CineLibri: Да се превърнеш в Астрид
Една другарка ми беше споделила, че е плакала на този филм съвсем от самото начало, а тя на филми не плаче. Плакал е целият киносалон в действителност. " Да се превърнеш в Астрид " пристигна при мен в точния миг, катарзисно прекарване, и признавам си, въобще не съм знаела същинската история на Астрид Линдгрен.
Филмът стартира с нея – такава, каквато я знаем от фотосите. Виждаме стара жена, която е по-скоро като контур в приглушената светлина на стаята. Тя отваря и чете всяко едно от купищата писма от фенове. Децата я обожават. Посвещават й стихотворения, песни, рисунки. Задават й въпроси, леко наивни, но винаги верни. И тъкмо тези моменти, тези детски послания са нишката, която минава внимателно през целия филм.
Пренасяме се десетилетия обратно в една типично по шведски сурова зима. Астрид Ериксон е на 16 години и живее в родния си град Вимербю, провинция Смоланд. Запознаваме се със фамилията й, в което тя мъчно се вписва, тъй като е... друга. Това шведско момиче с плитки носи протеста в себе си. Бунт, непокорство и мощ, които по един или различен (но постоянно очарователен) метод участват у героите в книгите, написани от нея години по-късно.
Астрид забременява на 18. Преминава през целия вероятен пъкъл, през който би могла да премине една жена и майка. Принудена е да роди бебето си в Дания и да го остави там. Загубва всичко, само че не стопира. И се бори, освен това изцяло сама.
Синът й Ласе е към този момент на няколко годинки, когато тя би трябвало да откри път към него. Реално той не я припознава като своя майка, тъй като е израснал в дома на друга жена. Астрид наема квартира в Стокхолм, където нищо не е елементарно, тя се бори сама още веднъж. И една вечер, когато той е болен, започва да му споделя за тези деца, на които им е хрумнало да спят с крайници върху възглавницата...
Преди време в някакъв български уебсайт или блог бях прочела доста извънредно мнение за Астрид Линдгрен и нейната Пипи. Каква е тази книга, в която сами деца се скитат по през целия ден, не вървят на учебно заведение, живеят в някакъв фантасмагоричен свят, на какво би научила една такава книга нашите деца... И след този филм знам отговора повече от всеки път: на независимост. Книгите на Астрид Линдгрен учат на независимост, на фантазии, на неподчинение, на обич. Това е всичко, от което в действителност имат потребност децата. И всичко, което дружно с болката е трансформирало дребната Астрид Ериксон в огромната Астрид Линдгрен.
Филмът стартира с нея – такава, каквато я знаем от фотосите. Виждаме стара жена, която е по-скоро като контур в приглушената светлина на стаята. Тя отваря и чете всяко едно от купищата писма от фенове. Децата я обожават. Посвещават й стихотворения, песни, рисунки. Задават й въпроси, леко наивни, но винаги верни. И тъкмо тези моменти, тези детски послания са нишката, която минава внимателно през целия филм.
Пренасяме се десетилетия обратно в една типично по шведски сурова зима. Астрид Ериксон е на 16 години и живее в родния си град Вимербю, провинция Смоланд. Запознаваме се със фамилията й, в което тя мъчно се вписва, тъй като е... друга. Това шведско момиче с плитки носи протеста в себе си. Бунт, непокорство и мощ, които по един или различен (но постоянно очарователен) метод участват у героите в книгите, написани от нея години по-късно.
Астрид забременява на 18. Преминава през целия вероятен пъкъл, през който би могла да премине една жена и майка. Принудена е да роди бебето си в Дания и да го остави там. Загубва всичко, само че не стопира. И се бори, освен това изцяло сама.
Синът й Ласе е към този момент на няколко годинки, когато тя би трябвало да откри път към него. Реално той не я припознава като своя майка, тъй като е израснал в дома на друга жена. Астрид наема квартира в Стокхолм, където нищо не е елементарно, тя се бори сама още веднъж. И една вечер, когато той е болен, започва да му споделя за тези деца, на които им е хрумнало да спят с крайници върху възглавницата...
Преди време в някакъв български уебсайт или блог бях прочела доста извънредно мнение за Астрид Линдгрен и нейната Пипи. Каква е тази книга, в която сами деца се скитат по през целия ден, не вървят на учебно заведение, живеят в някакъв фантасмагоричен свят, на какво би научила една такава книга нашите деца... И след този филм знам отговора повече от всеки път: на независимост. Книгите на Астрид Линдгрен учат на независимост, на фантазии, на неподчинение, на обич. Това е всичко, от което в действителност имат потребност децата. И всичко, което дружно с болката е трансформирало дребната Астрид Ериксон в огромната Астрид Линдгрен.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ