Една прекрасна история за дружбата и верността! Прочети я, а

Една прелестна история за дружбата и верността! Прочети я, а след това вдигни телефона и се обади на своите същински другари...

По дълъг и изтощителен път вървял човек с куче. Двамата били изцяло изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прелестни врати, зад оградата - музика, цветя, шумолене на ручеи.

- Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.

- Това е раят. Ти към този момент си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш същински....

- Има ли вода?

- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни...

- А ще ми дадат ли храна?

- Колкото поискаш.

- А кучето?

- Съжалявам, с кучета не може! То би трябвало да остане тук.

iStock

Пътешественикът траял нататък. Скоро стигнал до една плантация. На портата също имало надзирател.

- Може ли да пием вода тук? - попитал индивидът с кучето пазача.

- Да, на двора има бунар.

- А кучето ми?

- До кладенеца има поилка.

- А дали ще ви се откри малко храна?

- Да, ще те нахраним.

- А за кучето?

- Ще се откри кокалче.

iStock

- Какво е това място?

- Това е раят.

- Но пазачът на оазиса, около който минах, преди да стигна тук, ми сподели, че раят е там.

- Лъже! Там е пъкълът.

- Но по какъв начин търпите това?

- Те са ни доста потребни, тъй като до парадайса доближават единствено тези, които не изоставят приятелите си.

iStock