Една от придобивките, вървящи с повечето на брой години, изминали

Една от " придобивките ", вървящи с множеството на брой години, минали след рождения ти ден, е че се уморяваш. Уморяваш се да се опитваш да постигнеш някакво равновесие, да не отстъпваш, само че и да не си войнстващ и помитащ другите от теб, оставащ в опустошената от теб действителност - горделив победител, самичък измежду руините на другата хубост. Някак незабелязано се оставяш на течението и дори не мърдаш неенергично с крака, с цел да не завършиш оплетен в комплицирани водорасли, боклуци от твои и непознати усеща и в плитката кал на компромисите, без които сякаш не може. Не разтребваш натрупващите се върху стола на всекидневието ти дрехи от настроения, единствено ги събличаш или издърпваш от купа друга.

Поглеждаш се в огледалото и се натъжаваш не толкоз от разместените от времето цветове и черти, а от безразличието, отпуснало ъглите на устата ти, вместо да видиш усмивката, с която си привикнала. Тъжно е. Няма го упованието, липсва смехът. Няма те теб. Напъхала си се в някакво факсимиле и оставаш дните да минават. Лесно, ненапълно комфортно, невъобразимо скучно! Сиво, като зимен ден, който с неспокойствие чакаме да отмине. Сякаш към този момент те няма. Вградили са сянката на същинското ти " аз " във всички тези очакваности и са оставили изпразнената ти обвивка да извършва функции.

Това е като това полуавтоматично положение, когато вече си станал, само че още не си се събудил. Вървиш към банята, където ненадейно босите ти крайници попадат в домашното езеро, сътворено от един зеленоок и своеволен детайл, а това вместо да те ядоса, те кара да се смееш, да си спомниш. 

Делнично е да си трагичен, всеки го може. Празник е да си благополучен.