Градовете в главната роля срещу изменението на климата
Една от най-спешните и неизбежни задания, пред които би трябвало да се надигнем, с цел да се приспособяваме към сюжетите, към които ни води изменението на климата, е да преосмислим модела на нашия град. В момента градовете по света употребяват 75% от естествените запаси и генерират 60% от излъчванията на парникови газове, свързани с потреблението на сила. Числа, които няма да спрат да се усилват, защото съгласно оценките на Организация на обединените нации до 2050 година съвсем две трети от международното население ще живее в градски центрове, написа.
Сградният и строителният бранш е виновен за огромна част от градските излъчвания на парникови газове. Ето за какво е толкоз значимо локалните управляващи да ползват съответни ограничения, тъй че този бранш да реализира понижение, което съгласно разнообразни интернационалните съглашения би трябвало да доближи -80% до 2050 година Адаптирането към изменението на климата наложително включва препроектиране на градския модел, а доста градове към този момент са го създали или са започна да го вършат.
Фондация Ellen MacArthur, да вземем за пример, реализира голям брой начинания за поощряване на кръговата икономика в градовете, като работи със 100 общини, разнородни по мярка, среда и просвета като Брюксел, Шарлот, Милано, Финикс, Лисабон, Йокохама, Амстердам, Торонто или Витория, наред с други. Преди две години тази организация показа своята тактика за кръгова стопанска система в градовете, набор от налични запаси за поощряване на проспериращ модел на град с по-голям потенциал за адаптиране към климатичната рецесия.
Има доста други организации, които предизвикват по-устойчива градска среда, като C40 Cities Climate Leadership Group, мрежа от мегаполиси по света, ангажирани да се оправят с изменението на климата посредством шерване на познания и използване на взаимни дейности. Или звеното на Организация на обединените нации за околна среда за градовете, което е в сходство с 11-та цел за стабилно развиване и има за цел да оцени въздействието върху околната среда и интегрира околната среда в стратегическото обмисляне на здания и инфраструктури, превоз, качество на въздуха, ръководство на отпадъците, достъп до вода и запазване на градските екосистеми и биоразнообразието.
Местните управляващи за резистентност (ICLEI) към този момент има повече от 2500 локални управляващи от 130 страни, за които задължението за кръговия преход на градовете е основен детайл за интервала 2018-2024 година, като сплотяват напъните си за уеднаквяване на критериите и определяне на общи цели, с цел да продължи напред дружно с закрепен курс към по-кръгов и въглеродно-неутрален модел на градско развиване. За реализирането на този преход е належащо надълбоко и действително съдействие сред страни, райони и общини посредством продан на познания, запаси и положителни практики в кръговата стопанска система. За да направи това, ICLEI преглежда кръговостта от две гледни точки: от една страна, нейния евентуален принос за понижаване на парниковите газове, а от друга, в социално-икономическата сфера, той преглежда кръговостта като превъзходна опция за генериране на претовареност в градовете.
Градове, райони, страни поемат самодейността да се оправят дружно с провокациите на климатичната рецесия, без значение дали има народен или наднационален проект в тяхната област. Много от тях избират да се задълбочат в един или група аспекти, свързани с кръговостта, с цел да ускорят своето развиване и да споделят опита. Витория-Гастейс, столицата на Страната на баските, която към този момент беше Европейска зелена столица през 2012 година и беше оповестена за Световен зелен град от Организация на обединените нации, да вземем за пример, откакто концентрира дейностите си в региона на устойчивата подвижност, сега се концентрира върху насърчаването на локалното и стабилно произвеждане на храни и намаляването на отпадъците.
Случаят с Амстердам е може би този, който най-добре показва ролята, която градовете получават за намаляване и адаптиране към изменението на климата. Холандският град предизвиква планове във всички вероятни области и на всички равнища, която дава изненадващи резултати. Там е неговият въодушевяващ квартал Buiksloterham: международен образец за градска кръгова стопанска система и явен образец за високото равнище на комфорт и взаимно битие, което може да се внесе в нашите градове.
Междувременно Дания прекара години в придвижване към 100% кръгово положение, като в същото време продължава да пораства като стопанска система, предизвиквайки удивлението и възхищението на целия свят. Всички пътища са настоящи за придвижване в този преход, който в доста случаи ще бъде дълъг и комплициран, само че от който не можем да се откажем. Защото бъдещето на нашите градове, райони и страни ще бъде кръгово или няма да бъде.
Сградният и строителният бранш е виновен за огромна част от градските излъчвания на парникови газове. Ето за какво е толкоз значимо локалните управляващи да ползват съответни ограничения, тъй че този бранш да реализира понижение, което съгласно разнообразни интернационалните съглашения би трябвало да доближи -80% до 2050 година Адаптирането към изменението на климата наложително включва препроектиране на градския модел, а доста градове към този момент са го създали или са започна да го вършат.
Фондация Ellen MacArthur, да вземем за пример, реализира голям брой начинания за поощряване на кръговата икономика в градовете, като работи със 100 общини, разнородни по мярка, среда и просвета като Брюксел, Шарлот, Милано, Финикс, Лисабон, Йокохама, Амстердам, Торонто или Витория, наред с други. Преди две години тази организация показа своята тактика за кръгова стопанска система в градовете, набор от налични запаси за поощряване на проспериращ модел на град с по-голям потенциал за адаптиране към климатичната рецесия.
Има доста други организации, които предизвикват по-устойчива градска среда, като C40 Cities Climate Leadership Group, мрежа от мегаполиси по света, ангажирани да се оправят с изменението на климата посредством шерване на познания и използване на взаимни дейности. Или звеното на Организация на обединените нации за околна среда за градовете, което е в сходство с 11-та цел за стабилно развиване и има за цел да оцени въздействието върху околната среда и интегрира околната среда в стратегическото обмисляне на здания и инфраструктури, превоз, качество на въздуха, ръководство на отпадъците, достъп до вода и запазване на градските екосистеми и биоразнообразието.
Местните управляващи за резистентност (ICLEI) към този момент има повече от 2500 локални управляващи от 130 страни, за които задължението за кръговия преход на градовете е основен детайл за интервала 2018-2024 година, като сплотяват напъните си за уеднаквяване на критериите и определяне на общи цели, с цел да продължи напред дружно с закрепен курс към по-кръгов и въглеродно-неутрален модел на градско развиване. За реализирането на този преход е належащо надълбоко и действително съдействие сред страни, райони и общини посредством продан на познания, запаси и положителни практики в кръговата стопанска система. За да направи това, ICLEI преглежда кръговостта от две гледни точки: от една страна, нейния евентуален принос за понижаване на парниковите газове, а от друга, в социално-икономическата сфера, той преглежда кръговостта като превъзходна опция за генериране на претовареност в градовете.
Градове, райони, страни поемат самодейността да се оправят дружно с провокациите на климатичната рецесия, без значение дали има народен или наднационален проект в тяхната област. Много от тях избират да се задълбочат в един или група аспекти, свързани с кръговостта, с цел да ускорят своето развиване и да споделят опита. Витория-Гастейс, столицата на Страната на баските, която към този момент беше Европейска зелена столица през 2012 година и беше оповестена за Световен зелен град от Организация на обединените нации, да вземем за пример, откакто концентрира дейностите си в региона на устойчивата подвижност, сега се концентрира върху насърчаването на локалното и стабилно произвеждане на храни и намаляването на отпадъците.
Случаят с Амстердам е може би този, който най-добре показва ролята, която градовете получават за намаляване и адаптиране към изменението на климата. Холандският град предизвиква планове във всички вероятни области и на всички равнища, която дава изненадващи резултати. Там е неговият въодушевяващ квартал Buiksloterham: международен образец за градска кръгова стопанска система и явен образец за високото равнище на комфорт и взаимно битие, което може да се внесе в нашите градове.
Междувременно Дания прекара години в придвижване към 100% кръгово положение, като в същото време продължава да пораства като стопанска система, предизвиквайки удивлението и възхищението на целия свят. Всички пътища са настоящи за придвижване в този преход, който в доста случаи ще бъде дълъг и комплициран, само че от който не можем да се откажем. Защото бъдещето на нашите градове, райони и страни ще бъде кръгово или няма да бъде.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ