пречим. Отне ни време и да реализираме доверие, с цел да влезем с камера в някои стаи. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ