Светли имена празнуват днес, почитаме Девицата на светлината...
Днес почитаме Света Лучия Девица - една от най-светлите и най-драматични фигури на ранното християнство.
Освен Света Лучия, църквата уважава и петимата мъченици Евстратий, Евгений, Авксентий, Орест и Мардарий. Евстратий е нравствен лидер, потърпевш за Христос и останал знак на неотстъпчивост. Евгений е запомнен със своята благост и примирение. Авксентий издържал на жестоки мъчения, пазейки вярата си. Орест – млад боец, който не се отказал от Христос макар заканите. А Мардарий, елементарен човек от народа, непринудено приел страданията, с цел да свидетелства за истината.
Имен ден през днешния ден честват: Евгений, Гендо, Гено, Генчо, Герман, Евгени, Евстрати, Евстратий, Стати, Статко, Адам, Женя, Евгения, Лучия, Лусия, Лукия, Люси.
Името Лучия идва от латинското lux – „ светлина “. То носи символиката на просветлението, вярата и духовната изясненост. На 13 декември имен ден честват всички, които носят светлината в името си.
Коя е Света Лучия Девица?
Света Лучия е родена в Сиракуза, тя е дете на богато семейство, само че още като млада избира пътя на духовното служение. Отказът ѝ да се омъжи и да съобщи себе си на земното благосъстояние провокира гнева на годеника ѝ, който я предава на управляващите като християнка.
Историята споделя, че с цел да резервира чистотата си, Лучия сама избола очите си. Господ обаче ѝ върнал зрението – знак, че същинската светлина идва не от телесните очи, а от душата. В последна сметка тя била обезглавена през 304 година, само че паметта ѝ остава жива като знак на неотстъпчивост и духовна мощ.
Ден на светлината и духовната сила
Така 13 декември се трансформира в ден на светлината и духовната неотстъпчивост – празник, който ни припомня, че същинската зрялост идва не от телесното зрение, а от светлината на душата. Света Лучия и мъчениците, почитани дружно с нея, са живи стълбове на вярата, които осветяват пътя ни в най-дългата нощ.
Обичаи и традиции
Денят на Света Лучия е обвързван със светлината. В предишното, по Юлианския календар, празникът съвпадал със зимното слънцестоене – най-дългата нощ и най-късият ден. Народът вярвал, че тя „ трансферира дните “ и носи светлина в тъмнината.
В северните страни празникът се отбелязва с шествия на девойки в бели облекла, носещи венци със свещи – облик на светлината, която побеждава мрака. У нас денят е обвързван с молебствия за здрави очи и душевна непорочност.
Забрани и поверия
На този ден не се работи тежка физическа работа, с цел да не се „ затъмни “ светлината. Забранено е да се шие и плете – има вяра се, че иглата може да „ прободе “ зрението. Жените не би трябвало да перат и мият, с цел да не „ замъглят “ очите си. Всичко е подчинено на концепцията за запазване на зрението и вътрешната изясненост.
Освен Света Лучия, църквата уважава и петимата мъченици Евстратий, Евгений, Авксентий, Орест и Мардарий. Евстратий е нравствен лидер, потърпевш за Христос и останал знак на неотстъпчивост. Евгений е запомнен със своята благост и примирение. Авксентий издържал на жестоки мъчения, пазейки вярата си. Орест – млад боец, който не се отказал от Христос макар заканите. А Мардарий, елементарен човек от народа, непринудено приел страданията, с цел да свидетелства за истината.
Имен ден през днешния ден честват: Евгений, Гендо, Гено, Генчо, Герман, Евгени, Евстрати, Евстратий, Стати, Статко, Адам, Женя, Евгения, Лучия, Лусия, Лукия, Люси.
Името Лучия идва от латинското lux – „ светлина “. То носи символиката на просветлението, вярата и духовната изясненост. На 13 декември имен ден честват всички, които носят светлината в името си.
Коя е Света Лучия Девица?
Света Лучия е родена в Сиракуза, тя е дете на богато семейство, само че още като млада избира пътя на духовното служение. Отказът ѝ да се омъжи и да съобщи себе си на земното благосъстояние провокира гнева на годеника ѝ, който я предава на управляващите като християнка.
Историята споделя, че с цел да резервира чистотата си, Лучия сама избола очите си. Господ обаче ѝ върнал зрението – знак, че същинската светлина идва не от телесните очи, а от душата. В последна сметка тя била обезглавена през 304 година, само че паметта ѝ остава жива като знак на неотстъпчивост и духовна мощ.
Ден на светлината и духовната сила
Така 13 декември се трансформира в ден на светлината и духовната неотстъпчивост – празник, който ни припомня, че същинската зрялост идва не от телесното зрение, а от светлината на душата. Света Лучия и мъчениците, почитани дружно с нея, са живи стълбове на вярата, които осветяват пътя ни в най-дългата нощ.
Обичаи и традиции
Денят на Света Лучия е обвързван със светлината. В предишното, по Юлианския календар, празникът съвпадал със зимното слънцестоене – най-дългата нощ и най-късият ден. Народът вярвал, че тя „ трансферира дните “ и носи светлина в тъмнината.
В северните страни празникът се отбелязва с шествия на девойки в бели облекла, носещи венци със свещи – облик на светлината, която побеждава мрака. У нас денят е обвързван с молебствия за здрави очи и душевна непорочност.
Забрани и поверия
На този ден не се работи тежка физическа работа, с цел да не се „ затъмни “ светлината. Забранено е да се шие и плете – има вяра се, че иглата може да „ прободе “ зрението. Жените не би трябвало да перат и мият, с цел да не „ замъглят “ очите си. Всичко е подчинено на концепцията за запазване на зрението и вътрешната изясненост.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ