Илка Зафирова на 77: Театърът е голямата ми любов!
Една от най-забележителните ни актриси, открояваща се с разноликия си гений, магнетизъм и просветеност, е родена на 08.04.1941 година в София. Отрано животът й стартира с изпити. Още на 6-годишна възраст - с изпит за първи клас, след години - за френска лингвистика, след това във ВИТИЗ.
Следвала две години френска лингвистика в Софийския университет, напуснала, с цел да кандидатства в тогавашния ВИТИЗ. Не я приели, само че не можела да се върне да довърши следването си в университета. Не я одобрили, макар че стигнала до последния кръг, тъй като щяла да внесе буржоазно въздействие. “Вероятно идва от това, че бях по-нестандартна като външен тип - ходех с цветни чорапи, бях шумна, пеех, постоянно съм си изразявала позицията. Може би е била доста глупава, само че си е била моята позиция и оттова потегли. Някои дори говореха, че съм щерка на фабрикант”. Нейни другари й споделили, че може да отиде в Смолян, където шеф на театъра бил Тодор Андрейков. В тези години имаше опция и незавършили съответното образоване да работят по преценка на управлението на даден спектакъл поради своя гений, така наречен член 9. След като подала молба за назначение в театъра, един ден й се обадили по телефона. Дигнала:
“Другарю, може ли другарката Зафирова да се обади?”
Тя дала отговор - другарката е на телефона, смее се Илка поради нейния характерен компактен глас. И я повикали да играе. Всъщност в основата за нейната покана бил Рангел Вълчанов, който правил театър там и с който се познавала от София. И по този начин почнала една прелестна година в Смолян, тъй като там имало група, приключила ВИТИЗ. Имала шанса да бъде в такава мощна група на положителни артисти, на хора мислещи и честни. След сезона в Смолян още веднъж си подала документите за ВИТИЗ, отново получила отвод.
С Апостол Карамитев в „ Бялата стая”
Документите се одобрявали от кварталния отговорник от Отечествен фронт и заключили, че въобще не може да кандидатства във висше образователно заведение. Но татко й желал да разбере за какво. Станало ясно, че от отечественофронтовската квартална организация написали, че е направила опит за бягство през граница, тъй като била в Смолян. “При тези пътища аз съм идвала два пъти в София и майка и баща пристигнаха един, с цел да ме гледат”, споделя тя. Обвинението отпаднало. Но към този момент била изпуснала периода. “Следващата година аплайвах, стигнах до последния кръг. Отново имаше нещо за буржоазно въздействие. Моят професор, най-, най-светла му памет - Моис Бениеш, споделил: “А бе, аз желая това момиче! Искам го това момиче в моя клас!”. И най-сетне влязох във ВИТИЗ, а това беше удивителна среща”. Илка Зафирова става
звезда в българското
кино с дебюта си във кино лентата " Вълчицата " на Рангел Вълчанов
още като студентка - през 1965 година Впечатляващо осъществяване на младата актриса в ролята на дръзкия, по човешки несклоняем новобранец, който търси своето ново, почтено място в живота си. Илка Зафирова като че ли взривява ролята си с протеста и катарзиса на личната си мощна персона. Филмовата школа на Илка Зафирова е избрана от имена на режисьори от класата на Вили Цанков и Методи Андонов, на Иван Андонов и Стефан Командарев. Играла е в театрите в Пловдив, Пазарджик, Смолян, " София ", а от 1990 година - в Малък градски спектакъл " Зад канала ". Забележителни са функциите й в " Кълбовидна гръмотевица ", " Човекоядката " и " Таралеж " от Ив. Радоев, " Деликатно равновесие " от Е. Олби, " Меко казано ", " В лунната стая ", " Морско синьо " и " На смях " от В. Петров, " Хамлет " от У. Шекспир, " Есенна соната " от И. Бергман ", " Без кожа " от Т. Димова, " Ревизор " от Н. В. Гогол, " Свекърва " от А. Страшимиров, " Големанов " от Ив. Вазов, " Професията на мисис Уорън " от Дж. Б. Шоу, " Шърли Валънтайн " от У. Ръсел " и други В киното: " Ако не иде трен ", " Чуй петела ", " Дами канят ", " Бяла магия ", " Немирната птица обич... ", " Вампири, таласъми ", " Пансион за кучета "...
Повече от 50 имена и заглавия в афиша на театъра и киното,
само че срещите на Илка Зафирова в изкуството в никакъв случай не са й задоволителни. Тя е все по този начин неудържима за нови функции, които желае да играе като за последно. Илка Зафирова е измежду обичаните и уважавани актриси в Малък градски спектакъл “Зад канала” - театърът, за който феновете търсят билети за месеци напред. За нея може да се приказва доста, само че най-добре я показват нейните думи, казани през годините по разнообразни мотиви: “Театърът е огромната ми обич в живота. Много е прелестно киното, само че то изисква и други средства, и друго присъединяване. В киното снимаш няколко дубъла и каквото, това е. Режисьорът го запечатва и ти след това не можеш да го поправиш в никакъв случай. А постоянно сякаш играеш основна роля, единствено че при монтажа режисьорът взема решение, че не си му толкоз нужен. И не че неприятно играеш и да си подтиснат от това, а просто по този начин му се подреждат нещата в главата. Докато в театъра всяка вечер е различно”. “Слава Богу, има два-три кино лентата, които съм доста щастлива, че съм ги снимала - “Вълчицата” (реж. Рангел Вълчанов), “Вампири, таласъми” (реж. Иван Андонов) и “Бялата стая” с режисьор Методи Андонов, с Иван Андонов и “Дами канят”. Имам няколко кино лентата, другояче съм снимала някъде 25-30, дори бях сюрпризирана, когато прочетох в някаква енциклопедия”, споделя тя.
И прибавя за театъра, че тук е нейното същинско амплоа и предизвикателство. “Зависи от твоето положение, което би трябвало да преодолееш, зависи от публиката, тъй като незабавно се усеща дали публиката те харесва. Приятно е - постоянно попадаш в друг състав и като сътрудници, и като режисьори. Малък градски спектакъл “Зад канала” е едно особено място - както ние се смеем, там няма място къде да се скриеш да кажеш нещо против някого. Няма по какъв начин да си направиш клюката. Затова сме известни, че при нас няма такива истории. Благодаря на Бога, че съм там. Сега играя в два спектакъла - “Недоразбраната цивилизация” на Теди Москов и “Човекоядката” на Бина Харалампиева”, споделя Илка. “А какво значи цената на билетите? Ти да даваш билети по 5 лв. за двама, по 2,50 на човек. Ти ме обиждаш, ти подценяваш моето изкуство.
В моловете за един тъпанарски американски филм даваш по 12 лв.
За това, което аз цялостен живот съм учила, работила, играла под дърво и камък, някои от нещата раздират сърцето ми - 2 лв., 2 и 50 лв.. Това обезсмисля целия ми професионален живот. Не се разпределят вярно парите. Сигурна съм, че има хора, които имат предпочитание, само че не могат. Невежеството на по-голямата част от по този начин наречената политическа класа е фрапантно и на тях им дреме...”. През първите години в Малък градски спектакъл “Зад канала” били всичко - и гардеробиери, и реквизитори. Идва на премиера един “бизнесмен” задъхан, и вика - не можахте ли да го забавите... Кое да забавим - да не откриваме монумент, да дръпнем чаршафа по-късно...
Разликата в бита на хората стана в действителност фрапантна
И това идва значително от това, че тези, най-богатите, са недостойни хора и че това благосъстояние е крадено. Нека погледнат тези огромните милионери, милиардери по другите “бели” страни. От къде са тръгнали, къде са стигнали и по кое време са стигнали. Ама ония там бачкат”.
А за себе си споделя: “Иска ми се, до момента в който се усещам с сила, още малко спектакъл да направя. За здравето ясно, това Господ ще реши, само че не желая да ставам в тежест на щерка ми и внучка ми. Иначе не бих се оплакала от живота си. Първо работих това, което желая, и това, което мисля, че го имам от вътрешната страна, което е най-важното нещо. Животът ме срещна с едни от най-прекрасните хора, които живеят в тази страна, общувала съм с най-светлите от моя позиция мозъци и сърца”.
При приемането на “Аскеер” през 2015 година за най-хубава актриса в основна женска роля огромната Илка сподели: Благодаря на публиката, че върви на спектакъл и по този начин поддържа българската просвета.
А ние благодарим, че я има, и й желаем здраве и още доста креативен превъплъщения.
Паулина БОЯНОВА
Следвала две години френска лингвистика в Софийския университет, напуснала, с цел да кандидатства в тогавашния ВИТИЗ. Не я приели, само че не можела да се върне да довърши следването си в университета. Не я одобрили, макар че стигнала до последния кръг, тъй като щяла да внесе буржоазно въздействие. “Вероятно идва от това, че бях по-нестандартна като външен тип - ходех с цветни чорапи, бях шумна, пеех, постоянно съм си изразявала позицията. Може би е била доста глупава, само че си е била моята позиция и оттова потегли. Някои дори говореха, че съм щерка на фабрикант”. Нейни другари й споделили, че може да отиде в Смолян, където шеф на театъра бил Тодор Андрейков. В тези години имаше опция и незавършили съответното образоване да работят по преценка на управлението на даден спектакъл поради своя гений, така наречен член 9. След като подала молба за назначение в театъра, един ден й се обадили по телефона. Дигнала:
“Другарю, може ли другарката Зафирова да се обади?”
Тя дала отговор - другарката е на телефона, смее се Илка поради нейния характерен компактен глас. И я повикали да играе. Всъщност в основата за нейната покана бил Рангел Вълчанов, който правил театър там и с който се познавала от София. И по този начин почнала една прелестна година в Смолян, тъй като там имало група, приключила ВИТИЗ. Имала шанса да бъде в такава мощна група на положителни артисти, на хора мислещи и честни. След сезона в Смолян още веднъж си подала документите за ВИТИЗ, отново получила отвод.
С Апостол Карамитев в „ Бялата стая”
Документите се одобрявали от кварталния отговорник от Отечествен фронт и заключили, че въобще не може да кандидатства във висше образователно заведение. Но татко й желал да разбере за какво. Станало ясно, че от отечественофронтовската квартална организация написали, че е направила опит за бягство през граница, тъй като била в Смолян. “При тези пътища аз съм идвала два пъти в София и майка и баща пристигнаха един, с цел да ме гледат”, споделя тя. Обвинението отпаднало. Но към този момент била изпуснала периода. “Следващата година аплайвах, стигнах до последния кръг. Отново имаше нещо за буржоазно въздействие. Моят професор, най-, най-светла му памет - Моис Бениеш, споделил: “А бе, аз желая това момиче! Искам го това момиче в моя клас!”. И най-сетне влязох във ВИТИЗ, а това беше удивителна среща”. Илка Зафирова става
звезда в българското
кино с дебюта си във кино лентата " Вълчицата " на Рангел Вълчанов
още като студентка - през 1965 година Впечатляващо осъществяване на младата актриса в ролята на дръзкия, по човешки несклоняем новобранец, който търси своето ново, почтено място в живота си. Илка Зафирова като че ли взривява ролята си с протеста и катарзиса на личната си мощна персона. Филмовата школа на Илка Зафирова е избрана от имена на режисьори от класата на Вили Цанков и Методи Андонов, на Иван Андонов и Стефан Командарев. Играла е в театрите в Пловдив, Пазарджик, Смолян, " София ", а от 1990 година - в Малък градски спектакъл " Зад канала ". Забележителни са функциите й в " Кълбовидна гръмотевица ", " Човекоядката " и " Таралеж " от Ив. Радоев, " Деликатно равновесие " от Е. Олби, " Меко казано ", " В лунната стая ", " Морско синьо " и " На смях " от В. Петров, " Хамлет " от У. Шекспир, " Есенна соната " от И. Бергман ", " Без кожа " от Т. Димова, " Ревизор " от Н. В. Гогол, " Свекърва " от А. Страшимиров, " Големанов " от Ив. Вазов, " Професията на мисис Уорън " от Дж. Б. Шоу, " Шърли Валънтайн " от У. Ръсел " и други В киното: " Ако не иде трен ", " Чуй петела ", " Дами канят ", " Бяла магия ", " Немирната птица обич... ", " Вампири, таласъми ", " Пансион за кучета "...
Повече от 50 имена и заглавия в афиша на театъра и киното,
само че срещите на Илка Зафирова в изкуството в никакъв случай не са й задоволителни. Тя е все по този начин неудържима за нови функции, които желае да играе като за последно. Илка Зафирова е измежду обичаните и уважавани актриси в Малък градски спектакъл “Зад канала” - театърът, за който феновете търсят билети за месеци напред. За нея може да се приказва доста, само че най-добре я показват нейните думи, казани през годините по разнообразни мотиви: “Театърът е огромната ми обич в живота. Много е прелестно киното, само че то изисква и други средства, и друго присъединяване. В киното снимаш няколко дубъла и каквото, това е. Режисьорът го запечатва и ти след това не можеш да го поправиш в никакъв случай. А постоянно сякаш играеш основна роля, единствено че при монтажа режисьорът взема решение, че не си му толкоз нужен. И не че неприятно играеш и да си подтиснат от това, а просто по този начин му се подреждат нещата в главата. Докато в театъра всяка вечер е различно”. “Слава Богу, има два-три кино лентата, които съм доста щастлива, че съм ги снимала - “Вълчицата” (реж. Рангел Вълчанов), “Вампири, таласъми” (реж. Иван Андонов) и “Бялата стая” с режисьор Методи Андонов, с Иван Андонов и “Дами канят”. Имам няколко кино лентата, другояче съм снимала някъде 25-30, дори бях сюрпризирана, когато прочетох в някаква енциклопедия”, споделя тя.
И прибавя за театъра, че тук е нейното същинско амплоа и предизвикателство. “Зависи от твоето положение, което би трябвало да преодолееш, зависи от публиката, тъй като незабавно се усеща дали публиката те харесва. Приятно е - постоянно попадаш в друг състав и като сътрудници, и като режисьори. Малък градски спектакъл “Зад канала” е едно особено място - както ние се смеем, там няма място къде да се скриеш да кажеш нещо против някого. Няма по какъв начин да си направиш клюката. Затова сме известни, че при нас няма такива истории. Благодаря на Бога, че съм там. Сега играя в два спектакъла - “Недоразбраната цивилизация” на Теди Москов и “Човекоядката” на Бина Харалампиева”, споделя Илка. “А какво значи цената на билетите? Ти да даваш билети по 5 лв. за двама, по 2,50 на човек. Ти ме обиждаш, ти подценяваш моето изкуство.
В моловете за един тъпанарски американски филм даваш по 12 лв.
За това, което аз цялостен живот съм учила, работила, играла под дърво и камък, някои от нещата раздират сърцето ми - 2 лв., 2 и 50 лв.. Това обезсмисля целия ми професионален живот. Не се разпределят вярно парите. Сигурна съм, че има хора, които имат предпочитание, само че не могат. Невежеството на по-голямата част от по този начин наречената политическа класа е фрапантно и на тях им дреме...”. През първите години в Малък градски спектакъл “Зад канала” били всичко - и гардеробиери, и реквизитори. Идва на премиера един “бизнесмен” задъхан, и вика - не можахте ли да го забавите... Кое да забавим - да не откриваме монумент, да дръпнем чаршафа по-късно...
Разликата в бита на хората стана в действителност фрапантна
И това идва значително от това, че тези, най-богатите, са недостойни хора и че това благосъстояние е крадено. Нека погледнат тези огромните милионери, милиардери по другите “бели” страни. От къде са тръгнали, къде са стигнали и по кое време са стигнали. Ама ония там бачкат”.
А за себе си споделя: “Иска ми се, до момента в който се усещам с сила, още малко спектакъл да направя. За здравето ясно, това Господ ще реши, само че не желая да ставам в тежест на щерка ми и внучка ми. Иначе не бих се оплакала от живота си. Първо работих това, което желая, и това, което мисля, че го имам от вътрешната страна, което е най-важното нещо. Животът ме срещна с едни от най-прекрасните хора, които живеят в тази страна, общувала съм с най-светлите от моя позиция мозъци и сърца”.
При приемането на “Аскеер” през 2015 година за най-хубава актриса в основна женска роля огромната Илка сподели: Благодаря на публиката, че върви на спектакъл и по този начин поддържа българската просвета.
А ние благодарим, че я има, и й желаем здраве и още доста креативен превъплъщения.
Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ